Хипоксия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цианоза на ръката на някой с ниска кислородна наситеност

Хипоксията (от гр. hypo - малко oxios - кислород) е медицински термин, с който се означава недостатъчното снабдяване с кислород на клетки, тъкани, органи или целия организъм.

В зависимост от своята етиология, хипоксията може да бъде:

  • респираторна - дължи се на дихателна недостатъчност (при заболявания на белия дроб, счупване на ребра и др.);
  • кардио-васкуларна - дължи се на сърдечно-съдова недостатъчност (при редица сърдечни и съдови заболявания);
  • хемо-трофична - дължи се на невъзможност за циркулация на кръвта от и/или към хипоксичните тъкани (при силно притискане на тъканите и/или кръвоносните съдове);
  • хипобарна - настъпва при голяма надморска височина (където съдържанието на кислород в атмосферата е много по-ниско, отколкото на морското равнище - планински върхове, самолети), при изчерпване на кислорода в бутилките на водолази и космонавти, и други.

В зависимост от своята локализация, хипоксията може да бъде:

  • локална (местна) - при притискане или измръзване на крайници и други ограничени части от тялото;
  • генерализирана (обща) - при болести на сърцето и белия дроб, отравяне с цианиди и др.

Основният симптом на локалната хипоксия е цианозата.

Симптомите на генерализираната хипоксия са:

  • учестяване на пулса;
  • учестяване на честотата на дихателните движения;
  • забавяне и спиране на двигателната активност;
  • чувство на задушаване.

Със задълбочаване на състоянието пациентите стават тревожни, освобождават се от дрехите си и се стремят да си набавят повече кислород (отварят врати и прозорци, опитват се да излязат на открито).


Хипоксемията е понижено съдържание на кислород в кръвта.