Хоро

Оро. Скопие, 2007

Хорото (на македонски литературен език: оро, на гръцки: χορός, хорос, на сръбски, хърватски: коло или kolo), е колективен танц, характерен за българския и гръцкия фолклор (и за други балкански страни), при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт.

Видове хорo

Български

• Добруджанска фолклорна област
  • Варненско хоро
  • Заруй боб (хоро)
  • Лясата (хоро)
  • Повлекана (хоро)
  • Ръка (хоро)
  • Сборенка (хоро)
• Македонска фолклорна област
  • Арап (хоро)
  • Гинка (хоро)
  • Джангурица (хоро)
  • Испайче (хоро)
  • Кривото (хоро)
  • Малешевско хоро
  • Пущено хоро - още Буфско
  • Старо банско хоро
  • Тежкото
  • Ширто (хоро)
• Родопска фолклорна област
  • Сворнато хоро
• Северняшка фолклорна област
  • Ганкино хоро
  • Грънчарско хоро
  • Дайчово хоро
  • Дунавско хоро
  • Еленино хоро
  • Пайдушко хоро
  • Ситно влашко (хоро)
  • Шира (хоро)
• Странджанска фолклорна област
• Тракийска фолклорна област
  • Бучимиш (хоро)
  • Пазарджишка копаница
  • Право хоро
  • Тракийска ръченица
  • Трите пъти (хоро)
• Шопска фолклорна област
  • Граовско хоро
  • За пояс
  • Йовино хоро
  • Петрунино хоро
  • Селско шопско хоро
  • Четворно хоро
  • Шопска ръченица
  • Копаница (хоро) или Ганкино хоро
  • Самоковско хоро
• играещи се в цяла България
  • Ръченица (хоро)

Гръцки

• сиртаки

сиртакито е гръцки танц, който от бавно постепенно преминава в бързо темпо. Не е много лесен танц и има заплетени движения в краката, а ръцете не участват.

Виж също

• Народни танци
• Етнография

Външни препратки

• HORO.BG - играта краси човека - сайт за българското хоро - клипчета, самоучители, български обичаи и занаяти
• Български народни хорà - инструментална музика