Храсна
| Храсна | |
  Храсна  Храсна | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4 души[1] (15 март 2024 г.) 0,155 души/km² |
| Землище | 25 764 km² |
| Надм. височина | 658 m |
| Пощ. код | 2824 |
| Тел. код | 074388 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 77414 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Хра̀сна (понякога Фра̀сна) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 5 |
| Българи | 5 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Храсна се намира в полите на Пирин.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Храсна (Hrasna) е посочено като село с 82 домакинства и 280 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Храсна, 1 час близко до Белово, при полите на Пирин. Въгляре, овчаре и малцина земеделци. Църква и училище; учат по двата езика (гръцки и български); до 18 ученика. 110 къщи.[4] | “ |
При избухването на Балканската война през 1912 година осем души от Храсна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Храсна
Андон Чипишев (1880 – 1922), комунист- Васил Стефанов Чипишев е роден в село Храсна през 1889 година. Заедно с братовчед си Андон и прогресивни храсналии основава комунистическата организация в селото. Убит на 33 години в Неврокоп през 1922 година.
- Иван Ангелов Ворсаминов (? – 1922), деец на БКП, сред основателите на комунистическа група в Храсна, член на селската чета, начело с Тома Воденичаров, противопоставяща се на ВМРО, арестуван и убит в църковния двор през октомври 1922 г.[6]
- Иван Чаков (1892 – 1922), деец на ВМОРО и комунист
- Костадин Скендеров (? – 1922), деец на БКП, убит от ВМРО през септември 1922 година в църковния двор на Храсна[6]
- Лазар Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[7]
- Стоян Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ а б Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 75.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.