Хостел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хостел е бюджетно ориентиран обект за туристическо настаняване.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Хостелът е предназначен предимно за социализиране на младежи и пътешественици, където гостите могат да наемат легло, обикновено двуетажно и ползват общ санитарен възел, а понякога и всекидневна, туристическа кухня, индивидуално шкафче, информационно обслужване, градина, библиотека, ТВ и игрална зала. Стаите и санитарните възли често са смесени, но има и еднополови — например стаи само за жени, въпреки че самостоятелни стаи със санитарен възел също могат да бъдат на разположение. Често се предлагат и фамилни стаи — с голямо двойно легло и двуетажни легла със или без санитарен възел.

Хостелите може да включват и хранене: закуска, вечеря, ястия по поръчка или просто кафе, чай и мляко; ползване на велосипед, пералня/сушилня, посещения на туристически забележителности или забавления. Поради споделено ползване на услугите от обитателите се предявяват по-високи изисквания към личната хигиена и култура. При определена по-силна миризма, нечисти дрехи, хъркане или навлизане в личното пространство престоят може да не е желателен. Всеки хостел има и вътрешни правила за туристите — от колко часа започва настаняването, доколко часа може да се стои, какво как, кога, къде може да се ползва, в колко часа е закуската и т.н.

Хостелите са като цяло по-евтини от хотелите, както за операторите така и за обитателите; много от тях имат дългосрочно пребиваващи, които те използват като рецепция, служители или помощници в домакинство (персонал) в замяна на безплатно настаняване. Според действащото законодателство в България – Закон за туризма и Наредбата за категоризация на туристически обекти – хостелът е организиран изцяло професионално.

Според големината си биват малки хостели – под 50 легла, големи над 50 легла и достигащи до над 1000 легла.

Някои хостели имат ограничения, като например&

  • работят само с младежи до 28 или 35 години;
  • лица над определена възраст се настаняват само в самостоятелни стаи;
  • само с международни туристи или само за местни лица;
  • само с лица от определен пол;
  • не допускат лица от същия регион/град;
  • работят сезонно или само в интервала от 17 часа до 10 часа на следващия ден;
  • не допускат настаняване или влизане след 24 часа;
  • ограничен е срока на престой до 7 или 30 дни и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият хостел е открит в Германия в далечната 1912 г. от Ричард Ширман. Старинният замък Алтена е превърнат в място за настаняване на младежи. Младежите е трябвало, доколкото е възможно, да извършват домакинска работа, с цел да се намалят разходите и да изградят характер, както и да са физически активни на открито. Поради това, много хостели са били затворени по време на средната част на деня. Много малко хостели все още изискват участие в домакинската работа, освен измиване след самообслужване с храна или са затворени през деня и след вечерния час.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

  • Градски — Това са хостели най-вече в големите градове и предлагат обслужване на туристите
  • Приключенски — Намират се на екзотични места
  • Морски — Намират се в морски курорти
  • Еко — Поддържат високи стандарти за енергоспестяване и рециклиране, използват екологични материали и миещи средства, предлагат често и биохрана
  • Студентски — Намират се в университетски градчета или в близост до университети
  • Парти — Много често се използват за празднуване на рождени дни, ергенски и момински партита, за запознанства на самотно пътуващи с други такива

Разлики с хотела[редактиране | редактиране на кода]

  • Хостелите са склонни да бъдат бюджетно ориентирани; с цени значително по-ниски; имат и програми за споделяне на книги, DVD-та и други елементи.
  • Подходящи за тези, които предпочитат неформална среда на живот и общуване.
  • За тези, които предпочитат да общуват с връстниците си гости,
  • Общежитието има много по-социален характер.
  • Хостелите обикновено са на самообслужване.
  • Хостели обикновено са по-„приключенския туризъм“, ориентирани към „свободното пътуване“ с привличането на по-млади, по-смели туристи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]