Хилендарски манастир
| Хилендарски манастир | |
| Μονή Χιλανδαρίου | |
 |
|
 Разположение в Гърция
|
|
| Координати | |
|---|---|
| Вид | Православен манастир |
| Местоположение |  Атон, Гърция |
| Съвременен статут | Действащ мъжки манастир |
| Сайт | Официален сайт |
Хилендарският манастир (на сръбски: Хиландар; на гръцки: Χιλανδαρίου) е сръбски православен манастир в Атон, Гърция. Основан през 1198 г. като сръбска обител от Свети Сава и неговия баща, великия жупан Стефан Неман (с монашеско име Симеон). В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на сръбския народ. Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
През 70-те години на 20 век гръцкото правителство предлага да се изгради електропреносна мрежа в Света гора. Светата общност, управляваща монашеската република отказва и оттогава всеки манастир се захранва с автономни електрогенератори. Така Хилендар е електрифициран през 80-те години на 20 век. През 2004 година става инцидент с електрическа отоплителна печка в старата част на манастира. Избухва силен пожар, който значително поврежда северозападното жилищно крило. И в момента продължават да се извършват възстановителните работи.
Хилендарският манастир е част и от българската история. При падането на българските и сръбски земи под турско робство голям брой български монаси се подвизават в него. През XVIII в. той е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. След закриването на Печката патриаршия (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на два века, до 1896 г. По тази причина Хилендар е средище на българското Възраждане. Много видни българи от това време го посещават или обитават: Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други. Отец Паисий пише там своята История славянобългарская.
Изследвания [редактиране]
- Кирил Михайлович. Краткое описание святыя и преславныя лавры царския Хиландара. Буда, 1814.
- Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978
- Живојновић, М. Историја Хиландара: Од основања манастира 1198. до 1335. године. Београд, 1998
- Ћоровић, Вл. Света Гора и Хиландар до шеснаестог века. Београд, 1985
- Фотић, А. Света Гора и Хиландар у Османском царству XV–XVII век. Београд, 2000
- Медаковић, Д. Манастир Хиландар у XVIII веку. - Хиландарски зборник, 3, 1974, 7-70
- Радић, Р. Хиландар у државној политици краљевине Србије и Југославије 1896-1970. Београд, 1998
- Петковић, Ср. Хиландар. 3. изд. Београд, 2008
- Турилов, А. А. Рассказы о чудотворных иконах монастыря Хиландарь в русской записи XVI в. — В: Турилов, А. А. От Кирилла Философа до Константина Костенецкого и Василия Софиянина: история и культура славян IX-XVII вв. Москва, 2011, 237-288
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
