Хорхе Букай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хорхе Букай
психотерапевт и психиатър
Хорхе Букай 
Роден 1949
Буенос Айрес Аржентина

Хорхе Букай (на испански: Jorge Bucay) е гещалт психотерапевт, психодраматик и писател от Аржентина.

Биография[редактиране]

Роден е през 1949 година в Аржентина. Той е психиатър, психотерапевт и писател. Книгите му са продавани по два милиона копия в цял свят и са преведени на повече от седемнадесет езика.

През 1973 година завършва медицински университет в Буенос Айрес и започва кариерата си на психиатър в отдела по психопатология на местната болница. Специализира като гещалт-психотерапевт в Аржентина, Чили и Съединените щати.

В момента съвместява преподавателската си работа в Университета в Буенос Айрес с професионалната си практика като психотерапевт на семейни двойки. Заедно с това води курсове, семинари и конференции в цял свят и най-вече в испаноговорящи държави като Чили, Мексико, Коста Рика и Испания, където е редактор на списание „Здрав дух”.

Носител е на множество престижни литературни награди и всекидневно получава хиляди имейли от цял свят. Твърди, че не е писател в литературния смисъл на думата.

Едни от най-известните му книги са:

  • "Писма до Клаудия" (1986, второ издание - 2007)
  • "Приказки за размисъл" (1997)
  • "Да се обичаме с отворени очи" (2000)
  • "Нека ти разкажа" (2002)
  • "Разчитай на мен" (2005)
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • "Двадесет крачки напред" (2007)
  • "Трите въпроса" (2008)
  • "Пътят на сълзите" (2012)

В момента живее в покрайнините на Буенос Айрес с жена си и двете си деца.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jorge Bucay“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.