Хилендарски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хилендарският манастир (на сръбски: Хиландар; на гръцки: Χιλανδαρίου) е сръбски православен манастир в Атон, Гърция. В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на сръбския народ. Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История[редактиране | edit source]

Стари извори споменават за манастира още през Х в., като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор. Два века след това манастирът е обновен като сръбска обител от Ростислав (Рачко), сина на великия жупан Стефан Неманя (1159-1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил - под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император Алекси III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир "Хилендар" сръбска обител под същото име.

Наред със Зографския манастир и "Хилендар" е тясно свързан с българската история. При падането на българските и сръбски земи под турско робство голям брой български монаси се подвизават в него. През XVIII в. той е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. След закриването на Печката патриаршия (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на два века, до 1896 г. По тази причина Хилендар е средище на българското Възраждане. Много видни българи от това време го посещават или обитават: Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други. Отец Паисий пише там своята История славянобългарская. Хилендар станал отново сръбски чак през 1902 година.

Ценности и реликви[редактиране | edit source]

В манастирската библиотека се пазят над 6000 ръкописа и повече от 30 000 старопечатни книги. Цялото манастирско богатство е обнародвано и периодично се издава специален сборник за изследване на старините му.

Сред множеството икони е запазена и една златна мозаична икона с лика на Света Богородица, която се счита за една от най-ценните в монашеската република.

Литература[редактиране | edit source]

  • Кирил Михайлович. Краткое описание святыя и преславныя лавры царския Хиландара. Буда, 1814.
  • Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978
  • Живојновић, М. Историја Хиландара: Од основања манастира 1198. до 1335. године. Београд, 1998
  • Ћоровић, Вл. Света Гора и Хиландар до шеснаестог века. Београд, 1985
  • Фотић, А. Света Гора и Хиландар у Османском царству XV–XVII век. Београд, 2000
  • Медаковић, Д. Манастир Хиландар у XVIII веку. - Хиландарски зборник, 3, 1974, 7-70
  • Радић, Р. Хиландар у државној политици краљевине Србије и Југославије 1896-1970. Београд, 1998
  • Суботић, Г. (ред.) Манастир Хиландар. Београд, 2008
  • Петковић, Ср. Хиландар. 3. изд. Београд, 2008
  • Турилов, А. А. Рассказы о чудотворных иконах монастыря Хиландарь в русской записи XVI в. — В: Турилов, А. А. От Кирилла Философа до Константина Костенецкого и Василия Софиянина: история и культура славян IX-XVII вв. Москва, 2011, 237-288

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.