Храстовиден очиболец

	Храстовиден очиболец
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Розоцветни (Rosales)
семейство:	Розови (Rosaceae)
род:	Dasiphora
вид:	Храстовиден очиболец (D. fruticosa)
	Научно наименование
	Dasiphora fruticosa Rydb., 1898
	Синоними
	Potentilla floribunda Pursh, 1813; Pentaphylloides fruticosa O.Schwarz, 1949; Potentilla fruticosa Linnaeus, 1753;
	Храстовиден очиболец в Общомедия
	[ редактиране ]

Храстовидният очиболец (Potentilla fruticosa) е храст от семейство Розови.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Поради много широкия си ареал (виж Разпространение) и голямата приспособяемост, има големи разлики във външния си вид. Има няколко подвида, много култивирани сортове и хибриди с други видове очиболец^[1].

На височина достига до 2 м при благоприятни условия^[2], а в Сибир и по високите планини рядко доближава 1 м.

Кората е червеникава и понякога леко се сивее^[1].

Цветовете са със застъпващи се венчелистчета в най-различни нюанси на жълтото и размери – от множество дребни цветчета до единични цветове по 2,5 – 3 см, при някои културни сортове до 5 см. При културните сортове се наблюдават други цветове – оранжеви, червени, розови, дори бели^[3].

В България достига височина до 1 м и цъфти от май до септември. Глациален реликт.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е из целия умерен пояс на Северното полукълбо – Европа, Азия, Северна Америка^[2]. В България расте единствено на съвсем ограничена площ в местностите Раково дере и Беглика, община Батак, Западни Родопи. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Заема най-различни биотопи – гори, лесостепи, планини. Не е взискателен към вида на почвите – може да вирее на песъчливи, хумусни или глинести. Също така не е придирчив към киселинноста и може да се развива на кисели, неутрални или алкални почви. Единственото изискване е почвата да е отцедлива^[4].

Според описанието на сайта Plants For A Future^[4], понася силни ветрове, но не и морски въздух. Въпреки това в Швеция е разпространен на островите Йоланд и Готланд в Балтийско море. Едно от имената му на шведски съдържа определението йоландски – „йоландсток“ (Ölandstok). Карл Линей го намира през 1741 г. точно на Йоланд и го класифицира през 1753 г.