Хосе Фелисиано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хосе Фелисиано
José Feliciano.jpg
Фелисиано, 2007
Информация
Рождено име Хосе Монтсерат Фелисиано Гарсиа
Роден 10 септември 1945
Пуерто Рико
Стил софт-рок, болеро, акустична музика
Активни години 1964 —
Музикален издател RCA Records
Optimism Records
Уебсайт www.josefeliciano.com
Хосе Фелисиано в Общомедия

Хосе Монсерат Фелисиано Гарсиа (роден на 10 септември 1945) е пуерторикански певец, виртуозен китарист и композитор, известен с много интернационални хитове, включително новогодишния сингъл от 1970 „Feliz Navidad“.

Детство[редактиране | edit source]

Фелисиано е роден в Ларес, Пуерто Рико, в семейство от дванадесет деца.[1] Роден е сляп, причината е вродена глаукома.[2] Започва да свири на тенекиена кутия на тригодишна възраст акомпанирайки на вуйчо си.[3] Когато е на пет години, семейството му се премества в Испанския Харлем в Ню Йорк, и на девет години играе в Teatro Puerto Rico.[4] Започва музикалната си кариера свирейки на акордеон, докато един ден не получава от дядо си китара. Казва сам за себе си: „затварях се за по 14 часа на ден, за да слушам рок албумите от 1950 г., класическа китара, и джаз изпълнители като Уес Монтгомери“. По-късно взема уроци при Харолд Морис, който от своя страна е бил ученик на Андрес Сеговия.[5]

На 17 напуска училище, за да свири в нощните клубове; първото му професионално изпълнение е в Детройт Мичигън.

1960[редактиране | edit source]

През 1963 г. свири в кръчми и клубове из САЩ и Канада, по-специално Гринуич, Ню Йорк и Ванкувър. През 1964 година излиза първият му сингъл „Everybody Do the Click“ (който е хит на Филипините в продължение на 14 седмици). По-късно през 1965-66 издава първия си албум The Voice and Guitar of Jose Feliciano и A Bag Full of Soul. Двата фолк-поп-соул албума демонстрират таланта му, радио станциите из САЩ го описват като „десетопръстия маг“. Поканен е в Нюпорт на Джаз фестивала през 1964.

През 1966 отива в Мар дел Плата, Аржентина, за участие във фестивал. Там той прави силно впечатление на RCA Victor, който официално го кани да остане и да запише албум на испански. Не са били уверени какво точно искат да запишат, при което Фелисиано предлага болеро. Резултатът е два хита сингъла: „Poquita Fe“ („Малко вяра“, или „Sin Fe“, „Без вяра“), песен написана от пуерториканеца Боби Капо, и „Usted“ (Ти).

Година по-късно, Фелисиано е трябвало да посети Обединеното кралство, но властите не позволяват на кучето му водач да влезе в страната, ако не е било поне 6 месеца под карантина. Карантината е била наложена по това време, за да ограничи разпостранението на бяс. Фелисиано по този повод написва песента „No Dogs Allowed“ („Забранено за кучета“), която разказва за първото му посещение в Лондон.[6]

По време на престоя си в Англия на 16 юли 1967 година, Фелисиано участва на живо в радио-предавания на станциите радио 227 и радио 355, месец преди да бъдат закрити от властите.

След още два успешни албума, Фелисиано е популярно име из цяла Латинска Америка. Премества се в Лос Анжелис Калифорния, където заедно с Рик Джарард записват песента на групата The Doors Light My Fire в латински стил и когато я пускат като сингъл, достига 3-о място в поп класациите в САЩ през лятото на 1968. Продадени са повече от един милион копия на американския пазар. Песента е номер едно в много държави в това число Канада, Бразилия и Обединеното кралство, и е била отличена със сертификат за най-продавана песен gold disc (златен диск).[7] Заради този си успех той печели две награди Грами за най-добър нов изпълнител на годината и за най-добра поп песен за 1969. През октомври 1968, в разгара на протестите срещу войната във Виетнам, на Фелисиано е предоставена възможноста да изпълни националния химн на Tiger Stadium в Детройт по време на предварителните игри. Неговото изпълнение в латино стил предизвиква дебати, в резултат на което много радио станции отказват да излъчват негови песни и кариерата му преминава в застой за почти три години. На 10 май 2010, Фелисиано отново изпълнява националния химн на Комерика Парк в Детройт. Изпълнението му е подобно на това от 1968 г., с акустична китара в латино стил.

1970[редактиране | edit source]

През 1970, той композира и издава албум с коледна музика, Feliz Navidad, който може да се счита за най-известния записван от него. Песента Feliz Navidad („Весела Коледа“), която е и заглавие на албума, е изпълнявана от много различни изпълнители, и в момента е част от традиционните коледни песни в САЩ, Канада и Латинска Америка. От години по Коледа „Feliz Navidad“ се смята за една от най-често пусканите по радиото песни и най-често теглените. Също така, според ASCAP, се смята за една от 25-те най-често въртяни в ефир коледни песни в света.

През 1971 Фелисиано пътува до Италия за участие в музикалния фестивал Санремо, изпълнява песента „Che sarà“ на италиански, печели второ място в конкурса и овациите на публиката. По-късно записва песента „Che sarà“, която става голям хит в Италия, Европа, Азия, също и в страните отвъд желязната завеса. Фелисиано я записва още на испански „Qué Será“ и английски „Shake a Hand“.

Записва и изпълнява песни през 1970 за комедийния сериал Chico and the Man, и играе в същия като братовчед на Чико (Freddie Prinze), певеца Пепе Фернандо. През 1970 също така играе и композира за телевизионни сериали и филми: McMillan & Wife, Kung Fu , записва саундтрака за филма Aaron Loves Angela през 1976 и Mackenna's Gold с Куинси Джоунс. Записва с много други изпълнители: Бил Уитърс, Джон Ленън, Джони Майкълс, Майкъл Несмит, Натали Кол и Глория Естефан.

През 1974 изнася концерт в Прага, Чехословакия, делейки сцена с чехословашкия идол Карел Гот. Фелисиано е един от малкото западни поп изпълнители, които са имали възможност да излезат на сцена в страните отвъд желязната завеса.

1980-до днес[редактиране | edit source]

Фелисиано се радва на успех, пеейки и на испански, и на английски език, и печели пет поредни награди за най-добър поп китарист на списанието Guitar Player. През 1987 година получава звезда в алеята на славата в Холивуд и звезда в алеята на славата в родния си Пуерто Рико. През 1987 записва „The Sound of Vienna“, песен която е номер едно за четири седмици, записва с известния Виенски симфоничен оркестър, с него участва на живо по националната телевизия в Дунав парк пред повече от 60 000 човека. През 1980 звукозаписните компании му дават възможност да записва само за страните от Латинска Америка, с което той печели още четири награди Грами за най добър латински изпълнител. Записва дует с най известния мексикански певец по това време Хосе Хосе.

През 1994 Фелисиано записва денс албум на английски „Goin' Krazy“ (MJM Records) под псевдонима JR. Latino DJ, което му спечалва нови фенове. През 1995 година в Ню Йорк преименуват държавното 155-о училище на Училище за сценични изкуства „Хосе Фелисиано“. През 1996 участва във филма „Фарго“. Фелисиано е и първият член на съдийската комисия към Independent Music Awards за подкрепа на независими изпълнители.[8]

Семейство[редактиране | edit source]

Фелисиано и съпругата му Сюзън имат три деца: дъщеря Мелиса и синове Джонатан и Майкъл. Сюзан израства в Детройт, където се запознава с Ърни Харуел, който по-късно я запознава с Фелисиано.[9]

Английски[редактиране | edit source]

  • 1964 — The Voice and Guitar of Jose Feliciano
  • 1966 — A Bag Full of Soul
  • 1966 — Fantastic Feliciano
  • 1968 — Feliciano!
  • 1968 — Souled
  • 1969 — Feliciano/10 To 23
  • 1969 — Alive Alive O!
  • 1970 — Fireworks
  • 1970 — Feliz Navidad
  • 1971 — Encore!
  • 1971 — Che sarà
  • 1971 — That the Spirit Needs
  • 1971 — Another Record
  • 1972 — Sings
  • 1972 — Memphis Menu
  • 1973 — Compartments
  • 1973 — Peter Stuyvesant presents José Feliciano in concert with the London Symphony Orchestra
  • 1974 — For My Love, Mother Music
  • 1974 — And The Feeling's Good
  • 1975 — Affirmation
  • 1975 — Just Wanna Rock and Roll
  • 1976 — Angela
  • 1977 — Sweet Soul Music
  • 1981 — José Feliciano
  • 1983 — Romance in the Night
  • 1989 — I'm Never Gonna Change
  • 1990 — Steppin' Out (Optimism Records)
  • 1994 — Goin' Krazy (MJM Records) (12" Dance Remix Single recorded under the pseudonym JR)
  • 1996 — Present Tense
  • 1996 — On Second Thought
  • 2006 — Six-String Lady (инструментален албум)
  • 2007 — The Genius of Jose Feliciano
  • 2008 — Soundtrax of My Life
  • 2009 — The Paris Concert (на живо)
  • 2009 — American Classics (only for digital download)
  • 2009 — Djangoisms (only for digital download)
  • 2011 — The Genius of Jose Feliciano vol.2

Испански[редактиране | edit source]

  • 1966 El Sentimiento La Voz y la Guitarra
  • 1966 La Copa Rota
  • 1967 Sombra
  • 1967 ¡El Fantástico!
  • 1967 Mas Éxitos de José
  • 1968 Felicidades Con Lo Mejor de José Feliciano
  • 1968 Sin Luz
  • 1971 En Mi Soledad — No Llores
  • 1971 José Feliciano Dos Cruces
  • 1971 José Feliciano January 71
  • 1971 José Feliciano Canta Otra
  • 1982 Escenas de Amor
  • 1983 Me Enamoré
  • 1984 Como Tú Quieres
  • 1985 Ya Soy Tuyo
  • 1986 Te Amaré
  • 1987 Tu Inmenso Amor
  • 1990 Niña
  • 1992 Latin Street '92
  • 1996 Americano
  • 1998 Señor Bolero
  • 2001 Señor Bolero 2
  • 2003 Guitarra Mía Tribute
  • 2005 A México, Con Amor
  • 2006 José Feliciano y amigos
  • 2007 Señor Bachata
  • 2008 Con Mexico en el corazon

Хит сингли: САЩ, Великобритания и Австралия[редактиране | edit source]

Year Single Chart positions
US US
R&B
US
AC
US Latin US Country UK AUS
1968 Light My Fire 3 29 - - - 6 3
„Hi-Heel Sneakers“ 25 44 31 - - - 20
„Hitchcock Railway“ 77 - - - - - 20
„The Star Spangled Banner“ 50 - - - - - -
1969 „Adios Amor (Goodbye My Love)!“ - - - - - 51 4
„Hey! Baby!“ 71 - - - - - -
„My World Is Empty Without You“ 87 - - - - - -
„Marley Purt Drive“ 70 - 33 - - - 31
„Rain“ 76 - 19 - - - 36
„She's a Woman“ 103 - - - - - 36
„And the Sun Will Shine“ - - - - - 25 -
1970 „Destiny“ 83 - 15 - - - 37
„Suzie Q“ 84 - - - - - 37
1971 „I Only Want To Say“ 122 - - - - - -
1975 „Twilight Time“ - - 45 - - - -
„Chico and the Man“ 96 - - - - - -
1980 „I'm Comin' Home Again“ - - 44 - - - -
1982 „I Wanna Be Where You Are“ - 63 - - - - -
1983 „Let's Find Each Other Tonight“ - - - - 64 - -
1987 „Se Me Sigue Olvidando“ - - - 6 - - -
„Te Amarè“ - - - 4 - - -
„Por Eso“ - - - 34 - - -
1988 „Ponte A Cantar“ - - - 5 - - -
„No Hay Mal Que Por Bien No Venga“ - - - 3 - - -
„Cuando El Amor Se Acaba“ - - - 7 - - -
„No Te Arrepentiras“ - - - 33 - - -
1990 ¿Por Qué Te Tengo Que Olvidar? - - - 1 - - -
1991 „No Puedo Estar Sin Ti“ - - - 10 - - -
1993 „Venga La Esperanza“ - - - 24 - - -
1994 „Soy Alegre“ - - - 31 - - -
„Goin' Krazy“ (Dance Single Charts) 38 - - - - - -
1998 „Me Has Hechado Al Olvido“ - - - 6 - - -
„Feliz Navidad“ 70 - 18 - - - -
1999 „Que Tristeza“ - - - 17 - - -
2000 „Feliz Navidad“(re-entry) 105 - 12 29 - - -
2003 „Lo Que Yo Tuve Contigo“ - - - 13 - - -
2004 „Cien Años“ - - - 38 - - -

Хит албуми: САЩ, Великобритания и Австралия[редактиране | edit source]

Year Album Chart positions
US US
R&B
US
Soul Album
US Latin Album US Cash Box UK AUS
1968 „Feliciano!“ 2 3 38 - 1 6 -
„Souled“ 24 4 34 - 11 - -
1969 „Jose Feliciano“ - - - - - 29 -
„Feliciano 10 to 23“ 16 15 18 - 8 38 17
„Alive Alive-O!“ 29 - - - 19 - -
1970 „Fireworks“ 57 - - - - 65 11
1971 „Encore!“ 92 - - - - - -
„That The Spirit Needs“ 173 - - - - - -
1973 „Sings“ 192 - - - - - -
„Compartments“ 156 - - - 88 - -
1974 „And The Feeling's Good“ 136 - - - - - -
1975 „Just Wanna Rock'n'Roll“ 165 - - - - - -
1982 „Jose Feliciano“ - 61 - - - - -
1982 „Escenas de Amor“ - - - 3 - - -
1984 „Como Tu Quieres“ - - - 9 - - -
1985 „Ya Soy Tuyo“ - - - 2 - - -
1986 „Te Amarè“ - - - 3 - - -
1988 „Tu Inmenso Amor“ - - - 4 - - -
1989 „Los 15 Especiales“ - - - 7 - - -
1991 „Niña“ - - - 3 - - -
1999 „Señor Bolero“ - - - 20 - - -
2000 „Guitarra Mia-Tribute“ - - - 42 - - -
2001 „Noches de Bohemia“ - - - 35 - - -
„Noches de Bohemia Vol.2“ - - - 47 - - -
2003 „Señor Bolero nr.2“ 173 - - 2 - - -
2005 „A Mexico… Con Amor“ - - - 54 - - -
2006 „La Historia de Jose Feliciano“ - - - 33 - - -
2007 „Jose Feliciano y Amigos“ - - - 33 - - -
„Señor Bachata“ - - - 40 - - -
2008 „Con Mexico en el Corazon“ - - - 69 - - -

Източници[редактиране | edit source]

  1. Extremely Accomplished Musician
  2. TV.com
  3. [1]
  4. Official Web site
  5. Foxy Tunes
  6. LondonTown — No Dogs Allowed
  7. Murrells, Joseph. The Book of Golden Discs. 2nd. London, Barrie and Jenkins Ltd, 1978. ISBN 0-214-20512-6. с. 239.
  8. Independent Music Awards — Past Judges
  9. „Musician will pay tribute to Harwell by singing national anthem in Detroit“, The Detroit Free Press, page 7B, Monday, May 10, 2010