Хосеп Гуардиола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пеп Гуардиола
Guardiola 2010.jpg
Лична информация
Прякор Пеп
Цяло име Хосеп Гуардиола и Сала
Роден 18 януари 1971 г.  (на 43 г.)
Сантпедор, Испания
Ръст 180 см
Пост Дефанзивен полузащитник
Старши треньор
Настоящ отбор
Отбор Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен (треньор)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1990–1992
1990–2001
2001–2002
2002
2003
2003–2005
2005–2006
Барселона Б
Барселона
Бреша
Рома
Бреша
Ал-Ахли
Дорадос де Синалоа
59
263
11
4
13
36
10
(5)
(6)
(2)
(0)
(1)
(7)
(1)
Национален отбор
1991–1992
1992–2001
Flag of Spain.svg Испания до 21 г.
Flag of Spain.svg Испания
2
47
(0)
(5)
Треньор
2007–2008
2008–2012
2013–
Барселона Б
Барселона
Байерн Мюнхен
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Хосеп „Пеп“ Гуардиола и Сала (на каталунски Josep Guardiola i Sala) е роден на 18 януари 1971 година в Сантпедор (Каталуния, Испания) и е бивш испански професионален футболист и настоящ старши треньор на Байерн Мюнхен [1] [2]. Като футболист прекарва по-голямата част от професионалната си кариера в Барселона. След прекратяване на състезтелната си кариера застава начело първо на дублиращия отбор, а в последствие и на представителния отбор на Барселона.

Биография[редактиране | edit source]

Гуардиола е юноша на Барселона, като играе за отбора в периода от 1990 до 2001 година. За целия си престой в каталунския гранд Пеп изиграва общо 379 мача във всички турнири (само в Примера дивисион той записва 263 мача и 6 гола). Прави дебюта си в испаснкото първенство на 16 декември 1990 година в победата с 2:0 срещу Кадис. Играейки като дефанзивен полузащитник, Гуардиола става основна част от „Дрийм тима“ на Йохан Кройф. В своята кариера на Камп Ноу Пеп печели шест титли на Испания и Купата на европейските шампиони през 1992 година (победа срещу Сампдория във финала). Под ръководството на Боби Робсън халфът завоюва и Купата на носителите на национални купи през 1997. През същата година Гуардиола наслядява капитанската лента от Хосе Мари Бакеро. Последния си мач в Ла Лига полузащитникът записва на 17 юни 2001 година (Барса побеждава на Камп Ноу Валенсия с 3:2).

След напускането си на Испания играчът преминава последователно през отборите на Бреша (2001-2002; 11 мача и 2 гола), Рома (2002-2003; 4 мача), Ал Ахли (2003-2005; 18 мача и 2 попадения). Легендата на Барса приключва кариерата си в мексиканския Дорадос де Синалоа през 2006 година (10 мача и 1 гол).

По време на престоя си в Италия Гуардиола дава положителна проба за нандролон и му е наложена четиримесечна забрана за игра. В крайна сметка на 23 октомври 2007 година той е оправдан по всички обвинения от съда. След всичко това Гуардиола отказва коментар, като единственото, което казва, е „няма значение, съдът ме оправда“.

Национален отбор[редактиране | edit source]

С националния отбор на Испания Пеп прави дебюта си през 1992 година. До 2001 той записва 47 участия и 5 гола с фланелката на „Ла Фурия Еспаньола“. Гуардиола участва в Олимпийските игри през 1992, проведени в Барселона (златен медал), на Световното първенство през 1994 в САЩ (1/4 финал) и Евро 2000 в Белгия и Холандия (1/4 финал).

Треньорска кариера[редактиране | edit source]

Жоан Лапорта обявява, че Пеп ще наследи Франк Рийкард на поста старши-треньор на първия отбор. Гуардиола подписва договора си на 5 юни 2008. Треньорската си кариера Гуардиола започва на 21 юни 2007, когато е назначен за наставник на Барселона „Б“. Под негово ръководство втория тим на „каталунците“ влиза в Сегунда дивисион „Б“ (третото ниво на испанския футбол).

Като треньор на Барселона, Пеп се превръща в идол на всички каталунци. Той печели три поредни шампионски титли на Испания ( 2009,2010,2011), купата на краля (2009), три поредни суперкупи на Испания (2009,2010,2011), два пъти шампионска лига на Европа(2009 и 2011),два пъти суперкупа на Европа (2009 и 2011) както и два пъти световното клубно първенство (2009 и 2011). Под негово ръководство отборът на Барселона печели и някои от най-изразителните си победи срещу вечния враг - Реал Мадрид 5:0 през 2010, както и запомнящото се 6:2 насред Бернабеу в Мадрид. Неслучайно на базата на всички тези успехи специалистите коментират, че Барселона на Гуардиола е надминал „Дрийм тийм“-а на Йохан Кройф. Кариерата му в Барселона приключва на 27 април 2012 като казва: „Прецених, че вече не мога да давам това, което се иска от мен на футболистите и затова е по-добре да напусна“.

Успехи[редактиране | edit source]

Като футболист

ФК Барселона

  • Шампион на Испания (6): 1990/91 , 1991/92 , 1992/93 , 1993/94 , 1997/98 , 1998/99
  • Испанска купа (2): 1996/97 1997/98
  • Испанската Супер Купа (4): 1992, 1993, 1995, 1997
  • Европейската купа (1) : 1991/92
  • Купа на носителите на купа (1) : 1996/97
  • Супер Купа (2): 1992 , 1997

Испания национален отбор:

  • Олимпийски шампион през 1992 г.
Като треньор

ФК Барселона

  • Шампион на Испания (3): 2008/09 , 2009/10 , 2010/11
  • Победителят в испанската купа (2) : 2008/09, 2011/12
    • финалист за испанската купа (1) : 2010/11
  • Победителят в Шампионската лига (2): 2008/09 , 2010/11
  • Победителят в испанската Супер Купа (3): 2009 , 2010 , 2011
  • Победителят на Супер Купа на УЕФА (2): 2009 , 2011
  • Победител на Световното клубно първенство (2): 2009 , 2011
    • Най-добър треньор на клуб на света (2) : 2009, 2011

Байерн Мюнхен

  • победител в турнира Телеком къп : 2013, 2014
  • победител в турнира Ауди къп : 2013, 2014
  • победител за купата Ули Хьонес : 2013
  • Суперкупа на Европа : 2013
  • Световно клубно първенство : 2013
  • Шампион на Германия : 2013/2014
  • Купа на Германия : 2013/2014

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Официално: Байерн обяви идването на Гуардиола. // Sportal.bg, 2013-01-16. Посетен на 2013-06-30.
  2. New boss Guardiola’s first day at Bayern. // FC Bayern München, 2013-06-24. Посетен на 2013-06-30.