Хоспиталиери
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хоспиталиерите са рицарски орден, познат още като Суверенният орден на Свети Йоан Йерусалимски от Родос и от Малта, Малтийски рицари, Родоски рицари, „рицари йоанити“ (Ordre des Hospitaliers). Представлява католически военен орден, основан по време на Кръстоносните походи и съществуващ и до днес. През различните периоди седалище на братството са били Йерусалим (църквата или болницата на св. Йоан Кръстител), островите Родос и Малта, а сегашното седалище на ордена е в Рим.
Названието „хоспиталиери“ произлиза от лат. hospitale = гостоприемен; hospital = болница, лечебница. Най-ранното наименование на ордена е „Ordo militiae S. Johannis Baptistae hospitalis Hierosolimitani“. Орденът поддържа и до сега болници в Палестина и Европа.
[редактиране] История
До средата на XII век орденът се дели ясно на две основни братства — бойци и лечители. Статутът на закрилян от папата орден осигурява някои значителни предимства, сред които е спестяване на църковния данък-десятък и строеж на собствени религиозни сгради. Това е преценен разход от папската власт — скоро почти всички новопостроени от Хоспиталиери и Тамплиери крепости и селища в Светите земи се превръщат в бастион на Католицизма. А в апогея на могъществото на Йерусалимското кралство Братството на Свети Йоан контролира седем укрепени селища и 140 имения в целия регион. Най-големите бази на тяхната мощ в кралството Йерусалим и в антиохийското княжество са Керак (Krak des Chevaliers) и Маргат[1]. Собствеността на ордена се разпределя на териториален принцип под контрола на приорати, подразделящи се на балии, разделящи се на свой ред на комендантства. Респектът към хоспиталиерите е тъй висок, че през 1185 г. императора на Свещената Римска Империя Фридрих Барбароса им поверява собствената си безопасност и охрана със специална официална грамота.
[редактиране] Рицарите от Родос
Фанатизираните войни на исляма в крайна сметка прогонват западните окупатори от Светите земи. След загубата на Йерусалим през 1187 г., йоанитите са изолирани в графство Триполи, а след падането на Акра (Akko) през 1291 г. орденът търси подслон в кипърското кралство. С времето йоанитите се намесват в кипърския политически живот, но без да получат особени дивиденти. Великия магистър на ордена Гийом де Виларе предлага план за добиване на собствена територия за ордена, като избора му се спира върху остров Родос. Наследникът му Фулк де Виларе реализира този план и през 1309 г. след двегодишни бойни действия островът е завладян от рицарите. Йоанитите постигат контрол и над група съседни по-малки острови, а също така и над някои анатолийски пристанища като Бодрум.
Орденът на Тевтонските рицари първоначално е създаден по подобие и функция на хоспиталиерите-йоанити и произлиза от болница за ранените и болни немски рицари в Палестина, но по-късно се превръща в чисто военен орден.
