Хосе де Палафокс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хосе Реболедо де Палафокс и Мелци
Palafox-goya.jpg
Генерал Палафокс,
художник Франциско Гоя
Информация
Служил на Испания Испания
Войни Полуостровна война

Живял 28 октомври 1776-15 февруари 1847
Роден Сарагоса
Починал Мадрид
Хосе Реболедо де Палафокс и Мелци в Общомедия

Хосе Реболедо де Палафокс и Мелци (на испански: José de Reboledo Palafox y Melzi) (1776—1847), херцог на Сарагоса, е испански генерал и политически деец от епохата на Наполеоновите войни, известен с успешната отбрана на Сарагоса, по време на обсадата на града от французите.

Роден през 1776 г. в Сарагоса. Започва военната си служба през 1792 г. в корпуса на кралските гвардейци.

Когато през 1808 г. Наполеон възкачва на испанския престол брат си, Жозеф Бонапарт, и цяла Испания въстава против французите, на 25 май Палафокс (тогава с чин бригаден генерал и живеещ в имението си близо до Сарагоса) е провъзгласен от местните жители за губернатор на града и генерал-капитан на Арагон. Той бързо сформира армия и през юни 1808 г., с 8 000 души излиза на сражение срещу маршал Франсоа Льофевр, но е разбит при Мален и Алайон.

Палафокс отстъпва към Сарагоса, чиито гарнизон, под негово командване, отбива всички щурмове на французите и удържа тежката обсада в продължение на 60 дни. Тази отбрана прославя Палафокс и го прави национален герой в Испания.

На 20 декември 1808 г. французите отново обсаждат Палафокс в Сарагоса. На всички предложения за предаване Палафокс, както преди, отговаря: „Война до смърт“. Тежките усилия от негова страна обаче, разклащат здравето му. На 10 февруари 1809 г. той заболява и предава командването на гарнизона на генерал Фелипе Аугусто Сан-Марк, който на 20 февруари предава полуразрушения град на французите.

Болният Палафокс е взет в плен и отведен във Франция, където остава до сключването на Валансиенския мир.

Умира на 15 февруари 1847 г. в Мадрид.

Източници[редактиране | edit source]

  • Военная энциклопедия / Под ред. В. Ф. Новицкого и др.. — СПб.: т-во И. В. Сытина, 1911—1915. — Т. 17.
  • Энциклопедия военных и морских наук. Под ред. Г. А. Леера. Т. V. СПб., 1891