Хиляда и една нощ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илюстрация на Али Баба - Максфийлд Периш (1909).

„Приказки от хиляда и една нощ“ (на арабски: كتاب ألف ليلة وليلة; на персийски: هزار و یک شب), известни също като „Приказки на Шехерезада“, е сборник от народни приказки от Близкия Изток и Южна Азия, съставен на арабски език през Златния век на исляма.

В съвременния си вид сборникът се формира в продължение на столетия с приноса на множество автори, преводачи и учени от Близкия Изток и Северна Африка, а корените на самите приказки могат да бъдат проследени до древната и средновековна арабска, персийска, индийска, египетска и месопотамска литература и фолклор. Много от тях се появяват като народни приказки по времето на Халифата, докато други, най-вече рамковият разказ, вероятно са заимствани от персийския сборник „Хиляда приказки“ (هزار افسان), който от своя страна включва индийски елементи.[1] Въпреки че най-старият запазен арабски ръкопис на „Хиляда и една нощ“ е от 14 век, учените обикновено отнасят появата на сборника към 9 век.

Общото за всички варианти и издания на „Хиляда и една нощ“ е първоначалният рамков разказ за владетеля Шахриар и неговата съпруга Шехерезада, принудена да разказва всяка нощ нови и нови приказки. Общият брой на нощите и приказките в различните варианти на сборника е от няколкостотин до повече от хиляда. Някои от най-известните приказки от „Хиляда и една нощ“, като „Аладин и вълшебната лампа“, „Али Баба и четиридесетте разбойника“ и „Пътешествията на Синдбад Мореплавателя“, въпреки че вероятно са автентични близкоизточни народни приказки, не са част от арабските версии на сборника, а са добавени по-късно в него от европейски преводачи и компилатори.

Съдържание[редактиране | edit source]

„Султанът прощава на Шехерезада“, илюстрация към европейско издание на „Хиляда и една нощ“ от 19 век

„Хиляда и една нощ“ започва с разказа за цар Шахриар, който, огорчен от изневярата на любимата си жена, решава, че всички жени са лукави и измамни. За да се предпази от нов позор, той се жени всяка вечер за нова девица, а на следващата сутрин я убива. Шехеразада, дъщерята на неговия мъдър везир, решава да се ожени за него, за да спре кървавата традиция. Всяка нощ тя разказва по една приказка на царя и я оставя недовършена, за да може Шахриар, любопитен да чуе историята до края, да остави жива младата си жена. Историите започват от тази приказка. Някои приказки съдържат вплетени в себе си нови приказки, а други започват и завършват нормално. Някои издания съдържат само няколкостотин приказки, докато други включват 1001 или повече приказки и „нощи“.

Приказките на Шехерезада могат да бъдат включени в 3 основни групи, които условно можем да наречен героични, приключенски и мошенически истории.

Героични приказки[редактиране | edit source]

Към групата на героичните приказки се отнасят фантастичните повести, вероятно съставяли най-древното ядро на „1001 нощи“, а също и дългите рицарски романи с епически характер. Стилът на тези повести е тържествен и малко мрачен. Главни действащи лица обикновено са царете и техните велможи.

Приключенски приказки[редактиране | edit source]

Други настроения откриваме в „приключенските“ романи, възникнали вероятно в средите на търговците и мореплавателите. Царете и султаните участват в този вид приказки като най-обикновени хора, любим владетел се явява Харун ал Рашид, който управлява през 786-809 г., което е значително по-рано, отколкото са приеми своята окончателна форма приказките на Шехерезада. Поради това споменаването на халифа и неговата столица Багдад не могат да служат за основа при датирането на „Нощите“. Оригинален Харун ал Рашид е приличал много малко на доброжелателния монарх от „1001 нощи“, а приказките, в които той участва, съдейки по техния език, стил, и битови подробности, могат да възникнат само в Египет. По съдържанието си, повечето от „приключенските“ приказки имат типична градска фабула. Това са най-често любовни истории, герои на които са богати търговци, почти винаги обречени да бъдат пасивни изпълнители на хитрите планове на техните любовници. На „последния“ в приказките от този тип, обикновено принадлежи господстващата роля — черта, която рязко разграничава „приключенските“ приказки от „героичните“.

Типични за тази група приказки са: „Повест за Абу ал Хасан от Оман“, „Абу ал Хасан Хорасанец“, „Нима и Нуби“, „Аладин и вълшебната лампа“.

Мошенически истории[редактиране | edit source]

"Мошеническите" истории натуралистически рисуват живота на градските бедняци. Героите са им обикновено ловки мошеници — както мъже, така и жени — пр. безсмъртните в арабската приказна литература Али Зейбак и Далила Хитруша. В тези приказки няма и следва от уважение към висшето съсловие; обратното- тези приказки се отнасят с насмешка към представителите на властта и духовните лица. Езикът им е близък до разговорния. Части от стихотворения, непонятни за неизкушените от литературата читател, почти няма. Героите се отличават в мъжество и предприемчивост и имат поразителен контраст в изнежените от живот в харемите и безделието герои от "приключенските" приказки.

Приблизително до 18-ти век, приказките на Халима (заедно с еротичните книги) са считани от църквата за вредни за добрите нрави и вярата.

В Европа за първи път цикъла получава известност благодарение на непълния превод на французина Антоан Галан (издаден през 17041717 г.).

История[редактиране | edit source]

Влияния[редактиране | edit source]

Илюстрация към персийски превод на „Панчатантра“ в ръкопис от 1429 г.

Произходът на приказките от „Хиляда и една нощ“ може да бъде проследен в арабския, египетския, персийския, индийския и еврейския фолклор.[2][3] Тези разкази вероятно съществуват дълго преди да бъдат събрани и обединени в един сборник. Той се оформя дълго време от множество преписвачи, разказвачи на приказки и учени и през 15 век се доближава до днешния си вид, като в него се разграничават ясно три отделни пласта:[2]

  1. Персийски приказки, повлияни от индийския фолклор и адаптирани на арабски през 10 век
  2. Разкази, записани в Багдад през 10 век
  3. Средновековен египетски фолклор

Индийските елементи включват няколко разказа за животни, в които личи влиянието на древните санскритски басни и най-вече на „Панчатантра“ и „Ветала Панчавимсати“.[4] „Приказка за бика и магарето“ и „Приказка за търговеца и неговата жена“ са част от рамковия разказ, както на „Хиляда и една нощ“, така и на „Джатаки“, сборник от 547 будистки нравоучителни истории.[5]

Влиянието на багдадския фолклор се проявява в приказките за абасидските халифи, а това на египетския – в приказки като „Маруф Обущаря“. В някои разкази се откриват и по-ранни влияния – от предислямския период на Арабския полуостров („Ирам със стълбовете“) или дори мотиви от месопотамския „Епос за Гилгамеш“. Някои изследователи отбелязват също възможни древногръцки влияния.[6]

Ранни арабски варианти[редактиране | edit source]

Арабски ръкопис с вариант на „Хиляда и една нощ“, датиран към 14 век

Западни варианти[редактиране | edit source]

Съвременни издания[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Marzolph. Arabian Nights. Leiden, Brill, 2007.
  2. а б Zipes, Jack David (ed.). The Arabian Nights: The Marvels and Wonders of the Thousand and One Nights. Signet Classic, 1991. ISBN 978-0451525420. с. 585.
  3. Gottheil, Richard и др. Arabian Nights. // Jewish Encyclopedia. JewishEncyclopedia.com, 2002. Посетен на 14 септември 2010.
  4. Burton, Richard F. Vikram and the Vampire Or Tales of Hindu Devilry. Adamant Media Corporation, 2002. с. xi.
  5. Irwin, Robert. The Arabian Nights: A Companion. Tauris Parke Paperbacks, 2003. ISBN 1860649831. с. 65.
  6. Pinault, David. Story-Telling Techniques in the Arabian Nights. Brill Publishers, 1992. ISBN 9004095306. с. 5.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тысяча и одна ночь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.