Хосе Ортега и Гасет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хосе Ортега и Гасет
Jose Ortega y Gasset.jpg
философ
Роден 9 май 1883, Мадрид, Испания
Починал 18 октомври 1955, Мадрид, Испания
Регион Западна философия
Философия на 20-век
Школа Перспективизм, прагматизъм, витализъм, историцизъм, екзистенциализъм
Основни интереси История, разум, политика
Хосе Ортега и Гасет в Общомедия

Хосе Ортега и Гасет (на испански: José Ortega y Gasset), (9 май 1883, Мадрид18 октомври 1955, Мадрид) е испански философ, социолог и есеист. Той работи през първата половина на 20 век, когато Испания се носи между монархизма, републиканизма и диктатурата. Наричат философията му "философия на живота", която "се състои от отдавна скрити начала в прагматичната метафизика, вдъхновявана от Уилям Джеймс, и с общ метод от реалистичната феноменология, имитираща Едмунд Хусерл, която служи както на протоекзистенциалма му (преди появата на Мартин Хайдегер) и реалистичния му историцизъм, който е сравняван с Вилхелм Дилтай и Бенедето Кроче."

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 9 май 1883 година в семейството на представители на либералната буржоазия. Семейството на неговата майка притежава и издава мадридския всекидневник "El Imparcial". Баща му — дон Хосе Ортега-и-Муниля е журналист и редактор в същия вестник. Първите му уроци са в Мадрид, като негови учители са дон Мигел Мартинес и дон Хосе дел Рио Лабандера. Знанията, които получава в йезуитския колеж "Miraflores del Palo", в Малага по-късно оказват сериозно влияние върху цялостното му творчество. Завършва през 1897 г. и започва да учи за кратко в Университета в Мадрид. През 1905 г. отива в Германия, за да продължи образованието си, и посещава университетите в Лайпциг, Берлин и Марбург. През 1914 пише първата си книга — „Размисли за дон Кихот“. През 1916 год. е съосновател на всекидневника "El sol" („Слънцето“). През 1934 г. публикува книгата „По повод на Галилей“ ("En torno а Galileo"), а през 1935 г. — „Историята като система“.

Той е сред най-блестящите изследователи на същността и еволюцията на европейската идея, известен доскоро у нас предимно с фундаменталния си труд „Бунтът на масите“. Великолепният сборник от статии и лекции „Мисли за Европа“, писани през различни периоди от първата половина на ХХ-ти век, оформя едно напълно завършено и изключително съвременно, дори и днес, виждане за развитието и възможностите пред Стария континент.

Библиография (на български)[редактиране | edit source]

  • Естетически есета. София: Наука и изкуство, 1984, 398 с.
  • Есета. т. 1-2. София: УИ Св. Климент Охридски, 1993.
  • Бунтът на масите. Превод от испански Габриела Николова. София: УИ Св. Климент Охридски, 1993, 210 с. ISBN 954073212
  • Човекът и хората. Превод от испански Емилия Ценкова. София: Наука и изкуство, 1999, 247 с. ISBN 9540202450
  • Мисли за Европа. София: Прозорец, 2000, 128 с.
  • Темата на нашето време. Превод от испански Стефка Кожухарова. София: Панорама, 2002, 152 с.
  • Размишления върху Дон Кихот. Превод от испански Стефка Кожухарова. София: Прозорец, 2003, 126 с. ISBN 9547331132
  • По повод на Галилей. Схема на кризите. София: Рива, 2004, 216 с.
  • Изследвания върху любовта. Превод от испански Снежина Стефанова. Велико Търново: Фабер, 2005, 212 с.
  • Безгръбначна Испания. Нахвърлени мисли за историята. Превод от испански Анна Златкова. София: Рива, 2010, 120 с. ISBN 9789543203246
  • Що е философия?. Превод от испански Станимир Мичев, Венета Сиракова. София: Нов български университет, 2013, 274 с. ISBN 9789545357763
  • Фантазиращото животно. София: Изток-Запад, 2014, 168 с. ISBN 6191524021 (съдържа есетата Размишления за техниката, Историята като система, Идеи и вярвания)
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за