Хомеопатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хомеопатията (от гръцки όμοιος, хомиос, означаващо подобен и πάθος, патос, болест) е метод от алтернативната медицина, чиито основи са положени през 1796 от Самюел Ханеман. В основата му е използването на силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Многобройни научни изследвания са установили, че хомеопатичните препарати са неефикасни, а предложените механизми за тяхното действие − неправдоподобни.[1][2][3][4] Научната общност разглежда хомеопатията като измама;[5] Американската медицинска асоциация – като шарлатанство;[6] а предписването на хомеопатични препарати вместо лекарствени средства е критикувано като неетично.[7]

Хомеопатичните препарати са направени от минимални дози от едно единствено (като правило) вещество, което се разрежда във вода, докато от него не остане и една единствена молекула. Предполагаемите химични свойства на вода, в която в миналото е било разтворено дадено вещество, се приписват на опроверганата хипотеза за памет на водата. Основните вещества, от които се приготвят хомеопатични разтвори (около 200 на брой) са описани в Материя медика (в печатните ѝ издания) и в Препаратите на Боарон. Хомеопатичен реперториум пък е индексиран справочник на симптомите, съдържащ рубрики, под които са изброени хомеопатичните препарати, които се използват при дадени симптоми. Хомеопатията се използва при остри състояния и хронични заболявания, в стоматологията и ветеринарната медицина, но според основаната на научния метод медицина това действие е на практика отказ от лечение в спешни ситуации.

Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани, [8] а теорията на хомеопатията за диаметрално противоположна на схващанията на съвременната фармация [9].

Твърденията за ефикастността на хомеопатичното лечение извън т.нар. плацебо ефект не се подкрепят от общите резултати от научни и клинични изпитания.[10][11][12][13] Има и други изследвания, които настояват за наличие на реакция на биологичен материал, предизвикана от вещества в хомеопатични концентрации,[14] [15] но систематични оценки за качеството на тези опити показват, че те не успяват да представят доказателства, издържащи критически анализ за ефективността на хомеопатията или въобще за способността на хомеопатичните препаратида предизвикат каквато и да е реакция в организма[16] Изследванията за ефикасността на хомеопатията биват подлагани на систематични изследвания за експериментална честност на изследователите. В резултат, изследване на 89 изследвания за ефикасността на хомеопатията, проведено от немски учени, водени от Клаус Линде показва, че колкото по-стриктно се спазват принципите на научния метод и е налице строга методология в дадено изследване, толкова по-вероятно е то да отхвърля всякаква ефикасност на хомеопатичните препарати (в сравнение с плацебо). [17] Списанието Prescrire, единственото медицинско списание, което се издържа само от абонаменти и отказва спонсорства на фармацевтични компании, редовно публикува изследвания, потвърждаващи липсата на ефикасност на хомеопатичните препарати, като например изследването на Ж. Ж. Олас от 1995, което отхвърля ефикасността на хомеопатията, извън патологиите, на които влияе плацебо ефекта. Автори поставят като причина за продължаващата толерантност към хомеопатичните практики нежеланието да бъдат засегнати финансовите интереси на хомеопатичните компании. [18] В „Псевдо-медицините: клетва за лицемери“ четем: „колкото и да има общопрактикуващи лекари-хомеопати, педиатри-хомеопати и дори психиатри хомеопати, няма кардиолози-хомеопати. Защо? Без съмнение, защото интересът на един лекар е да запази живота на пациентите си.[18]

Базирани по скоро на нерационална лична преценка и на неинформираността си, отколкото на фактологични данни немалко лекари във България предписват хомеопатични средства и подведени от тях пациенти ѝ се доверяват. Пациентите, които изберат да използват хомеопатията, а не съвременната медицина и лекарства, рискуват да не получат навременна диагноза и ефективно лечение на сериозни здравословни състояния.[19] Хомеопатията се преподава в различни университети по света, но образователните степени, придобити от студенти, следвали такива курсове се считат за ненаучни.[20].

История и принципи[редактиране | edit source]

Картина на Александър Бейдеман от 1857, показваща исторически фигури и персонификация на хомеопатията, наблюдаваща бруталността на медицината от 19 век

Ранно предположение, че подобното лекува подобно, е направено от Хипократ окоро 400 пр.н.е., когато той правел предписания с корен от мандрагора, който предизвиквал мания, за да лекува мания, така предписвайки малка доза, спрямо това, което иначе ще предизвика мания.[21] През 16 век, пионерът на фармакологията Парацелз, казва че малки дози, от “това, което може да разболее някого, също така го лекува".[22]

Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник Самуел Ханеман е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. След формите на лечение, използвани по това време са кръвопускане или прочистване (използването на разхлабителни или клизми), както и лекуването със сложни смеси, като например териак, приготвян от 64 различни субстанции като опиум, смирна и змийска плът.[23][24] Подобни процедури често влошават симптомите, а понякога водят и до летален изход.[25]

Макар практиките на такова лечение да са установени от векове,[26] Ханеман ги отхвърля като нерационални и непрепоръчителни.[27] Вместо това той предпочита използването на еднокомпонентен препарат в малки дози и подкрепя нематериалистичните и виталистични теории за функционирането на живите системи.[28][29][30] По това време витализмът все още е разпространена сред медиците теория.[31]

Самуел Ханеман изгражда системата на хомеопатията върху два основни принципа:

  • Лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur) - заболяване с определени симптоми се лекува с вещество, което при здрави хора предизвиква подобни симптоми.[32] Например, при реактивен артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите-хомеопати могат да назначат, вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство, пчелна отрова, тъй като при ухапване от пчела се образува подобен отток, т.е. симптомите са подобни на тези при реактивният артрит.
  • Ниски дозировки на препаратите - колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно трябва да бъде то.[32] Затова и за да се избегнат страничните и вредни ефекти на изходните субстанции, типичните хомеопатични препарати се разреждат в съотношение 1:1005 (едно към десет милиарда) до 1:10030 (едно към един децилион) или дори по-ниско. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество, благодарение на процеса на динамизация (вижте по-долу).
  • Хомеопатия и алопатия. Основното разграничение в хомеопатията е на базата лекуване с подобно и лекуване с противоположното.неясно? ] Лекуването с подобно е принципът на самата хомеопатия, докато алопатията, или останалата класическа медицина, практикува практикуване с противоположнотонеясно? ], например според този хомеопатичен принцип "изнервен пациент" трябва да изпие много малка доза кафе или кофеин, за да възстанови емоционалното си равновесие, докато според класическата медицина той трябва да бъде лекуван с големи дозинеясно? ] успокоителни, например валериан.

Теории за действието на хомеопатията[редактиране | edit source]

Съществуват множество научно необосновани и изцяло спекулативни теории за действието на хомеопатията, като опроверганата теория за т.нар. памет на водата.

Друга теория предполага, че хомеопатичните препарати предизвикват имунна реакция на организма - реакция на имунната система, при която последната разпознава в препарата голямо подобие с патогена, причинил болестта и произвежда антитела срещу него. Което според догмите на хомеопатията не е възможно, защото самата тя отхвърля рационалната връзка на патогена с болеста, разглеждайки наличието на патоген, по-скоро като симптом, от колкото като причинител на заболяването. Например, на пациент с повръщане и диария, тревожност и страх от болести, от смъртта, причинени от натравяне с арсен, хомеопатите предписват арсен в хомеопатична концентрация. Ако пациентът има същите оплаквания, причинени не от арсен, а от непознат причинител, хомеопатичният препарат от арсен трябвало да повлияе състоянието му със същия успех − схващане, което не е научно потвърдено. Според хомеопатичната теория, организмът се лекува сам, без химични реакции с веществото от препарата. Наличието на такава реакция, обаче, не е научно установена. За да има реакция в организма, разреждането трябва да спре много преди разтворът да стане „хомеопатичен разтвор“.

В хомеопатията се подхожда различно към случаи с остра симптоматика и хронични случаи. Съвременната теория на хомеопатията - счита, че голям брой хронични заболявания се дължат на психологическия статус, настройка, травми и патология, както и на нерационалния начин на живот[33] „Идеята за психо-емоционалния произход на хроничните заболявания не е нещо ново и вече се е утвърдила в холистичната медицина“[34].

Хомеопатични препарати[редактиране | edit source]

Жена пред щанд с хомеопатични препарати

Хомеопатичните препарати се произвеждат чрез разреждане и динамизация (потенциране).

  • Разреждане. За достигане на хомеопатични концентрации в един препарат избраната изходната субстанция, било то биологична такава, химически елемент или съединение и в частност конвенционални лекарствени средства, тя се разрежда серийно в вода или етилов спирт. Обикновено се разрежда няколко пъти в съотношение 1:100, което се означава на флакона с число последвано от буквите СН или CK (C от английското centesimal, буквално „една стотна“, H като Ханеман, т.е. разредено по метода на Ханеман, а К означава, че е разредено по метода на Корсаков). Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. След това от 1CH се взема малко разтвор (обикновено една капка) и се разрежда още веднъж с 99 части разтворител, т.е. в съотношение 1:100. Така се стига до разреждането 2CH. От 2CH се взема една част и се разрежда в 99 части разтворител - получава се 3СН, което е разреждане в съотношение 1:1 000 000. По този начин продължават серийни разреждания обикновено до 30СН, което е и препоръчвания според Ханеман разтвор, но някои школи прилагат хомеопатични препарати, разредени по този начин 200CH, 200CK в Осцилококцинум (Oscillococcinum) на Боарон.

Броят молекули от началното вещество, оставащи в крайния продукт при n-кратно разреждане, може да се изчисли по следния начин:
Ако \mathcal{N} е началното количество вещество, то частта от началното вещество, което остава, е {\mathcal{N} \over 100^n}, т.е. след 12 разреждания, или разтвор 12CH, началното количество вещество е разредено 1\times10^{24} пъти. Ако началното количество вещество е било един мол, т.е. съдържало е \mathcal{N} = \mathcal{N}_A = 6.02 \times 10^{23} молекули (виж Число на Авогадро), в разтвор 12CH (такъв, получен след 12 разреждания едно към сто) е вероятно да не е останала дори една молекула от първоначалната субстанция.
Някои хомеопати обясняват лечебния ефект на практически чистия разтворител чрез научно недоказаната[35][36][37][38] хипотеза за Памет на водата, т.е. че даден обем вода „помни“ свойствата на веществото, което е било разредено в него.[39][40]. Разликата между метода на Ханеман - CH и Корсаков - CK е, че според Ханеман всяко последващо стократно разреждане се прави в нов съд, докато по метода на Корсаков се приема, че когато изсипеш съдържанието на определен за целта съд в него остава една стотна от предходния разтвор, което означава, че в същия съд можеш да долееш разтворителя за постигане на нов 1/100 разтвор и така n пъти до постигне на желаната бедност. Определено втория е време спестяващ и по-икономичен, като и при двата на всяко постъпателно разреждане се извършва "динамизация" с цел "потенциране".

  • Динамизация и потенциране Между всяко стократно разреждане се извършва "Динамизация" - разтворът се разтръсква в предварително зададено направление често, а и според оригиналните инструкции на Ханеман при всяко тръскане разтвора се удря в полуеластичен предмет. Това би трябвало да доведе до имагинерен и следователно абсолютно научно необоснован процес наречен "потенциране". По този алхимичен начин, според представите на хомеопатията, лекарствените ефекти на разтвора се усилват и колкото по разреден е разтвора, то толкова по-силен е ефекта от него.

Френската фирма „Боарон” предлага препарати с разреждане (потенция) 5СН, 9СН, 12СН, 15СН и 30СН. Други школи (класическата хомеопатия) използват главно разреждания от 6CH, 30СН, 200СН, 1М (=1000СН), 10М (=10 000СН). Фирмата "Хелвет" произвежда ветеринарни хомеопатични средства. "В много европейски страни има дори асоциации на ветеринарните хирурзи, прилагащи хомеопатия. В Холандия например, около 10% от ветеринарните лекари са членове на подобна асоциация. Тези асоциации са обединени в Международна асоциация за ветеринарна хомеопатия" [41].

  • Изпитание (хомеопатично, да не се бърка с клинично изпитание): Хомеопатичните препарати се приемат като такива след хомеопатични изпитания или още хомеопатично доказване (подвеждащо в английския език за хомеопатичен термин се използва думата Proving, с етимология от немския език: Prüfung - тествам, опитвам) е приемане на хомеопатичен препарат от здрав индивид с цел изпитване на неговите свойства.

При хомеопатично изпитване приелият лекарството индивид обикновено проявява слаби симптоми - физически, но също и емоционални, и умствени, които са всъщност симптоми на съответното лекарсто, които продължават в рамките на една седмица. Например подобни симптоми могат да бъдат често кихане придружено с чувство на отегчение и гловоболие. Сиптомите проявени при хомеопатичното изпитване не траят дълго, а отшумяват при прекъсване на приемането на лекарството. Хомеопатичните изпитвания обикновено се правят от множество изпитващи като резултатите се вписват в обща листа, сравняват се и се обработват. Потвърдени от практиката, новите лекарства или резултати от изпитвания се вписват в реперториума и материя медика.

Съвременни аспекти[редактиране | edit source]

За ефекта от нея има научни проучвания в различни сфери, но резултатите са противоречиви. Правени са изследвания в областта на оториноларингологията, урологията, нефрологията, общата медицина и много други медицински специалности [42]. Има схващане, че хомеопатията и фитотерапията са сходни методи на лечение, но единственото общо между тях е, че източникът на активната субстнация са растенията. В хомеопатията обаче източниците на препарати делят на продукти от растителен, минерален и животински произход. Често, но не винаги, хомеопатите предписват един препарат за комплекс от няколко заболявания. Например мигрена, себореен дерматит и синдром на раздразнено дебело черво при един болен могат да бъдат лекувани с един единствен препарат - разтвор на Lycopodium clavatum.

Хомеопатията в различните страни[редактиране | edit source]

Хомеопатията е широко разпространена в Англия, Индия, Русия и Франция, където има дългогодишни традиции и се преподава в някои университети, което предизвиква и критики [43].

В Европа законодателната уредба е различна, но като цяло се насърчава практикуването на хомеопатия от дипломирани лекари и хомеопати, които са издържали допълнително медицинско образование и изпити. В същото време в множество европейски страни има възбрана за плащането от здравните каси на лечения с хомеопатични препарати [44], това е така в Италия, Испания, Финландия, Швеция, Норвегия, Ирландия, Великобритания.

Хомеопатията в България[редактиране | edit source]

Лондонският хомеопатичен колеж, основно благодарение на усилията на Питър Чапел (който работи за популяризирането на хомеопатията в Източна и Централна Европа след промените и до 1999) започва лекции върху хомеопатията и води курсове с лектори предимно от Англия, но също и Австралия, още от 1992 г. LCCH са последователи на ханемановата традиция в хомеопатията. Боарон навлиза в България през 1996 г и започва провеждане курсове по подобие на Центъра за обучение и разпространение на хомеопатията във Франция [45].

Като страна по провеждането на курсове съвместно с LCCH е организацията Хомеопатично общество, България, а работата с курсове и препарати на Боарон - Боарон България и Българската медицинска хомеопатична организация, асоцииран член на Българския лекарски съюз. ХО и LCCH провежда семинарите обикновено в планинските области на България, докато Боарон България предпочита за място за провеждане на своите конференции курорта Албена. Паралелно, освен Хомеопатично общество, България са създадени множество още организации и обучителни центрове по класическа хомеопатия, като център Анхира, ХомеоХелп и други, свързани по един или друг начин с ХО и LCCH. Тъй като целта на LCCH е основно популяризирането и въвеждането на хомеопатията, и неговата работа извън Великобритания има предимно временен характер, постепенно при провеждането на съвместни курсове и обучения по хомеопатия от ХО и LCCH се включват все повече български хомеопати, като в определен момент ХО продължава да работи самостоятелно.

Законът за здравето в България урежда контрола върху различни „неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве“, сред които и хомеопатията.[46]

На 19 май 2010 при правителството на Бойко Борисов е приет нов Закон за здравето, регламентиращ "неконвенционалните методи" за лечение, според този закон право да практикуват хомеопатия имат само медиците. [47] Според новият закон хомеопат, по смисъла на чл. 2, е лекар, завършил успешно двугодишен курс на обучение по хомеопатична практика и притежаващ удостоверение издадено и подписано от съответното Висше медицинско училище – Медицински университет - Варна, Медицински университет - София и Медицински университет - Пловдив. Повечето от лекторите на висшите учебни заведения по хомеопатия са от школата на Боарон [48].

Тъй като в България школите на практикуващите хомеопатия са две - класическа хомеопатия и хомеопатия на "смесените лекарства" (Боарон), реакцията на хомеопатите от първата школа е естествено негативна по отношение на закона (виж по-горе принципи на хомеопатията), като законът е приеман като "лош", защитаващ строго корпоративни интереси, неподложен на дискусия [49].

Според данни на ХО, България, в Европа хомеопатията се практикува от приблизително равен брой хомеопати нелекари и хомеопати медици, като в отделните държави съотношението е различно. В Европа има само три държави (Австрия, Франция, Люксембург), в които се забранява със закон практикуването на хомеопатията от нелекари, като с приемането на закона България става четвъртата страна, приела подобни рестриктивни законови мерки, където след влизането в сила на новия “Закон за здравето” право на хомеопатична практика ще имат само лекари и стоматолози [50].

Предписания[редактиране | edit source]

Предписания на препарати се правят на базата на хомеопатични интервюта. При хомеопатичното интервю хомеопатът разпитва пациента за неговите оплаквания, болести, психологически проблеми.

  • При острите заболявания, въз основа на информацията, събрана по време на интервюто, физикалния преглед и изследванията се предписва съответното хомеопатично лекарство, а при хроничните заболявания се събира информация за начина по който боледува пациента във времето, историята на неговите заболявания, повторяемостта им, ритъма и т.н., цялостната картина на заболяванията.
  • Хомеопатичният преглед / Хомеопатичното интервю представлява разширено интервю, като се задават различни въпроси, които при класическата хомеопатия целят намирането на симилимума или цялостната картина на пациента, а при други хомеопатични практики целят да се изясни личната (индивидуална) реактивност на пациента. При практиките със "смесени лекарства" за да се изясни по-пълно неговата индивидуална реактивност се събират данни и за особеностите на неговия характер, за поведението му, за склонността да боледува от едни или други заболявания и др. Според класическата хомеопатия характерът, индивидуалната история, и емоционална, съставляват цялост със симптомите, продиктувани от влошавания, които са характерни за индивидуалността на пациента, тези влошавания трябва да бъдат излекувани с хомеопатичното лекарство. При "смесените лекарства" обаче се лекуват само отделните симптоми, като изборът на лекарство е подпомаган от общата картина. Някои школи на смесени лекарства извън България също практикуват същински холистичен подход.

Теория[редактиране | edit source]

При приемане с хомеопатични препарати се държи сметка за факта, че всеки човек (пациент) е уникален, със своята индивидуалност, личностни характеристики, свой ритъм на работа и собствена обкръжаваща среда. Цел на терапията е да се избере хомеопатичен препарат, който в да "отключи" оздравителна реакция в организма на болния. За целта се избира разтвор, направен от вещество, което при здрави индивиди причинява симптоматика, наподобяваща оплакванията на конкретния болен, по принципа на "подобието". Например, за главоболие от слънце може да се предпише нитроглицерин - медикамент известен със страничния си ефект - главоболие.

Хомеопатичните препарати не могат да заместят липсващо в организма вещество. Затова хомеопатията не се прилага самостоятелно при заболявания като инсулинозависим диабет, хипотиреоидизъм и др., а само като допълнение при задължително поддържане на основното лечение, включващо приемане на заместващи вещества, хормони и т.н.

Хомеопатичното "лечение" е ней-ефективно когато:

  • Болестта е функционална, без настъпили трайни и необратими органични изменения.
  • Организмът е със запазени способности да реагира.
  • Възможно е да се намери вещество (има правени изпитания), което при здрави индивиди да причини симптоматика, подобна на страданието на болния.

Медицински и научни анализи[редактиране | edit source]

Хомеопатията не се подкрепя от модерните научни изследвания. Крайните разреждания използвани при приготвянето на хомеопатичните препарати обикновено не съдържат нищо от активния компонент (няма атоми, молекули или йони) [51][52]. Идеята, че някакъв биологичен ефект може да бъде предизвикан от хомеопатичните препарати е в несъответствие с наблюдаваните експерименти на доза-ефект [53]. Предложеното решение на този проблем от хомеопатията, че водата запазва своята „памет“ или „вибрациите“ на разреденото вещество, са в противоречие със законите на физиката и химията [51]. В проведени клинични проучвания не е доказан ефект от хомеопатичен препарат надхвърлящ контролния плацебо ефект [54][55], където подобрението в състоянието на пациента се базира единствено на вярата, че лечението работи. [56] Въпреки това се появяват и инцидентни проучвания даващи маргинална лечебна стойност на хомеопатични препарати, резултатите от тях и тяхната непредубеденост е поставена под заслужено съмнение от научната общност. [57] [58] [59][60]

Изследвания върху ефективността на хомеопатията[редактиране | edit source]

През 1987 година, Жак Бенвенист публикува статия, а ограничен брой други изледователи от Френския национален център за медицински изследвания за кратко поддържат твърденията му, че е доказал експериментално наличието на въздействие на един единствен хомеопатичен разтвор на анти-имуноглобин Е върху биологична система и по-точно Basophil granulocyte, вид бяло кръвно тяло. Финансирането на научното звено около Бенвенист е предоставено от хомеопатичната компания Боарон, което само по себе си поставя под съмнение непредубеденост на експеримента. В последствие се доказва, че механизма, по който са фалшифицирани резултатите, е манипулиране на статистическите резултати с цел отхвърляне на крайно "нежелателните" и подсилване на "изгодните" данни. [61]. Научното звено, в което Бенвенист е работил, е закрито след скандала около по-горните публикации[62], а откритията му са осмяни от научната общност - той става първия носител на две анти-Нобелови награди. Бенвенист е уволнен от френския Национален център за медицински изследвания за „опозоряване на родината“[62].

Етични проблеми[редактиране | edit source]

Хомеопатичните продукти съдържат само вода и/или алкохол, поради което като цяло се смятат за безопасни. В много редки случаи съдържат други вещества. В един такъв случай, хомеопатична компания предлага капки за нос Zicam с високо съдържание на цинков глюконат (разреден в съотношение 1:100 или "2X"), за които употребилите ги твърдят, че са предизвикали пълна загуба на обоняние.[63]. През 2006г. в 340 такива случая, са достигнати извънсъдебни споразумения на обща стойност 12 милиона долара.[64] Съществуват случаи на отравяне с Арсен в следствие на употреба на Арсено съдържащи хомеопатични препарати.[65] Друг важен етичен проблем е отказът от подходящо лечение за болести, които могат да бъдат излекувани с медицински средства. Познати са много случаи в които хомеопати съветват пациентите си да не се имунизират.[66][67][68] Някои хомеопати съветват пациентите си вместо ваксини да приемат хомеопатични продукти, направени от патологично изменени човешки тъкани (човешки екскременти, повърня и заразени тъкани). Самият Ханеман се е противил на такива продукти, но съвременните хомеопати ги използват, макар и да няма доказателство, че имат каквто и да е благотворен ефект.[69][70] [71] Има и случаи на хомеопати, които съветват да не се приемат лекарствени средства срещу малария.[72][73][74] Това поставя пътуващите до тропичните области на сериозен риск, тъй като няма никакви доказателства, че хомеопатичните препарати имат някакъв ефект срещу носителите на маларията[72][73][74] В друг случай от 2004, хомеопат съветва пациент да спре да взема традиционни лекарства срещу сърдечни проблеми, 4 месеца след което пациентът умира от инфаркт, причинен от спирането на лечението[75][76]

През 1978, Антъни Кемпбъл, тогава консултант на Лондонската кралска хомеопатична болница, критикува твърдения на Георгос Витулкас, че при лечението на сифилис с антибиотици могат да бъдат причинени вторични и третични сифилиси, които да засегнат и централната нервна система. Кемпбъл отхвърля това твърдение като безотговорно[77], целящо да убеди неинформирания лаик да спре лечението си, въпреки че лечение с пеницилин е ефикасно в 90% от случаите.[78]

Програмно обезпечаване[редактиране | edit source]

Ползването на технологии и програмни продукти, както безплатни, така и платени (може би най-популярната сред тях е Радар), са особено популярни сред хомеопатите, които ги ползват още в края на 80-те и началото на 90-те с първите мобилни устройства (лаптопи) за разрешаване, систематизиране на своите случаи, за записки и бележки, справки и т.н. (вж медицинска информатика) [79][80][81].

Библиография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ernst, E. (2002), "A systematic review of systematic reviews of homeopathy", British Journal of Clinical Pharmacology 54 (6): 577–82, doi:10.1046/j.1365-2125.2002.01699.x, PMC 1874503, PMID 12492603
  2. UK Parliamentary Committee Science and Technology Committee - "Evidence Check 2: Homeopathy"
  3. Shang, Aijing; Huwiler-Müntener, Karin; Nartey, Linda; Jüni, Peter; Dörig, Stephan; Sterne, Jonathan AC; Pewsner, Daniel; Egger, Matthias (2005), "Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homoeopathy and allopathy", The Lancet 366 (9487): 726–732, doi:10.1016/S0140-6736(05)67177-2, PMID 16125589
  4. [http://nccam.nih.gov/health/homeopathy "Homeopathy: An Introduction" a NCAAM webpage ]
  5. "Supported by science?: What Canadian naturopaths advertise to the public". Retrieved January 15, 2013. "Within the non-CAM scientific community, homeopathy has long been viewed as a sham"
  6. Paul S. Boyer. The Oxford Companion to United States History. ISBN 9780195082098. Retrieved January 15, 2013. "After 1847, when regular doctors organized the American Medical Association (AMA), that body led the war on “quackery,” especially targeting dissenting medical groups such as homeopaths, who prescribed infinitesimally small doses of medicine. Ironically, even as the AMA attacked all homeopathy as quackery, educated homeopathic physicians were expelling untrained “quacks” from their ranks."
  7. Shaw, D. M. (2010). "Homeopathy is where the harm is: Five unethical effects of funding unscientific 'remedies'". Journal of Medical Ethics 36 (3): 130–131. doi:10.1136/jme.2009.034959. PMID 20211989
  8. Shang A, Huwiler-Müntener K, Nartey L, et al. Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homoeopathy and allopathy. // Lancet 366 (9487). 2005. DOI:10.1016/S0140-6736(05)67177-2. с. 726–732.
  9. Johnson T, Boon H. Where does homeopathy fit in pharmacy practice?. // American journal of pharmaceutical education 71 (1). 2007. с. 7.
  10. Brien S, Lewith G, Bryant T. Ultramolecular homeopathy has no observable clinical effects. A randomized, double-blind, placebo-controlled proving trial of Belladonna 30C. // British journal of clinical pharmacology 56 (5). 2003. с. 562–568.
  11. McCarney RW, Linde K, Lasserson TJ. Homeopathy for chronic asthma. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (1). 2004. DOI:10.1002/14651858.CD000353.pub2. с. CD000353.
  12. McCarney R, Warner J, Fisher P, Van Haselen R. Homeopathy for dementia. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (1). 2003. с. CD003803.
    Homeopathy results. // Национална здравна служба на Великобритания. Посетен на 2007-07-25.
  13. Report 12 of the Council on Scientific Affairs (A–97). // Американска медицинска асоциация. Посетен на 2007-07-25.
    Linde K, Jonas WB, Melchart D, Willich S. The methodological quality of randomized controlled trials of homeopathy, herbal medicines and acupuncture. // International journal of epidemiology 30 (3). 2001. с. 526–531.
    Altunç U, Pittler MH, Ernst E. Homeopathy for childhood and adolescence ailments: systematic review of randomized clinical trials. // Mayo Clin Proc. 82 (1). 2007. с. 69–75.
  14. Belon, P., Cumps, J., Ennis, M., Mannaioni, P., Sainte-Laudy, J., Roberfroid, M., Wiegant, F. (1999) Inhibition of human basophil degranulation by successive histamine dilutions: Results of a European multi-centre trial. Inflamm. Res. 48,S17-S18
  15. Brown, V., Ennis, M. (2001) Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm. Res. 50,S47-S48
  16. Ernst E.. A systematic review of systematic reviews of homeopathy.. // Journal of Clinical Pharmacology, 2002 Dec;54(6):577-82., декември 2002. Посетен на 26.09.2009.
  17. Linde, K. et al., 1999, Impact of Study Quality on Outcome in Placebo-Controlled Trials of Homeopathy, Journal of Clinical Epidemiology, 52(7), 631-636
  18. а б Жан Брисоне, Псевдо-медицините: клетва за лицемери, септември 2003, Париж, ISBN : 2-915312-02-8
  19. Altunc, U.; Pittler, M. H.; Ernst, E. (2007), "Homeopathy for Childhood and Adolescence Ailments: Systematic Review of Randomized Clinical Trials", Mayo Clinic Proceedings 82 (1): 69–75, doi:10.4065/82.1.69, PMID 17285788, "However, homeopathy is not totally devoid of risks… it may delay effective treatment or diagnosis" 
  20. Jim Giles. Special Report Degrees in homeopathy slated as unscientific. // Nature 446, 352-353, doi:10.1038/446352a, 21 март 2007. Посетен на 26.09.2009.
  21. “Modern Homeopathy And Medical Science”, Journal of the American Medical Association, март 17, 1894
  22. "Paracelsus (German-Swiss physician)", „Britannica Online Encyclopedia“, Encyclopædia Britannica, http://www.britannica.com/EBchecked/topic/442424/Paracelsus, посетен 2009-03-24 
  23. Hodgson, Barbara, Barbara. In the Arms of Morpheus: The Tragic History of Morphine, Laudanum and Patent Medicines. Firefly Books, 2001. с. 18.
  24. Griffin, J. P., Venetian treacle and the foundation of medicines regulation (PDF), British Journal of Clinical Pharmacology 58:3, стр. 317. doi:10.1111/j.1365-2125.2004.02147.x
  25. Kaufman, Martin. Homeopathy in America: The Rise and Fall of a Medical Heresy. The Johns Hopkins University Press, 1971-10-01. ISBN 978-0801812385.
  26. Wright, Iaian. Shakespeare and Queens' (Part II). // Queens' College Cambridge. Посетен на 2007-10-14.
  27. Lasagna, Louis. The doctors' dilemmas. Collier Books. с. 33.
  28. Nicholls, Philip A.. Homeopathy and the Medical Profession. Croom Helm Ltd, March 1988. ISBN 978-0709918363.
  29. Hahnemann, Dr Samuel. Organon of medicine. Leipzig, 1818.
  30. Hahnemann, Samuel. Appeal to Thinking Philanthropist Respecting the Mode of Propagation of the Asiatic Choler. // 1831. Посетен на 2007-08-13.
  31. Спангенбърг, Рей и др. История на науката. Том втори. София, Рива, 2007. ISBN 978-954-320-118-1. с. 93.
  32. а б Mahlon W. Wagner. Хомеопатията - „Нова наука“ или „Ню ейдж“. // www.homeowatch.org, 22.01.2008. Посетен на 22.01.2008.
  33. Питър Чапел, Хомеопатия - Практически наръчник, изд. Хемус, София, 2000 г., стр.11, стр13
  34. Д-р Раджан Шанкаран, Духът на хомеопатията, изд. Анхира, София, 2001, стр.5, стр.11, стр14-15:
  35. M.L.Cowan et al.. Ultrafast memory loss and energy redistribution in the hydrogen bond network of liquid H2O (pdf). // Nature, 10.03.2005. Посетен на 22.01.2008.
  36. J. Maddox; J. Randi, W. W. Stewart. "High-dilution" experiments a delusion [http://br.geocities.com/criticandokardec/benveniste02.pdf mirror]. // сп. Нейчър (Nature), 28.07.1988. Посетен на 22.01.2008.
  37. Homeopathy - the test (филм на BBC). // програма Horizon на BBC. Посетен на 22.01.2008.
  38. Teixeira1 J, Luzar A, Longeville S.. Dynamics of hydrogen bonds: how to probe their role in the unusual properties of liquid water. // J. Phys.: Condens. Matter 18. 2006. DOI:10.1088/0953-8984/18/36/S09. с. S2353–S2362.
  39. Lionel Milgrom. Icy claims that water has memory. // New Scientist, 11 юни 2003. Посетен на 22.01.2008.
  40. Посланията на водата
  41. Историята на хомеопатията
  42. Научни резюмета по хомеопатия
  43. Научни дисциплини без наука
  44. ((fr)) Maurice Guéniot, membre de l'Acamédie nationale de médecine
  45. Горещи точки в имуноалергичната патология
  46. Закон за здравето, Чл. 166, ал. 1 и 4
  47. Закон за здравето (Чл. 167) - м България „Право да практикуват хомеопатия имат български граждани, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър” по професионално направление „Медицина” или „Дентална медицина””.
  48. http://www.homeopathybg.org/News/albena2011/albena2011_programme.html
  49. Един лош закон, ХомеоХелп
  50. Хомеопатията по света и у нас, ХО - България
  51. а б Teixeira J. Can water possibly have a memory? A sceptical view. // Homeopathy : the journal of the Faculty of Homeopathy 96 (3). 2007. DOI:10.1016/j.homp.2007.05.001. с. 158-162.
  52. Milgrom LR. Conspicuous by its absence: the Memory of Water, macro-entanglement, and the possibility of homeopathy. // Homeopathy : the journal of the Faculty of Homeopathy 96 (3). 2007. DOI:10.1016/j.homp.2007.05.002. с. 209–19.
  53. Levy G. Kinetics of drug action: an overview. // J. Allergy Clin. Immunol. 78 (4 Pt 2). 1986. с. 754–61.
  54. Barrett, Stephen. Homeopathy: The Ultimate Fake. // National Institutes of Health. Национален център по допълваща и алтернативна медицина на САЩ, 2004-12-28. Посетен на 2007-07-25.
  55. Dynamization and Dilution. // Посетен на 2007-07-24.
  56. Ernst E. Placebo: new insights into an old enigma. // Drug Discov. Today 12 (9-10). 2007. с. 413–8.
  57. Belon, P., Cumps, J., Ennis, M., Mannaioni, P., Sainte-Laudy, J., Roberfroid, M., Wiegant, F. (1999) Inhibition of human basophil degranulation by successive histamine dilutions: Results of a European multi-centre trial. Inflamm. Res. 48,S17-S18
  58. Brown, V., Ennis, M. (2001) Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm. Res. 50,S47-S48
  59. "HeadOn: Headache drug lacks clinical data", „ConsumerReportsHealth.org“, Consumers Union, http://www.consumerreports.org/cro/health-fitness/drugs-supplements/headon-9-07/overview/0709_headache_ov_1.htm, посетен 2009-03-25 
  60. "Analysis of Head On", „James Randi's Swift“, http://www.randi.org/jr/2006-07/072806academic.html#i15, посетен 2006-07-27 
  61. Walter Sullivan. Water That Has a Memory? Skeptics Win Second Round. // New York Times, 27 юли 1988. Посетен на 19.03.2008.
  62. а б Obituary: Jacques Benveniste. // Independant. Посетен на 19.03.2008.
  63. Zicam Marketers Sued. // Homeowatch.org. Посетен на 19.03.2008.
  64. Boodman, S.. Paying through the Nose. // Вашингтон Поуст, 31 януари 2006. Посетен на 2007-10-25.
  65. Chakraborti, D; Mukherjee, SC; Saha, KC; Chowdhury, UK; Rahman, MM; Sengupta, MK (2003), "Arsenic toxicity from homeopathic treatment", Journal of toxicology. Clinical toxicology 41 (7): 963–7, doi:10.1081/CLT-120026518, PMID 14705842 
  66. Ernst E. The attitude against immunisation within some branches of complementary medicine. // Eur. J. Pediatr. 156 (7). 1997. с. 513–515.
  67. Ernst E, White AR. Homoeopathy and immunization. // The British journal of general practice: the journal of the Royal College of General Practitioners 45 (400). 1995. с. 629–630.
  68. Ernst E. Rise in popularity of complementary and alternative medicine: reasons and consequences for vaccination. // Vaccine 20 Suppl 1. 2001. с. S90–3; discussion S89.
  69. Pray, W.S.. A challenge to the credibility of homeopathy. // Am. J. Pain Mangmnt., (2). 1992. с. 63–71.
  70. English, John. The issue of immunization. // British Homoeopathic journal 81 (4). October 1992. с. 161–163.
  71. Walter Last. Homeopathy - Use Your Own Body Fluids. // Посетен на 20.03.2008.
  72. а б Jha, Alok. Homeopaths 'endangering lives' by offering malaria remedies. // 2006-07-14. Посетен на 2007-07-25.
  73. а б Delaunay P, Cua E, Lucas P, Marty P. Homoeopathy may not be effective in preventing malaria. // BMJ 321 (7271). 2000. с. 1288.
  74. а б Jones, Meirion. Malaria advice 'risks lives'. // БиБиСи новини, 2006-07-14. Посетен на 2007-07-25.
  75. Bunyan, Nigel. Patient died after being told to stop heart medicine. // Daily Telegraph, 22/03/2007. Посетен на 2007-10-15.
  76. Fitness to PractiSe Panel hearing on Dr Marisa Viegas. // General Medical Council, юни 2007. Посетен на 2007-10-15.
  77. Critical review of The Science of Homeopathy from the British Homoeopathic Journal Volume 67, Number 4, October 1978
  78. Birnbaum NR, Goldschmidt RH, Buffett WO. Resolving the common clinical dilemmas of syphilis. // American family physician 59 (8). 1999. с. 2233-40, 2245-6.
  79. ((en)) Archibel S.A. (производител на Радар) е белгийска компания, създадена през 1989 и находяща се в Асес
  80. ((en)) Радар интро
  81. ((en)) Употреба на софтуера за систематизиране и реперторизиране на случаи от хомеопатични болници

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Скептични
Книги
Организации
Компании