Хосеп Гуардиола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пеп Гуардиола
Guardiola 2010.jpg
Лична информация
Прякор Пеп
Цяло име Хосеп Гуардиола и Сала
Дата на раждане 18 януари 1971 г.  (на 43 г.)
Място на раждане Сантпедор, Испания
Ръст 180 см
Пост Дефанзивен полузащитник
Старши треньор
Настоящ отбор
Отбор Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен (треньор)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1990–1992
1990–2001
2001–2002
2002
2003
2003–2005
2005–2006
Барселона Б
Барселона
Бреша
Рома
Бреша
Ал-Ахли
Дорадос де Синалоа
59
263
11
4
13
36
10
(5)
(6)
(2)
(0)
(1)
(7)
(1)
Национален отбор
1991–1992
1992–2001
Flag of Spain.svg Испания до 21 г.
Flag of Spain.svg Испания
2
47
(0)
(5)
Треньор
2007–2008
2008–2012
2013–
Барселона Б
Барселона
Байерн Мюнхен
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Хосеп „Пеп“ Гуардиола и Сала (на каталунски Josep Guardiola i Sala) е роден на 18 януари 1971 година в Сантпедор (Каталуния, Испания) и е бивш испански професионален футболист и настоящ старши треньор на Байерн Мюнхен [1] [2]. Като футболист прекарва по-голямата част от професионалната си кариера в Барселона. След прекратяване на състезтелната си кариера застава начело първо на дублиращия отбор, а в последствие и на представителния отбор на Барселона.

Биография[редактиране | edit source]

Гуардиола е юноша на Барселона, като играе за отбора в периода от 1990 до 2001 година. За целия си престой в каталунския гранд Пеп изиграва общо 379 мача във всички турнири (само в Примера дивисион той записва 263 мача и 6 гола). Прави дебюта си в испаснкото първенство на 16 декември 1990 година в победата с 2:0 срещу Кадис. Играейки като дефанзивен полузащитник, Гуардиола става основна част от „Дрийм тима“ на Йохан Кройф. В своята кариера на Камп Ноу Пеп печели шест титли на Испания и Купата на европейските шампиони през 1992 година (победа срещу Сампдория във финала). Под ръководството на Боби Робсън халфът завоюва и Купата на носителите на национални купи през 1997. През същата година Гуардиола наслядява капитанската лента от Хосе Мари Бакеро. Последния си мач в Ла Лига полузащитникът записва на 17 юни 2001 година (Барса побеждава на Камп Ноу Валенсия с 3:2).

След напускането си на Испания играчът преминава последователно през отборите на Бреша (2001-2002; 11 мача и 2 гола), Рома (2002-2003; 4 мача), Ал Ахли (2003-2005; 18 мача и 2 попадения). Легендата на Барса приключва кариерата си в мексиканския Дорадос де Синалоа през 2006 година (10 мача и 1 гол).

По време на престоя си в Италия Гуардиола дава положителна проба за нандролон и му е наложена четиримесечна забрана за игра. В крайна сметка на 23 октомври 2007 година той е оправдан по всички обвинения от съда. След всичко това Гуардиола отказва коментар, като единственото, което казва, е „няма значение, съдът ме оправда“.

Национален отбор[редактиране | edit source]

С националния отбор на Испания Пеп прави дебюта си през 1992 година. До 2001 той записва 47 участия и 5 гола с фланелката на „Ла Фурия Еспаньола“. Гуардиола участва в Олимпийските игри през 1992, проведени в Барселона (златен медал), на Световното първенство през 1994 в САЩ (1/4 финал) и Евро 2000 в Белгия и Холандия (1/4 финал).

Треньорска кариера[редактиране | edit source]

Жоан Лапорта обявява, че Пеп ще наследи Франк Рийкард на поста старши-треньор на първия отбор. Гуардиола подписва договора си на 5 юни 2008. Треньорската си кариера Гуардиола започва на 21 юни 2007, когато е назначен за наставник на Барселона „Б“. Под негово ръководство втория тим на „каталунците“ влиза в Сегунда дивисион „Б“ (третото ниво на испанския футбол).

Като треньор на Барселона, Пеп се превръща в идол на всички каталунци. Той печели три поредни шампионски титли на Испания ( 2009,2010,2011), купата на краля (2009), три поредни суперкупи на Испания (2009,2010,2011), два пъти шампионска лига на Европа(2009 и 2011),два пъти суперкупа на Европа (2009 и 2011) както и два пъти световното клубно първенство (2009 и 2011). Под негово ръководство отборът на Барселона печели и някои от най-изразителните си победи срещу вечния враг - Реал Мадрид 5:0 през 2010, както и запомнящото се 6:2 насред Бернабеу в Мадрид. Неслучайно на базата на всички тези успехи специалистите коментират, че Барселона на Гуардиола е надминал „Дрийм тийм“-а на Йохан Кройф. Кариерата му в Барселона приключва на 27 април 2012 като казва: „Прецених, че вече не мога да давам това, което се иска от мен на футболистите и затова е по-добре да напусна“.

Успехи[редактиране | edit source]

Като футболист

ФК Барселона

  • Шампион на Испания (6): 1990/91 , 1991/92 , 1992/93 , 1993/94 , 1997/98 , 1998/99
  • Испанска купа (2): 1996/97 1997/98
  • Испанската Супер Купа (4): 1992, 1993, 1995, 1997
  • Европейската купа (1) : 1991/92
  • Купа на носителите на купа (1) : 1996/97
  • Супер Купа (2): 1992 , 1997

Испания национален отбор:

  • Олимпийски шампион през 1992 г.
Като треньор

ФК Барселона

  • Шампион на Испания (3): 2008/09 , 2009/10 , 2010/11
  • Победителят в испанската купа (2) : 2008/09, 2011/12
    • финалист за испанската купа (1) : 2010/11
  • Победителят в Шампионската лига (2): 2008/09 , 2010/11
  • Победителят в испанската Супер Купа (3): 2009 , 2010 , 2011
  • Победителят на Супер Купа на УЕФА (2): 2009 , 2011
  • Победител на Световното клубно първенство (2): 2009 , 2011
    • Най-добър треньор на клуб на света (2) : 2009, 2011

Байерн Мюнхен

  • победител в турнира Телеком къп : 2013
  • победител в турнира Ауди къп : 2013
  • победител за купата Ули Хьонес : 2013
  • Суперкупа на Европа : 2013
  • Световно клубно първенство : 2013
  • Шампион на Германия : 2014

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Официално: Байерн обяви идването на Гуардиола. // Sportal.bg, 2013-01-16. Посетен на 2013-06-30.
  2. New boss Guardiola’s first day at Bayern. // FC Bayern München, 2013-06-24. Посетен на 2013-06-30.