Хоботни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хоботни
Elephant near ndutu.jpg
Африкански саванен слон (Loxodonta africana)
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Theria Живородни бозайници
инфраклас: Placentalia Плацентни
надразред: Afrotheria
разред: Proboscidea Хоботни
Научно наименование
Уикивидове Proboscidea
Illiger, 1811
Обхват на вкаменелости
танетий – настояще, 58.7–0 Ma

Хоботните (Proboscidea) са разред бозайници, които днес са представени от само едно семейство - слонове (Elephantidae) с два рода - Африкански слонове (Loxodonta) и един вид Азиатски слон (Elephas maximus). Към рода африкански слонове спадат 2 вида - Африкански саванен слон (Loxodonta africana) и Африкански горски слон (Loxodonta cyclotis). Към азиатските слонове спадат 4 подвида - суматренски, индийски, цейлонски и калимантански слонове. Всъщност слоновете са единствените живи представители на разред хоботни. В миналото този разред е бил представен от множество семейства и видове, но всички освен слоновете са изчезнали. Най-скоро са измрели мастодонтите и мамутите - само допреди 10 000 години, т.е. в края на последния ледников период. Други изчезнали видове са дейнотериумите, амебелодоните, стегодоните, платибелодоните и много други. Вероятна причина за изчезването им са климатичните промени.

Произход[редактиране | edit source]

Първите хоботни са се появили преди около 50 милиона години през ранния терциер. По това време в Африка се е появил меритериумът - първият представител на разред хоботни. Външно това животно е приличало на съвременните тапири, с които вероятно е родственик. На размери е бил почти колкото днешните хипопотами. И подобно на хипопотамите и тапирите, меритериумите са живели в близост до водни басейни. От този вид впоследствие са еволюирали всички представители на разреда.

Меритериум - предшественик на слоновете и останалите хоботни.

Разпространение[редактиране | edit source]

Днес единствените живи представители слоновете обитават тропическите райони на Азия и Африка. В миналото видове от този разред са били разпространени на всички континенти без Австралия и Антарктида. Мастодонтите например са били типични за Северна и Южна Америка, мамутите - за Европа, северна Азия и Северна Америка, баритериумите за северна Африка и т.н.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Хоботните са типично социални животни, които живеят на стада. Растителноядни животни са: хранят се с листа, клонки, треви и плодове.

Класификация[редактиране | edit source]

Дейнотериум - един от най-едрите представители на разред Хоботни, обитавал Африка преди 10 000 години.
Палеомастодонт - древен предшественик на слоновете и мастодонтите, живял през еоцен и ранния олигоцен

Разред Хоботни

Източници[редактиране | edit source]

  1. Sanders, William J. и др. New large-bodied mammals from the late Oligocene site of Chilga, Ethiopia. // Acta Palaeontologica Polonica 49 (3). 2004. с. 365-392.
  2. Shoshani, Jeheskel и др. A proboscidean from the late Oligocene of Eritrea, a “missing link” between early Elephantiformes and Elephantimorpha, and biogeographic implications. // PNAS 103 (46). 2006. DOI:10.1073/pnas.0603689103.