Хипнотерапия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хипнотерапията е психотерапия, която се извършва в състояние на хипноза.[1] Това е приложение на хипнозата в психотерапията. Използва се както за основна, така и като допълваща терапевтична техника. Намира широко приложение и повлиява голям диапазон от проблеми и състояния, някои от които:

Определение на хипнотерапевт[редактиране | edit source]

През 1973 г. д-р Джон Капас, основател на Hypnosis Motivation Institute, пише и определя професията на хипнотерапевт във Федералния Речник на професионалните имена:

„Предизвиква хипнотично състояние в клиента за повишаване на мотивацията или за да промени моделите на поведение: Консултира се с клиента, за да се определи естеството на проблема, Подготвя клиента да бъде въведен в хипнотично състояние, като обяснява как хипнозата работи и какво ще преживее клиента. Тества клиента за да се определи степента на физическа и емоционална внушаемост. Индуцира хипнотично състояние в клиента, използвайки индивидуализирани методи и техники на хипноза, въз основа на тълкуването на резултатите от изпитванията и анализа на проблема на клиента. Може да обучи клиента в самохипноза. „

Традиционна хипнотерапия[редактиране | edit source]

Форма на хипнотерапията практикувана от повечето викториански хипнотизатори, включително Джеймс Брайд и Иполит Бернхайм, работеща предимно с директни внушения за отстраняване на симптома, с използването понякога на терапевтична релаксация и внушения предизвикващи отвращение към алкохола, наркотиците, и др. Многобройни клинични проучвания са доказали, че психотерапията, проведена в състояние на хипноза има по-бърз, по-дългосрочен и по-дълбок терапевтичен ефект от неприживелищните форми на терапия (например чисто вербалната терапия).

Хипноанализа[редактиране | edit source]

През 1895 г. Зигмунд Фройд и Йосиф Бройер публикуват клиничния текст озаглавен „Изследвания на хистерия“ (1895), която разкрива нов подход за психотерапия.

Ериксонова хипнотерапия[редактиране | edit source]

През 1950 г., Милтън Ериксон разработва радикално различен подход към хипнозата, която впоследствие е станала известна като "Ериксонова хипнотерапия" или "Нео-Ериксонова хипнотерапия". Ериксон използва неформален, разговорен подход с много клиенти, сложни езикови модели и терапевтични стратегии. Това разминаване от традицията кара някои от колегите му, включително Андре Вайзенхофер, да спорят дали Ериксон има право да етикетира подхода си с "хипноза".

Основателите на Невролингвистично Програмиране (НЛП), методология, подобна в някои отношение на хипнозата, твърдят, че са моделирали работата на Ериксон подробно и са я асимилирали в подхода си. Вайзенхофер оспорва дали НЛП има някаква истинска прилика с работата на Ериксон.

Психотерапия[редактиране | edit source]

Хипнотизмът първоначално е бил използван за лечение на състояние, известно през Викторианската епоха, като хистерия. Модерната хипнотерапията е широко приета за лечение на всякакви психични проблеми включително: депресия, безсъние, натрапливости, зависимости и много други.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://hypnoza.org/hipnoterapiya-sashtnost.html

Външни препратки[редактиране | edit source]