Хомеопатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Хомеопатията (от гръцки όμοιος, хомиос, означаващо подобен и πάθος, патос, болест) е метод от алтернативната медицина. В основата му е използването като лекарство на силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Хомеопатичните лекарства са направени от минимални дози на едно или повече от едно единствено вещество. Основните от тях - около 200 на брой - са описани в Материя медика и в Списък на най-често срещаните хомеопатични лекарства. Хомеопатичен реперториум пък е индексиран справочник на симптомите, съдържащ рубрики, под които са изброени хомеопатичните лекарства, които се използват за лечението на дадени симптоми.

Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани, [1].„Теорията на хомеопатията е диаметрално противоположна от схващанията на модерната фармацевтика“ [2] а самата хомеопатия - за псевдонаука.[3][4][5][6][7] Твърденията за ефикастността на хомеопатичното лечение извън т.нар. плацебо ефект не се подкрепят от общите резултати от научни и клинични изпитания [8][9][10][11]. Липсата на неопровержими научни резултати, подкрепящи ефикастността на хомеопатията и противоречието на хомеопатичното лечение с научните принципи са причина хомеопатията да се разглежда от гледна точна на съвременната медицина като „плацебо терапия в най-добрия случай и като шарлатанство в най-лошия“ [12]. И въпреки това, немалко лекари я практикуват.


Съдържание

[редактиране] История и принципи

Картина на Александър Бейдеман от 1857, показваща исторически фигури и персонификация на хомеопатията, наблюдаваща брутализма на медицината от 19 век
Картина на Александър Бейдеман от 1857, показваща исторически фигури и персонификация на хомеопатията, наблюдаваща брутализма на медицината от 19 век

[редактиране] Медицината през 18 век

По време на създаването на идейте на хомеопатията - през късния 18 век, практиките на медицината са включвали лечение чрез кръвопускане или прочистване (използването на разхлабителни или клизми), както и лекуването със сложни смеси, като например териак, който е бил приготвян от 64 различни субстанции като опиум, смирна и змийска плът [13][14]. Подобни процедури често са влошавали симптомите, а понякога са водили до летален изход [15]. Докато практиките на такова лечение са били провеждани с векове [16], Самуел Ханеман отхвърля тези методи като нерационални и непрепоръчителни [17]. Вместо това той предпочита използването на еднокомпонентно лекарство в малки дози и подкрепя нематериалистичните и виталистични теории за функционирането на живите системи, вярвайки, че болестите имат както психични, така и физиологични предпоставки [18][19][20]. По това време витализмът е част от тогавашната наука.

[редактиране] Концепцията на Самуел Ханеман

Самуел Ханеман, считан за баща на хомеопатията
Самуел Ханеман, считан за баща на хомеопатията

Самуел Ханеман полага двата основни принципа в хомеопатията. Първият е лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur) - т.е. на пациентите, които имат определени симптоми се дава в малки дози вещество, което при здрави хора предизвиква симптоми, подобни на тяхното страдание[21]. Например при реактивен артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите-хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство пчелна отрова (понеже при ухапване от пчела се образува подобен отток, т.е. симптомите са подобни на реактивният артрит).

Вторият принцип е, че колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно било то[21]. За това и за да се избегнат страничните и вредни ефекти на изходните субстанции, един обем от веществото се разрежда с 99 обема вода, при което се получава разтвор 1CH. След всяко разреждане разтвора се разтръсква интензивно, при което свойствата на веществото се запаметявали в паметта на водата. После, от получения разтвор се взема 1/100 и се добавят 99 обема вода, при което се получава разтвор 2CH и т.н. След 12CH, във първоначалния разтвор не остава и една единствена молекула. Въпреки това, някои фирми отиват много по-далече, като френската "Боарон", която прави разреждания и предлага лекарства с разреждане (потенция) 5СН, 9СН, 12СН, 15СН и 30СН. Други школи (класическата хомеопатия) използват главно разреждания от 1LM (=30СН), 200СН, 1М (=1000СН), 10М (=10 000СН). Оттук се вижда, че de facto, крайният продукт е вода. При всички третирани болни се наблюдава отчетлива разлика при даване на потенция 200СН например и 1М от едно и също лекарство[източник?]. Фирмата "Хелвет" произвежда ветеринарни хомеопатични средства.

Можем да изчислим точно броя молекули от началното вещество, оставащи в крайния продукт. След n разреждания, ако бележим началното количество вещество с \mathcal{N}, частта от началното вещество, което остава, е {\mathcal{N} \over 100^n}, т.е. след 12 разреждания, или разтвор 12CH, началното количество вещество е разделено на 1 с 24 нули (1 000 000 000 000 000 000 000 000). Ако началното количество вещество е било един мол (един мол са, например, 12 грама въглерод), т.е. съдържало е \mathcal{N} = \mathcal{N}_A = 6.02 \times 10^{23} молекули (виж Число на Авогадро), в разтвор 12CH е малко вероятно да е останала и една единствена молекула. Аргументът на хомеопатите е, че водата била притежавала памет, т.е. че даден обем вода помнел свойствата на веществото, което е било разредено в него[22], което е категорично отхвърлено от експерименталната наука, а за адекватна теория не може и да се говори [23][24][25]. След като най-дълготрайните нековалентни структури в течна вода при стайна температура траят не повече от няколко пико секунди [26], учените правят заключението, че всякакви ефекти които е можело да присъстват в оригиналните смески, са напълно изчезнали моментално след разделянето им. Поддръжниците на хомеопатията твърдят[27], че паметта на водата била емпирично проверена.

[редактиране] Съвременни аспекти

За ефекта от нея има научни проучвания в различни сфери, но резултатите са противоречиви. Правени са изследвания в областта на оториноларингологията, урологията, нефрологията, общата медицина и много други медицински специалности [28]. Има схващане, че хомеопатията и фитотерапията са сходни методи на лечение, но единственото общо между тях е, че източникът на лекарството са растенията. В хомеопатията обаче източниците на лекарства делят на продукти от растителен, минерален и животински произход. Често, но не винаги, хомеопатите предписват едно лекарство за комплекс от няколко заболявания. Например мигрена, себореен дерматит и синдром на раздразнено дебело черво при един болен могат да бъдат лекувани с едно единствено лекарство - разтвор на Lycopodium clavatum.

Хомеопатията е широко разпространена в Англия, Индия, Русия и Франция, където има дългогодишни традиции и се преподава в някои университети, което предизвиква и критики [29]. Тя може да се препоръчва по време на бременност, когато често традиционните лекарства са противопоказани.

В Европа законодателната уредба е различна, но като цяло се насърчава практикуването на хомеопатия от дипломирани лекари и се ограничава практикуването от лица без специализирано медицинско образование. В Италия, Испания, Финландия, Швеция, Норвегия, Ирландия и други страни е законово забранено на здравните каси за плащат за лечение с хомеопатични лекарства[30].

Правния статус на практикуващите хомеопатия варира в различните държави. В някои страни, включително в България, има нормативно изискване хомеопатията да се практикува само от дипломирани лекари. Често обаче хомеопатичните препарати не се подлагат на същите тестове и правила, както конвенционалните лекарства.

[редактиране] Етични проблеми

Хомеопатичните продукти съдържат само вода и/или алкохол, поради което като цяло се смятат за безопасни. В много редки случаи съдържат други вещества. В един такъв случай, хомеопатична компания предлага капки за нос с необичайно високо съдържание на цинков глюконат (разреден в съотношение 1:100 или "2X"), за които употребилите ги твърдят, че са предизвикали пълна загуба на обоняние.[31]. Имало е 340 такива случая, на които съдът е постановил да бъдат платени 12 милиона долара.[32]

Друг важен етичен проблем е отказът от подходящо лечение за болести, които могат да бъдат излекувани с медицински средства. Познати са много случаи в които хомеопати съветват пациентите си да не се имунизират.[33][34][35] Някои хомеопати съветват пациентите си вместо ваксини да приемат хомеопатични продукти, направени от човешки екскременти, повърня и заразени човешки тъкани. Самият Ханеман се е противил на такива продукти, но съвременните хомеопати ги използват, макар и да няма доказателство, че имат каквто и да е благотворен ефект.[36][37] [38] Има и случаи на хомеопати, които съветват да не се приемат лекарствени средства срещу малария.[39][40][41] Това поставя пътуващите до тропичните области на сериозен риск, тъй като няма никакви доказателства, че хомеопатичните лекарства имат някакъв ефект срещу носителите на маларията[39][40][41] В друг случай от 2004, хомеопат съветва пациент да спре да взема традиционни лекарства срещу сърдечни проблеми, 4 месеца след което пациентът умира от инфаркт, причинен от спирането на лечението[42][43]

През 1978, Антъни Кемпбъл, тогава консултант на Лондонската кралска хомеопатична болница, критикува твърдения на Георгиус Витулкас, рекламиращи хомеопатични продукти. Витулкас твърдял, че при лечението на сифилис с антибиотици могат да бъдат причинени вторични и третични сифилиси, които да засегнат и централната нервна система. Кемпбъл отхвърля това твърдение като безотговорно[44], целящо да убеди неинформирания лаик да спре лечението си, въпреки че лечение с пеницилин е ефикасно в 90% от случаите.[45] Кемпбъл заключава, че става въпрос за "напълно безотговорно твърдение, което може да подведе нещастния лаик да отхвърли традиционното лечение".[46]

В статия от 2006, Стивън Прей, от фармацевтичния колеж на Държавния университет на югоизточна Оклахома препоръчва в фармацевтичните колежи да се предлагат курсове, в които да се обсъжда етичната страна на изписването на лекарства, за които няма доказателства за ефективността, което в крайна сметка трябва да доведе до изкарването на хомеопатията от медицина, базирана на научния метод.[47]

[редактиране] Хомеопатията в България

Сериозно начало на хомеопатията в България поставят Лондонски колеж по класическа хомеопатия и производителят на хомеопатични лекарства Боарон. Лондонският хомеопатичен колеж започва лекции върху хомеопатията и води курсове с лектори от Англия още от 1992 г.

Лечението с хомеопатия е регламентирано и от българските закони, като мнозинството хомеопати в България са лекари. Според Закона за здравето, Чл. 167, в България "Право да практикуват хомеопатия имат български граждани, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по професионално направление "Медицина" или "Дентална медицина". Повечето български хомеопати (общопрактикуващи лекари и специалисти) членуват в Българската медицинска хомеопатична организация, асоцииран член на Българския лекарски съюз.

[редактиране] Фармакопея

Жена пред щанд с хомеопатични лекарства
Жена пред щанд с хомеопатични лекарства

Хомеопатичните лекарства се произвеждат чрез разреждане и динамизация (потенциране).

  • Разреждане във вода. След като в контролирани условия се приготви изходната субстанция за хомеопатичното лекарство - сок от съответната билка, химическа сол, лекарство, биологична субстанция, тя се разрежда серийно в разтвор от дестилирана вода и спирт. Обикновено се разрежда няколко пъти в съотношение 1:100, което се означава на флакона с буквите "СН", което означава "центезимал по Ханеман". Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. След това от 1CH се взема малко разтвор (обикновено една капка) и се разрежда още веднъж в с 99 части разтворител, т.е. в съотношение 1:100. Така се стига до разреждането 2CH. От 2CH се взема една част и се разрежда в 99 части разтворител - получава се 3СН, което е разреждане в съотношение 1:1 000 000. По този начин продължават серийни разреждания, наричани на професионален език "титриране". Това титриране обикновено продължава до 30СН, но някои школи прилагат хомеопатични лекарства, разредени по този начин 200, 1000 и повече пъти.
  • Динамизация Динамизация, или потенциране е процес, при който в процеса на разреждането разтворът се разтръсква във вертикално направление. Клинично е доказано, че при това лекарствените ефекти на разтвора се усилват,[източник?] макар че още не се знае защо точно става това. Много физици твърдят, че това е абсурдно.

[редактиране] Предписания

Предписания на лекарствата се правят на базата на хомеопатични интервюта. При хомеопатичното интервю хомеопатът разпитва пациента за неговите оплаквания, болести, психологически проблеми.

  • Хомеопатичният преглед (Хомеопатичното интервю) представлява разширено интервю, се задават различни въпроси с целящи да се изясни личната (индивидуална) реактивност на отделния болен.
  • При острите заболявания, въз основа на информацията, събрана по време на интервюто, физикалния преглед и изследванията се предписва съответния хомеопатичен продукт, а при хроничните заболявания се събира информация за начина по който боледува пациента във времето, историята на неговите заболявания, повторяемостта им, ритъма и т.н.
  • Освен това, за да се изясни по-пълно неговата индивидуална реактивност се събират данни и за особеностите на неговия характер, за поведението му, за склонността да боледува от едни или други заболявания и др.
  • Въпреки всичко това, резултат от приемането на хомеопатични продукти няма

[редактиране] Теория

При приемане с хомеопатични лекарства се държи сметка за факта, че всеки човек е уникален, със своята индивидуалност, личностни характеристики, свой ритъм на работа и собствена обкръжаваща среда. Цел на лечението е да се подбере медикамент, който в да отключи оздравителна реакция в организма на болния. За целта се назначава вещество, което при здрави индивиди причинява симптоматика, наподобяваща оплакванията на конкретния болен. Например, за главоболие от слънце може да се предпише нитроглицерин - медикамент известен със страничния си ефект - главоболие. Хомеопатичните медикаменти не могат да заместят липсващо в организма вещество. Затова хомеопатията не се прилага при заболявания като инсулинозависим диабет, хипотиреоидизъм и др. Хомеопатичното лечение е ней-ефективно когато:

  • Болестта е функционална, без настъпили трайни и необратими органични изменения.
  • Организмът е със запазени способности да реагира.
  • e възможно да се намери вещество, което при здрави индивиди да причини симптоматика, подобна на страданието на болния.

[редактиране] Медицински и научни анализи

Хомеопатията не се подкрепя от модерните научни изследвания. Крайните разреждания използвани при приготвянето на хомеопатичните препарати обикновено не съдържат нищо от активния компонент (няма атоми, молекули или йони) [48][49]. Идеята, че някакъв биологичен ефект може да бъде предизвикан от хомеопатичните препарати е в несъответствие с наблюдаваните експерименти на доза-ефект [50]. Предложеното решение на този проблем от хомеопатията, че водата запазва своята „памет“ или „вибрациите“ на разреденото вещество, са в противоречие със законите на физиката и химията [48]. Критиците считат, че всички положителни резултати получени след взимане на хомеопатични лекарства са единствено продукт на плацебо ефект [51][52], където подобрението в състоянието на пациента се базира единствено на вярата, че лечението работи [53]. Критиката посочва липсата на всякакви научни трудове подкрепящи ефективността на хомеопатичните препарати като доказателство за липсата на ефект различен от плацебо.


[редактиране] Хомеопатични разреждания

[редактиране] Изследвания върху ефективността на хомеопатията

Има интересни доказателства, че няколко молекули от определено вещество могат съществено да променят структурата на водните кластери, а хомеопатията е класически пример за това. Извършени са експерименти, финансирани от френската компания Боарон, под ръководството на френския имунолог Бенвенист, при които, след фалшификация на резултатите [54], принципът на хомеопатията е възпроизведен върху биологични модели. При добавяне към един от типовете имунни клетки при човека на специфични, взаимодействащи с тях антитела, се наблюдава реакция на клетките. При намаляване концентрацията на антителата при някои разреждания има ефект, а при други той изчезва. Такова изменение на биологична активност на „разтворите” се наблюдава и при концентрации, когато вероятността да има дори и една белтъчна молекула е пренебрежимо малка. Авторите изказват предположение, че предаването на биологичната инормация се дължи на „паметта” на водата.[източник?][55][неблагонадежден източник] . Научното звено, което Бенвенист е работил, е закрито след скандалните му публикации[56], а откритията му са осмяни от научната общност - той става първия носител на две игнобелови награди. Бенвенист е уволнен от френския Национален център за медицински изследвания за „опозоряване на родината“[56]

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

  1. ↑ Shang A, Huwiler-Müntener K, Nartey L, et al (2005). „Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homoeopathy and allopathy“. Lancet 366 (9487): стр. 726–732. DOI:10.1016/S0140-6736(05)67177-2.
  2. ↑ Johnson T, Boon H (2007). „Where does homeopathy fit in pharmacy practice?“. American journal of pharmaceutical education 71 (1): стр. 7.
  3. ↑ Михаил Бушев (2005). „Скалпелът на смеха (за книгата на П. Образцов „АНТИ-МУЛДАШЕВ. От кого е произлязъл уфимският офталмолог?”)“ (pdf). сп. Светът на физиката. Взето на 22.01.2008
  4. ↑ National Science Board (April 2002) Science and Engineering Indicators, Chapter 7, "Science and Technology: Public Attitudes and Public Understanding" - "Science Fiction and Pseudoscience" (Arlington, Virginia: National Science Foundation Directorate for Social, Behavioral and Economic Sciences)
  5. ↑ Wahlberg, A. (2007) "A quackery with a difference—New medical pluralism and the problem of 'dangerous practitioners' in the United Kingdom," Social Science & Medicine 65(11) pp. 2307-2316: PMID 18080586
  6. ↑ Atwood, K.C. (2003) "Neurocranial Restructuring' and Homeopathy, Neither Complementary nor Alternative," Archives of Otolaryngology-Head and Neck Surgery 129(12) pp. 1356-1357: PMID 14676179
  7. ↑ Ndububa, V.I. (2007) "Medical quackery in Nigeria; why the silence?" Nigerian Journal of Medicine 16(4) pp. 312-317: PMID 18080586
  8. ↑ Brien S, Lewith G, Bryant T (2003). „Ultramolecular homeopathy has no observable clinical effects. A randomized, double-blind, placebo-controlled proving trial of Belladonna 30C“. British journal of clinical pharmacology 56 (5): стр. 562–568.
  9. ↑ McCarney RW, Linde K, Lasserson TJ (2004). „Homeopathy for chronic asthma“. Cochrane database of systematic reviews (Online) (1): стр. CD000353. DOI:10.1002/14651858.CD000353.pub2.
  10. ↑ McCarney R, Warner J, Fisher P, Van Haselen R (2003). „Homeopathy for dementia“. Cochrane database of systematic reviews (Online) (1): стр. CD003803.
    „Homeopathy results“. National Health Service. Посетен на 2007-07-25
  11. ↑ „Report 12 of the Council on Scientific Affairs (A–97)“. American Medical Association. Посетен на 2007-07-25
    Linde K, Jonas WB, Melchart D, Willich S (2001). „The methodological quality of randomized controlled trials of homeopathy, herbal medicines and acupuncture“. International journal of epidemiology 30 (3): стр. 526–531.
    Altunç U, Pittler MH, Ernst E (2007). „Homeopathy for childhood and adolescence ailments: systematic review of randomized clinical trials“. Mayo Clin Proc. 82 (1): стр. 69–75.
  12. ↑ Ernst E, Pittler MH (1998). „Efficacy of homeopathic arnica: a systematic review of placebo-controlled clinical trials“. Archives of surgery (Chicago, Ill. : 1960) 133 (11): стр. 1187–90.
  13. ↑ * Шаблон:Harvard reference page 18
  14. ↑ Griffin, J. P., Venetian treacle and the foundation of medicines regulation (PDF), British Journal of Clinical Pharmacology 58:3, Page 317. DOI:10.1111/j.1365-2125.2004.02147.x
  15. ↑ Kaufman, Martin (1971-10-01). „Homeopathy in America: The Rise and Fall of a Medical Heresy“. The Johns Hopkins University Press. ISBN 978-0801812385.
  16. ↑ Wright, Iaian. „Shakespeare and Queens' (Part II)“. Queens' College Cambridge. Посетен на 2007-10-14
  17. ↑ Lasagna, Louis. „The doctors' dilemmas“, Collier Books, стр. 33.
  18. ↑ Nicholls, Philip A. (March 1988). „Homeopathy and the Medical Profession“. Croom Helm Ltd. ISBN 978-0709918363.
  19. ↑ Hahnemann, Dr Samuel (1818). „Organon of medicine“.
  20. ↑ Hahnemann, Samuel. „Appeal to Thinking Philanthropist Respecting the Mode of Propagation of the Asiatic Choler“. Посетен на 2007-08-13
  21. ↑ 21,0 21,1 Препратка към страница на английски Mahlon W. Wagner (22.01.2008). „Хомеопатията - „Нова наука“ или „Ню ейдж““. www.homeowatch.org. Взето на 22.01.2008
  22. ↑ Препратка към страница на английски Lionel Milgrom (11 юни 2003). „Icy claims that water has memory“. New Scientist. Взето на 22.01.2008
  23. ↑ Препратка към страница на английски M.L.Cowan et al. (10.03.2005). „Ultrafast memory loss and energy redistribution in the hydrogen bond network of liquid H2O“ (pdf). Nature. Взето на 22.01.2008
  24. ↑ Препратка към страница на английски J. Maddox; J. Randi, W. W. Stewart (28.07.1988). „"High-dilution" experiments a delusion [http://br.geocities.com/criticandokardec/benveniste02.pdf mirror“]. сп. Нейчър (Nature). Взето на 22.01.2008
  25. ↑ Препратка към страница на английски „Homeopathy - the test“ (филм на BBC). програма Horizon на BBC. Взето на 22.01.2008
  26. ↑ Teixeira1 J, Luzar A, Longeville S. (2006). „Dynamics of hydrogen bonds: how to probe their role in the unusual properties of liquid water“. J. Phys.: Condens. Matter 18: стр. S2353–S2362. DOI:10.1088/0953-8984/18/36/S09.
  27. ↑ Посланията на водата
  28. ↑ Научни резюмета по хомеопатия
  29. ↑ Научни дисциплини без наука
  30. ↑ [(http://www.academie-medecine.fr/upload/base/avis_116_fichier_lie.rtf Maurice GUÉNIOT, membre de l'Acamédie nationale de médecine]
  31. ↑ Грешка при използването на Шаблон:Цитат уеб: Трябва да се попълнят полетата уеб_адрес и заглавие. Homeowatch.org. Взето на 19.03.2008
  32. ↑ Грешка при използването на Шаблон:Цитат уеб: Трябва да се попълнят полетата уеб_адрес и заглавиеBoodman, S. (31 януари 2006). . Washington Post. Взето на 2007-10-25
  33. ↑ Ernst E (1997). „The attitude against immunisation within some branches of complementary medicine“. Eur. J. Pediatr. 156 (7): стр. 513–515.
  34. ↑ Ernst E, White AR (1995). „Homoeopathy and immunization“. The British journal of general practice: the journal of the Royal College of General Practitioners 45 (400): стр. 629–630.
  35. ↑ Ernst E (2001). „Rise in popularity of complementary and alternative medicine: reasons and consequences for vaccination“. Vaccine 20 Suppl 1: стр. S90–3; discussion S89.
  36. ↑ Pray, W.S. (1992). „A challenge to the credibility of homeopathy“. Am. J. Pain Mangmnt., (2): стр. 63–71. Сайтът е посетен на 2007-10-01.
  37. ↑ English, John (October 1992). „The issue of immunization“. British Homoeopathic journal 81 (4): стр. 161–163. Сайтът е посетен на 2007-10-01.
  38. ↑ Препратка към страница на английски Walter Last. „Homeopathy - Use Your Own Body Fluids“. Взето на 20.03.2008
  39. ↑ 39,0 39,1 Jha, Alok. "Homeopaths 'endangering lives' by offering malaria remedies", 2006-07-14. Посетен на 2007-07-25
  40. ↑ 40,0 40,1 Delaunay P, Cua E, Lucas P, Marty P (2000). „Homoeopathy may not be effective in preventing malaria“. BMJ 321 (7271): стр. 1288.
  41. ↑ 41,0 41,1 Jones, Meirion. "Malaria advice 'risks lives'", BBC News, 2006-07-14. Посетен на 2007-07-25
  42. ↑ Bunyan, Nigel. „Patient died after being told to stop heart medicine“. Daily Telegraph. Посетен на 2007-10-15
  43. ↑ „Fitness to PractiSe Panel hearing on Dr Marisa Viegas“. General Medical Council. Посетен на 2007-10-15
  44. ↑ Critical review of The Science of Homeopathy from the British Homoeopathic Journal Volume 67, Number 4, October 1978
  45. ↑ Birnbaum NR, Goldschmidt RH, Buffett WO (1999). „Resolving the common clinical dilemmas of syphilis“. American family physician 59 (8): стр. 2233-40, 2245-6.
  46. ↑ Critical review of The Science of Homeopathy from the British Homoeopathic Journal Volume 67, Number 4, October 1978
  47. ↑ Pray WS (2006). „Ethical, scientific, and educational concerns with unproven medications“. American journal of pharmaceutical education 70 (6): стр. 141.
  48. ↑ 48,0 48,1 Teixeira J (2007). „Can water possibly have a memory? A sceptical view“. Homeopathy : the journal of the Faculty of Homeopathy 96 (3): стр. 158-162. DOI:10.1016/j.homp.2007.05.001.
  49. ↑ Milgrom LR (2007). „Conspicuous by its absence: the Memory of Water, macro-entanglement, and the possibility of homeopathy“. Homeopathy : the journal of the Faculty of Homeopathy 96 (3): стр. 209–19. DOI:10.1016/j.homp.2007.05.002.
  50. ↑ Levy G (1986). „Kinetics of drug action: an overview“. J. Allergy Clin. Immunol. 78 (4 Pt 2): стр. 754–61.
  51. ↑ Barrett, Stephen. „Homeopathy: The Ultimate Fake“. National Institutes of Health. NCCAM. Посетен на 2007-07-25
  52. ↑ „Dynamization and Dilution“. Посетен на 2007-07-24
  53. ↑ Ernst E (2007). „Placebo: new insights into an old enigma“. Drug Discov. Today 12 (9-10): стр. 413–8.
  54. ↑ Препратка към страница на английски Walter Sullivan (27 юли 1988). „Water That Has a Memory? Skeptics Win Second Round“. New York Times. Взето на 19.03.2008
  55. ↑ Резонансни и биорезонансни взаимодействия в хомеопатични разтвори
  56. ↑ 56,0 56,1 Препратка към страница на английски „Obituary: Jacques Benveniste“. Independant. Взето на 19.03.2008
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F“.
Лични инструменти