Хиподил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хиподил
Произход Flag of Bulgaria.svg София, България
Стил пънк
ска
хард рок
метъл
Активни години 1988 - 2004
Музикален издател Riva Sound
Уебсайт официален сайт
Членове Светослав Витков
Петър Тодоров
Венци Басистчето
Лъчезар Маринов

Хиподил е българска рок група, създадена през 1988 година от съученици в Софийската математическа гимназия. Основният музикален стил е пънк, но често в песните им се срещат ска, хард рок, метъл и, макар и много рядко, фолк елементи. Всичко това, особено в първите два албума, е подплатено с известна доза джаз. Текстовете на Хиподил често са агресивни, вулгарни (поради което са определяни като „скандални“ и „бунтари“) и сатирични, но подплатени с добро чувство за хумор. Въпреки това се срещат и много дълбоки и смислени текстове, с явна социална насоченост. Главната цел на групата все пак е забавление (най-честите теми са алкохол, жени, секс и брутални пародии и подигравки с различни известни личности в България). Всички текстове са творение на вокалиста Светослав Витков. Групата допълват Петър Тодоров — Пешо (китари), Венци Мицов (бас) и Лъчезар Маринов — Лъчо (барабани). Нерядко участие взимат и гост-музиканти, акомпанирайки главно с духови инструменти.

История[редактиране | edit source]

Четиримата ентусиазирани съученици от Софийската математическа гимназия - Никола Кавалджиев, Мирослав Теллалов-(Мико), Николай Савов и Петър Тодоров сформират през 1988 г. пънк група, която от самото начало изпълнява собствени песни на български език. Новосформираната група поставя началото на публичните си изяви с изпълнението на песента „Зидаромазачи“ в Летния театър в София, с което си навлича много проблеми от страна на властващата тогава партия, тъй като текстът на парчето пародира комунистическия ред.

След няколко промени в състава, Хиподил — вече с вокалиста Светльо Витков — записват през 1992 година първите си парчета „Бира с водка“, „Бира“, „Чифт очи“, „Химна“, „Жената“ и „Клиторен оргазъм“. Следващата година издават първия си албум „Алкохолен делириум“. Веднага следва национално турне, разходите по което са поети изцяло от групата. Турнето е доста успешно, но на концерт във Варна се стига до масови безредици и разправа с публиката от страна на местната полиция. Част от хората, както и всички от Хиподил са арестувани, а музикантите са обвинени в подстрекаване на публиката. Така още в началото на кариерата си Хиподил се сдобива със скандалджийския си ореол.

Следва нов албум през 1994 г., включващ песен, продиктувана от случилото се във Варна („Хиподили“). Саундът е втвърден по настояване на Светльо (повлиян от влечението си към метъл музиката и една от любимите си групи - Slayer), което става причина за кавга в групата, почти довела до отстраняването на Витков.

В третия си албум групата изпробва интегрирането на различни стилове в своята музика, като най-забележимо е присъствието на ска мотиви. Забелязва се и по-осезаемото присъствие на сериозни и комплексни текстове в сравнение с предните два албума, но като цяло тематиката е съсредоточена в типичната за Хиподил алкохоло-сексуална пародийно-купонджийска насока. Вниманието на слушателя приковава и финалното парче "Нова грацка песен", което представлява уникална смесица между танго ритъм, тежки китари и открита агресия.

Четвъртият албум на Хиподил, "Надървени въглища" е може би най-скандалният в историята на българския шоу бизнес. Издаването му на CD е забранено от Министерството на културата на България, а групата е осъдена за разпространяване на порнография заради неприличните текстове. Въпреки всичко в този албум се намира първият и може би най-голям комерсиален хит на Хиподил до момента „Бате Гойко“, който в продължение на година не слиза от ефир.

В края на 1999 година Светослав Витков напуска временно групата и заминава да работи в Америка като гастарбайтер (въпреки че в телевизионно интервю той отрича да е ходил в САЩ [1]). Въпреки неговото отсъствие останалите членове решават да започнат записи на нов материал, като за вокалните партии канят някои вокалисти на други рок групи като Кольо Гилъна и Пешо от Контрол. През 2000 година на пазара излиза резултатът от този експеримент - албумът "Хора от народа". Звученето е малко по-различно от това в предните албуми на Хиподил, като преобладават песни с по-мек саунд и много заигравки със стила ска, но отново в типичната за групата текстова насоченост, този път без никакви нецензурни думи. Прави впечатление необичайно честото използване на кийборд в много от песните. Светльо все пак взима участие в албума чрез парчетата "Партизани" и "Друго няма", записани преди неговото заминаване.

През 2003 година голям успех има и песента "Скакауец". Светослав Витков издава съвместно с групата The Legends през 2007 нов албум с името "Булгарно" [2].

Любопитни факти[редактиране | edit source]

  • Името „Хиподил“ произлиза от кръстоска между хипопотам и крокодил (които според думите на Светльо Витков „са два мъжки екземпляра, които са се заклещили“).
  • Хиподил е първата българска група, взела участие в дебютното издание на ежегодния балкански рок фестивал „Таксират“ през 1999 година в Македония, заедно със състави от Босна, Сърбия, Албания, Хърватско и представители на домакините.
  • Вокалистът на групата Светослав Витков има издадени две авторски книги. Първата съдържа текстовете на песните, изпълнени от Хиподил, както и много неиздавани и незаписвани негови лирики, мисли и откровения. Втората съдържа историята на Хиподил, както и интересни случки, съпътстващи изявите на групата.
  • Витков взима участие в съвместна песен с басиста на група Ревю Васил Гюров, наречена "Let me да те love you", която се появява в националния ефир в началото на 2006. През 2007 страничният му проект Светльо & The Legends издава албума Булгарно, включващ тази песен.

Дискография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]