Хестия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
"Хестия" Египет, 6 век гоблен в колекцията Dumbarton Oaks.

Хестия (на гръцки: Ἑστία - огнище, камина, пещ) е гръцка богиня на домашното огнище. В римската митология се нарича Веста. Тя е най-голямата дъщеря на Рея и Кронос и е сестра на Зевс, Хера, Хадес, Посейдон и Деметра. Първоначално е била една от дванайсетте богове на Олимп, но по-късно мястото и е заменено понякога от Дионис. Хестия се грижи за свещения огън на Олимп. Нейни олтари са всички семейни и полисни огнища. В образа си на огнище-олтар тя е символ на общностите на хората и на боговете.

Митове за Хестия[редактиране | edit source]

Митовете разказват, че заедно с другите си братя и сестри (с изключение на Зевс), Хестия е погълната при раждането си от своя баща, и поради тази причина, когато настъпва мига за освобождаването им от Зевс, тя се появява последна. Именно това дава основания да се счита едновременно и за най-стара и за най-млада сред своите братя и сестри.

Хестия е една от богините девственици (заедно с Артемида и Атина). Когато последователно боговете Аполон и Посейдон искат ръката ѝ – тя им отказва, и моли властващият над всички други богове Зевс да ѝ позволи да остане завинаги девствена и непорочна. Описва се като най-благата и кротка, любяща, нежна и прощаваща сред всички богове. Почитана е като богиня на домашното огнище, в т.ч. подготовката на храната за семейството, топлите семейни чувства, сърдечността в семейството, огъня в сърцето на всеки от семейството, жертвения огън, личната сигурност и ритуалните задължения на гостоприемност. На нея са поверени грижите и опеката на вечния свещен огън на боговете (на Олимп). Поради тези ѝ функции се счита, че тя закриля и напътства способностите на хората за строеж на домашни огнища и семейни къщи, и въобще всичко, от което зависи семейното щастие и благополучие.

Като антипод на Хестия в античната митология се смята Хермес, тъй като двамата са символи съответно на дома – всичко извън дома, девойката – младежа, безопасното – опасното, женските задължения – мъжките задължения и т.н.

Култ към Хестия[редактиране | edit source]

Вярва се, че за да бъде прието новороденото като част от семейството, с него трябва да се обиколи няколко пъти семейното огнище (святото ѝ място – олтар) като името на детето и Хестия се споменават от всички членове на семейството и се отправят молитви към богинята.

Под опека на Хестия се смята и приготвянето на месото, оставащо за храната на групата хора, които участват в жертвоприношение. Вярва се, че Хестия присъства на всяко жертвоприношение. Девствеността ѝ е причината, поради която почитащите извършват жертвоприношение в нейна чест с крави, които не са по-възрастни от една година.

Древните елини вярват, че градовете и населените места са едни големи семейства, и затова там също се поставя (наподобяващо семейното) огнище, което е почитано като символ на хармония и дружелюбни взаимоотношения. Огнищата, изграждани на специални свещени места в градските пританейони, никога не са загасвяни (т. нар. "вечен огън"). На тези огнища-олтари са извършвани жертвоприношения в чест на Хестия за закрила на жителите на полиса. Всеки път, когато група от жителите решава да се изсели от града, задължително взема със себе си от огъня на градската Хестия, и с него запалва огън в новия си град и къщи. Поради тази причина богинята се възприема като символ на връзките с майката и родното (населено) място. Неин олтар има в центъра на всеки дом, град и населено място, а общия ѝ олтар за цяла Елада е делфийската Хестия.

Изобразяване на Хестия[редактиране | edit source]

Хестия е едиственото аниконично Олимпийско божество - за нея не е създадена антропоморфна представа, липсват нейни статуи или релефи в храмовете и светилищата. В редки случаи е изобразявана във вазописта. Богинята е представяна неподвижна, в седнала или права позиция, с покрита глава. Много рядко е характеризирана с атрибути - цъфнала клонка или съд (фиала, кана).

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]