Хрисостомос Смирненски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хрисостомос
гръцки духовник
Хрисостомос 
Роден: 1867
Триглия, Османска империя
Починал: 28 август 1922
Смирна, Османска империя

Хрисостомос или Хрисостом (на гръцки: Χρυσόστομος) е гръцки духовник, драмски (1902 - 1910) и последен смирненски митрополит (1910 - 1922), загинал мъченчески и обявен от Църквата на Гърция за светец на 4 ноември 1992 година.[1][2][3]

Биография[редактиране | edit source]

Писмо на Хрисостомос Драмски до Атанасиос Иконийски, 28 септември 1907 г.

Роден е с фамилията Калафатис (Καλαφάτης) в 1867 година във витинското градче Триглия, днес в Турция. Родителите му Николаос Калафатис и Калиопи Лемониду имат 8 деца, бащата е добре образован и заможен - избран е в османските съдилища. На 17 години Хрисостомос заминава да учи в Семинарията в Халки).[2] На Халки се запознава с митилинския митрополит Константинос, бъдещия патриарх Константин V Константинополски, който поема разходите по учението му. Хрисостомос завършва училище с отличие и митрополит Константинос го ръкополага за дякон. След като става архидякон работи в митрополията на Митилини, а по-късно в Ефес, където е преместен в 1896 година митрополит Константинос. На 2 април 1897 година митрополит Константинос е избран за вселенски патриарх и на 18 май ръкополага Хрисостомос за презвитер. Хрисостомос държи надгробната реч на погребението на патриарх Софроний IV Александрийски, духовния наставник на Константин V.

В 1901 година на константинополския трон се качва динамичният Йоаким III, който също оценява Хрисостомос и на 23 май 1902 година той единодушно е избран за митрополит на Драма.[2]. В деня на избора си Хрисостомос се обръща към патриарха:

С цялото си сърце и разум ще служа на Църквата и на Нацията и митрата, която светите ви ръце сложиха на главатами, ако й е съдено някога да изгуби блясъка на камъните си, ще стане трънен венец на йерарх мъченик.

Драмски митрополит[редактиране | edit source]

Църковните одежди на Хрисостомос Драмски, Църковен музей в Драма

Хрисостомос е митрополит на Драма до 1910 година. В това време той активно подкрепя гръцката въоръжена пропаганда в Македония, подпомогнат от дякон Хрисостомос, и всячески се опитва да попречи на българското учебно и църковно дело.[4][5] Подкрепа му оказват градските първенци Константинос Довелас, Димостенис Хадзикириакос, Петрос Константинидис (Константину), Атанасиос Пецос, Меркуриос Константинидис (Константину), Василиос Григориадис, Димитриос Константину, Атанасиос Ваянас, Димитриос Антопулос, Влахос Анагностопулос, Николаос Харитакис, Михаил Фесас и Атанасиос Папалудас.[6]

В Драма той построява нова сграда за митрополията, ново училище, болница, гимнастическа зала, приюти за сираци и старчески домове. В 1907 година активната подкрепа на Хрисостомос на гръцките чети кара властите им поискат отзоваването му. След Младотурската революция в 1908 година обаче Хрисостомос се връща в Драма. След една година властите отново искат отзововането му като нарушител на обществения ред.[6]

Смирненски митрополит[редактиране | edit source]

Митрата на Хрисостомос Смирненски (Национален исторически музей в Атина)

В 1910 година Хрисостомос е преместен в Смирна. Тук той остава през тежките години на Балканските войни (1912—1913). При началото на Първата световна война Патриаршията обявява, че Православието е подложено на гонение и в знак на протест закрива всички църкви.[7] Гръцкото население е подложено на репресии.[8] С поражението на Османската империя в 1918 година Хрисостомос се връща към задълженията си. На 2 (15) май 1919 година в Смирна влизат гръцки войски с първоначален мандат от Антантата да поддържат реда. В 1920 година Севърския договор дава на Гърция петгодишен временен контрол върху региона.[9] В избухналата Гръцко-турска война първоначално гръцките войски имат успех и стигат до Анкара, но през август 1922 година фронтът е пробит и гръцките войски напускат Смирна. Навлизането на турските части в града е съпроводено с изгарянето на града и масово избиване на християнското население. Хрисостомос заедно с арменския митрополит е приет от американския консул в Смирна Джордж Хортън.[10] Хрисостомос отказва да напусне града и отказва предложеното му убежище във френското посолство, заявявайки „Аз съм пастил и мястото ми е при стадото ми“.[11] Христостом е арестуван от турски войници и затворен в кметството, където командващият Нуредин паша го оставя да бъде линчуван от мюсюлманската тълпа.[10]

Провъзгласяване за светец[редактиране | edit source]

Хрисостомос е канонизиран в 1992 година от Църквата на Гърция, която го обявява за светец и за национален мъченик (Εθνομάρτυρας). Памятта на „Святи Хрисостомос Смирнски и заедно с него светите архиереи Григориос Кидонийски, Амвросиос Мосхонисийски, Прокопиос Иконийски, Эфтимиос Зилоски, а също така и на свещениците и миряните, погубени в Малоазийската катастрова“ се тачи в неделята прези Въздвижение на Светия кръст.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Αγιος Χρυσόστομος Σμύρνης — Η Ραφήνα τιμά τη μνήμη του 85 έτη από τον μαρτυρικό θάνατό του Kathimerini.gr, 10 November 2007.
  2. а б в Αγ. Χρυσόστομος Σμύρνης Municipality of Triglia (Greek)
  3. Καργάκος, Σαράντος. Ο Εθνομάρτυς Χρυσόστομος Μητροπολίτης Σμύρνης, ο «Περίβλεπτος»
  4. Dakin, Douglas. The Unification of Greece, p. 248, ISBN 960-250-150-2
  5. Μαζαράκης Αινιάν, Κ. Ό Μακεδονικός Αγώνας, Δωδώνη-Αθήνα, 1981, σελ. 50.
  6. а б Η προσφορά του αγίου Μητροπολίτου Χρυσοστόμου στον Μακεδονικό αγώνα. // Πεμπτουσία. 17 септември 2011. Посетен на 5 март 2013 г..
  7. Δημήτρης Φωτιάδης, Σαγγάριος, εκδ. Φυτράκη 1974, σελ. 119
  8. Horton, George. The Blight of Asia, ISBN 960-05-0518-7, p.51.
  9. Δημήτρης Φωτιάδης, Σαγγάριος, εκδ. Φυτράκη 1974, σελ. 16.
  10. а б Horton, George. The Blight of Asia, ISBN 960-05-0518-7, p. 126.
  11. Horton, George. The Blight of Asia, ISBN 960-05-0518-7, p. 127.
Филотеос драмски митрополит
(1902 – 1910)
Агатангелос II
Василиос смирненски митрополит
(1910 – 1922)
последен
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.