Хилендарски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хилендарският манастир (на сръбски: Хиландар; на гръцки: Χιλανδαρίου) е сръбски православен манастир в Атон, Гърция. В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на православната част от сръбския народ, като е тачен и като български, редом със Зографския манастир. Още по времето на Паисий Хилендарски е имало спорове какъв е манастира, макар че по него време, т.е. на Печката патриаршия, почти цялото му монашеско братство е било българско. Той стои на четвърто място в йерархията на светогорските манастири. Включен е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История[редактиране | edit source]

Стари извори споменават за манастира още през 10 век, като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи ктитор. Два века след това манастирът е обновен като обител от Свети Сава Сръбски и баща му великия жупан Стефан Неманя (1159-1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 г. приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил - под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император Алексий III Ангел, техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир "Хилендар" обновена обител под същото име. Следва да се има предвид, че прабаба на Алексий III Ангел е Ирина Дукина, която от своя страна е правнучка на цар Иван Владислав. Дали Стефан Неманя е родствено свързан с другия ааронов клон на Комитопулите е спорно (почти сигурно е родствено свързан с другия зетски клон на Комитопулите), но съпругата му Ана Неманя е била със сигурност, както и Растко.

Наред със Зографския манастир и "Хилендар" е тясно свързан с българската история. При падането на българските и сръбски земи под турско робство голям брой български монаси се подвизават в него. През 18 век той е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. След закриването на Печката патриаршия (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на два века, до 1896 г., когато под въздействието на т.нар. "Начертание" и великосръбския месианизъм, той е обсебен от сръбската държава. По тази причина Хилендар е средище на българското Възраждане. Много видни българи от това време го посещават или обитават: Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други. Отец Паисий пише там своята История славянобългарская. Хилендар станал отново приемуществено сръбски чак през 1902 г.

Ценности и реликви[редактиране | edit source]

В манастирската библиотека се пазят над 6000 ръкописа и повече от 30 000 старопечатни книги. Цялото манастирско богатство е обнародвано и периодично се издава специален сборник за изследване на старините му.

Сред множеството икони е запазена и една златна мозаична икона с лика на Света Богородица, която се счита за една от най-ценните в монашеската република.

Литература[редактиране | edit source]

  • Кирил Михайлович. Краткое описание святыя и преславныя лавры царския Хиландара. Буда, 1814.
  • Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978
  • Живојновић, М. Историја Хиландара: Од основања манастира 1198. до 1335. године. Београд, 1998
  • Ћоровић, Вл. Света Гора и Хиландар до шеснаестог века. Београд, 1985
  • Фотић, А. Света Гора и Хиландар у Османском царству XV–XVII век. Београд, 2000
  • Медаковић, Д. Манастир Хиландар у XVIII веку. - Хиландарски зборник, 3, 1974, 7-70
  • Радић, Р. Хиландар у државној политици краљевине Србије и Југославије 1896-1970. Београд, 1998
  • Суботић, Г. (ред.) Манастир Хиландар. Београд, 2008
  • Петковић, Ср. Хиландар. 3. изд. Београд, 2008
  • Турилов, А. А. Рассказы о чудотворных иконах монастыря Хиландарь в русской записи XVI в. — В: Турилов, А. А. От Кирилла Философа до Константина Костенецкого и Василия Софиянина: история и культура славян IX-XVII вв. Москва, 2011, 237-288

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.