Храстовиден очиболец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храстовиден очиболец
Dasiphora fruticosa - põõsasmaran.jpg
Цвят на храстовиден очиболец
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
род: Potentilla Очиболец
вид: Potentilla
fruticosa
Храстовиден
очиболец
Научно наименование
Уикивидове Potentilla fruticosa
(L.) Rydb., 1898
Синоними
  • Potentilla floribunda Pursh
  • Dasiphora floribunda Rydb., 1898
  • Pentaphylloides fruticosa Schwartz
  • Dasiphora fruticosa

Храстовидният очиболец (Potentilla fruticosa) е храст от семейство Розоцветни.

Описание[редактиране | edit source]

Поради много широкия си ареал (виж Разпространение) и голямата приспособяемост, има големи разлики във външния си вид. Има няколко подвида, много култивирани сортове и хибриди с други видове очиболец[1].

На височина достига до 2 м при благоприятни условия[2], а в Сибир и по високите планини рядко доближава 1 м.

Кората е червеникава и понякога леко се сивее[1].

Цветовете са със застъпващи се венчелистчета в най-различни нюанси на жълтото и размери - от множество дребни цветчета до единични цветове по 2,5-3 см, при някои културни сортове до 5 см. При културните сортове се наблюдават други цветове - оранжеви, червени, розови, дори бели[3].

В България достига височина до 1 м и цъфти от май до септември. Глациален реликт.

Разпространение[редактиране | edit source]

Разпространен е из целия умерен пояс на Северното полукълбо - Европа, Азия, Северна Америка[2]. В България расте единствено на съвсем ограничена площ в местностите Раково дере и Беглика, община Батак, Западни Родопи. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Заема най-различни биотопи - гори, лесостепи, планини. Не е взискателен към вида на почвите - може да вирее на песъчливи, хумусни или глинести. Също така не е придирчив към киселинноста и може да се развива на кисели, неутрални или алкални почви. Единственото изискване е почвата да е отцедлива[4].

Според описанието на сайта Plants For A Future[4], понася силни ветрове, но не и морски въздух. Въпреки това в Швеция е разпространен на островите Йоланд и Готланд в Балтийско море. Едно от имената му на шведски съдържа определението йоландски - „йоландсток“ (Ölandstok). Карл Линей го намира през 1741 г. точно на Йоланд и го класифицира през 1753 г.

Приложение[редактиране | edit source]

Използва се като декоративно растение[5].

В Далечния Изток (Сибир, Манджурия) се използва като чай и така се казва - курилски чай[2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Naturhistoriska riksmuseet - Den virtuella floran: Potentilla fruticosa L. - Tok (на шведски)
  2. а б в WebСад - Лапчатка кустарниковая (на руски)
  3. Описание сортов Лапчатки
  4. а б Plants For A Future - Potentilla fruticosa
  5. Енциклопедия България, т.4 М-О, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 791

Външни препратки[редактиране | edit source]