Хорхе Луис Борхес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хорхе Луис Борхес
Jorge Luis Borges 1951, by Grete Stern.jpg
Роден 24 август 1899 г.(1899-08-24)
Буенос Айрес, Аржентина
Починал 14 юни 1986 г. (на 86 г.)
Женева, Швейцария
Професия писател, поет, критик
Националност аржентинец
Повлиян Шопенхауер, Честъртън, Стивънсън, Томас де Куинси, Киплинг, Мигел де Сервантес, Джонатан Суифт, Кафка, Хауърд Лъвкрафт, Херман Мелвил, Оскар Уайлд, Уолт Уитман, Уилям Уърдзуърт, Виктор Юго, Пол Валери и др.
Повлиял Пол Остър, Паулу Коелю, Жан Бодрияр, Адолфо Биой Касарес, Итало Калвино, Роберто Боланьо, Филип К. Дик, Хулио Кортасар, Умберто Еко, Мишел Фуко, Карлос Фуентес, Данило Киш, Жил Дельоз и др.
Подпис Buenos Aires L1.png
Хорхе Луис Борхес в Общомедия

Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (на испански: Jorge Francisco Isidoro Luis Borges Acevedo) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.

Борхес започва литературната си кариера в началото на 20-те години с публикации в издания, близки до сюрреализма. От 1955 година е директор на аржентинската Национална библиотека и професор по литература в Буеносайреския университет. През 60-те години придобива международна известност, като получава няколко престижни награди, а произведенията му започват да се превеждат и издават в чужбина. Световната му слава укрепва през следващите години, превръщайки се в част от латиноамериканския бум в литературата.[1]

Най-известните книги на Борхес са „Измислици“ (1944) и „Алефът“ (1949), сборници от разкази, свързани от общи теми, като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, измислените писатели, религията и Бог. Произведенията му се отнасят към жанровете на фантастиката и характерния за латиноамериканската литература от този период магически реализъм.[1][2] Критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина „магически реализъм“, дори сочи като начална точка на това движение сборника на Борхес от 1935 година „Всеобща история на безчестието“.[3]

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 година в Буенос Айрес в образовано семейство от средната класа, живеещо в скромния по това време квартал Палермо. Баща му, Хорхе Гийермо Борхес Хаслам, е адвокат и преподавател по психология. Неговият баща е офицер с испанско-португалски произход, а майка му е англичанка. Борхес Хаслам израства, говорейки английски, и семейството му често пътува в Европа и остава свързано с английската култура.[4]

Майката на Хорхе Луис Борхес, Леонор Асеведо Суарес, е преводачка и произлиза от стара уругвайска креолска фамилия, играла активна роля в испанската колонизация на Южна Америка, и често разказва за подвизите на своите предшественици.[4] В своята книга от 1929 година „Бележникът Сан Мартин“ („Cuaderno San Martín“) Борхес включва поемата „Исидоро Асеведо“ („Isidoro Acevedo“), посветена на неговия дядо, офицера Исидоро де Асеведо Лаприда.

До единадесетата си година Борхес получава образованието си, двуезично на испански и английски, у дома.[4] Едва деветгодишен Хорхе Луис Борхес превежда на испански „Щастливият принц“ на Оскар Уайлд. Преводът е публикуван в местно списание, но познатите му смятат, че истинският преводач е бака му.[5]

Бащата на Борхес се отказва от адвокатската си кариера, поради влошаването на зрението си, и през 1914 година семейството се премества в Женева.[4] Там Борхес Хаслам се опитва да лекува зрението си, а сина и дъщеря му Нора, посещават училище, където научават френски. Поради политическата нестабилност в Аржентина и започналата Първа световна война, семейството остава в Швейцария близо десетилетие. През 1917 година Хорхе Луис Борхес се запознава с поета Морис Абрамович, с който поддържа близки отношения до края на живота му.[4] През 1918 година завършва Женевския колеж, а след края на войната се мести често, заедно със семейството си, и живее в Лугано, Барселона, Майорка, Севиля и Мадрид.[4]

През този период Борхес се запознава с работите на Артур Шопенхауер и „Голем“ на Густав Майринк, които оказват влияние върху неговото творчество. В Испания той се присъединява към авангардното антимодернистично литературно движение на ултраизма, вдъхновено от Гийом Аполинер и Филипо Томазо Маринети. Първото му стихотворение „Химн на морето“ е написано в стила на Уолт Уитман и е публикувано в испанското списание „Гресия“.[6] В Испания се запознава с известни местни писатели, като Рафаел Кансинос-Асенс и Рамон Гомес де ла Серна.

Начало на литературна дейност[редактиране | edit source]

През 1921 година Борхес и семейството му се завръщат в Буенос Айрес. Там той става един от пионерите на ултраизма и започва да публикува свои поеми и есета в различни литературни списания, като авангардисткото „Мартин Фиеро“. През 1923 година издава първата си стихосбирка „Fervor de Buenos Aires“. Той участва и в издаването на вестник „Присма“, разпространяван главно чрез разлепване по улиците на града. По-късно Борхес съжалява за някои от ранните си публикации и се опитва да изкупи и унищожи техните налични копия.[7] Въпреки това още през тези години той си създава добра репутация, като през 1930 година Нестор Ибара го нарича „великият апостол на криолизма“, прославящ латиноамериканския регионализъм.

Още от основаването му Борхес е сред редовните сътрудници на създаденото през 1931 година от Виктория Окампо списание „Сур“. То бързо се превръща във водещото аржентинско литературно издание, което помага за по-широката популярност на Борхес. [8] Окампо го запознава с Адолфо Биой Касарес, друга известна фитура в аржентинската литература, който става негов близък приятел и сътрудник. Двамата пишат заедно няколко книги, част от тях под псевдонима Х. Бустос Домек, включително пародийна детективска поредица и фантастични разкази. Силно влияние върху Борхес по това време оказва и семейният приятел Маседонио Фернандес.

В средата на 30-те години Хорхе Луис Борхес се насочва към фантастиката и екзистенциалната проблематика. По това време много други латиноамерикански писатели, като Хуан Рулфо, Хуан Хосе Ареола и Алехо Карпентиер, също експериментират в тази посока, повлияни от феноменологията на Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер и от екзистенциализма на Жан-Пол Сартр. През 1933 година Борхес е назначен за редактор на литературната притурка на вестник „Критика“, където за пръв път публикува части от бъдещия сборник „Всеобща история на безчестието“ („Historia universal de la infamia“, 1936).[4] Книгата включва два вида текстове. Първият са документални есета и разкази, използващи похвати на художествената литература при описването на действителни случаи. Вторият вид са литературни мистификации, които са представени като преведени откъси от известни, но рядко четени произведения.

През следващите години Хорхе Луис Борхес е литературен съветник на издателството Емесе Едиторес, а от 1936 до 1939 година води седмична рубрика в „Хогар“. През 1938 година е назначен за първи асистент в общинската библиотека в работническия квартал Мигел Кане. Той е натоварен с каталогизирането на книгите, но сбирката на библиотеката е толкова малка, че му остава много свободно време за писане.[4]

40-те години[редактиране | edit source]

Борхес през 40-те години

Международна известност[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Умира на 14 юни 1986 г. в Женева от рак на черния дроб.

Издания на български език[редактиране | edit source]

  • Борхес, Х. Вавилонската библиотека. С., 1989; [1].
  • Борхес, Х. История на вечността. С., 1994.
  • Борхес, Х. Паметта на Шекспир. С., 2002.
  • Борхес, Х. Смърт и компас. С., 2004.
  • Борхес, Х. Пясъчната книга. С., 2005.
  • Борхес, Х. Книга на въображаемите същества. С., 2008.
  • Борхес, Х. Измислици. С., 2010.
  • Борхес, Х. Избрани есета. С., Колибри, 2011.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Фернандо Сорентино. Седем разговора с Хорхе Луис Борхес. С., Enthusiast, 2011.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((pt)) Masina, Léa. Murilo Rubião, o mágico do conto. // Rubião, Murilo Eugênio. O pirotécnico Zacarias e outros contos escolhidos. Porto Alegre, L & PM, 2001. с. 5.
  2. ((en)) D’Haen, Theo L.. Magical Realism and Postmodernism: Decentering Privileged Centers. // Zamora, Louis P. и др. Magical Realism: Theory, History and Community. Duke University Press, 1995. с. 191-208.
  3. ((en)) Flores, Angel. Magical Realism in Spanish American. // Hispania 38 (2). 1955.
  4. а б в г д е ж з ((en)) Tóibín, Colm. Don’t abandon me. // London Review of Books 28 (9). 2006.
  5. ((en)) Bloom, Harold. Jorge Luis Borges. Infobase Publishing, 2004. ISBN 0-7910-7872-8.
  6. ((en)) Wilson, Jason. Jorge Luis Borges. Reaktion Books, 2006. ISBN 1861892861. с. 37.
  7. ((en)) Irby, James. Introduction. // Borges, Jorge Luis. Other Inquisitions 1937-1952. University of Texas, 1964. ISBN 978-0-292-76002-8.
  8. Bordelois, Ivonne. The Sur Magazine. // Villa Ocampo Website. Villaocampo.org, 2011. Посетен на 2011-08-24.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Хорхе Луис Борхес в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)