Хилел
| Хилел הלל | |
| еврейски богослов | |
 | |
| Роден |
70 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 8 г.
|
| Религия | юдаизъм |
| Семейство | |
| Деца | Симеон бен Хилел |
| Хилел в Общомедия | |
Хилел (на иврит: הִלֵּל) е еврейски религиозен водач.
Водеща фигура сред фарисеите от времето на цар Ирод Велики, той е смятан за основоположник на равинския юдаизъм, наред със своя съвременник и опонент Шамаи, а някои съвременни еврейски автори сравняват ролята му в съвременния юдаизъм с тази на Иисус Христос в християнството.[1] Хилел е основна фигура в създаването на Мишна и Талмуд и поставя началото на богословска школа и династия от равини, която доминира в обществения живот на евреите в Ерец Израел до V век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Сведенията за живота на Хилел имат легендарен характер, като най-ранните писмени сведения са едва от V век. Според традицията той е роден през 110 година пр.н.е. – това вероятно е свързано с паралелите между живота му и този на Моисей, които според легендите продължават 120 години е се разделят на три етапа по 40 години.
Хилел изглежда е родом от Вавилония и се премества в Йерусалим, за да учи богословие при равините Шемая и Абталион, като се прехранва като дървар, професия, която запазва до края на живота си. След това, според равинистките легенди, той става наси, ръководител на Синедриона, а Шамаи е негов помощник. Съвременните историци смятат това за умишлено преувеличение на ролята на фарисеите от техните по-късни последователи. За разлика от своите учители, Хилел не се споменава от съвременни автори и влиянието му вероятно не излиза извън сектата на фарисеите. Също така изглежда първоначално последователите на Шамаи имат по-голямо влияние, а школата на Хилел става доминираща едва при равина Акива бен Йосеф в началото на II век.[1]
Хилел умира през 10 година в Йерусалим.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 232 – 241.
|
