Хрисостом Калафатис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хрисостомос Смирненски)
Направо към: навигация, търсене
Хрисостом
гръцки духовник
Хрисостом 
Роден: 1867
Триглия, Османска империя
Починал: 28 август 1922
Смирна, Османска империя

Хрисостом (на гръцки: Χρυσόστομος) е гръцки духовник, драмски (1902 - 1910) и последен смирненски митрополит (1910 - 1922), загинал мъченчески и обявен от Църквата на Гърция за светец на 4 ноември 1992 година.[1][2][3]

Биография[редактиране | edit source]

Писмо на Хрисостом Драмски до Атанасий Иконийски, 28 септември 1907 г.

Роден е с фамилията Калафатис (Καλαφάτης) в 1867 година във витинското градче Триглия, днес в Турция. Родителите му Николаос Калафатис и Калиопи Лемониду имат 8 деца, бащата е добре образован и заможен - избран е в османските съдилища. На 17 години Хрисостомос заминава да учи в Халкинската семинария).[2] На Халки се запознава с митрополит Константин Митилински, бъдещия патриарх Константин V Константинополски, който поема разходите по учението му. Завършва училище с отличие и митрополит Константин го ръкополага за дякон. След като става архидякон работи в митрополията на Митилини, а по-късно в Ефеската, където е преместен в 1896 година митрополит Константин. На 2 април 1897 година митрополит Константинос е избран за вселенски патриарх и на 18 май ръкополага Хрисостом за презвитер. Хрисостом държи надгробната реч на погребението на патриарх Софроний IV Александрийски, духовния наставник на Константин V.

В 1901 година на константинополския трон се качва динамичният Йоаким III, който също оценява Хрисостом и на 23 май 1902 година той единодушно е избран за митрополит на Драма.[2]. В деня на избора си Хрисостом се обръща към патриарха:

С цялото си сърце и разум ще служа на Църквата и на Нацията и митрата, която светите ви ръце сложиха на главатами, ако й е съдено някога да изгуби блясъка на камъните си, ще стане трънен венец на йерарх мъченик.

Драмски митрополит[редактиране | edit source]

Църковните одежди на Хрисостом Драмски, Църковен музей в Драма

Хрисостом е митрополит на Драма до 1910 година. В това време той активно подкрепя гръцката въоръжена пропаганда в Македония, подпомогнат от дякон Хрисостом, и всячески се опитва да попречи на българското учебно и църковно дело.[4][5] Подкрепа му оказват градските първенци Константинос Довелас, Димостенис Хадзикириакос, Петрос Константинидис (Константину), Атанасиос Пецос, Меркуриос Константинидис (Константину), Василиос Григориадис, Димитриос Константину, Атанасиос Ваянас, Димитриос Антопулос, Влахос Анагностопулос, Николаос Харитакис, Михаил Фесас и Атанасиос Папалудас.[6]

В Драма той построява нова сграда за митрополията, ново училище, болница, гимнастическа зала, приюти за сираци и старчески домове. В 1907 година активната подкрепа на Хрисостом на гръцките чети кара властите им поискат отзоваването му. След Младотурската революция в 1908 година обаче Хрисостом се връща в Драма. След една година властите отново искат отзововането му като нарушител на обществения ред.[6]

Смирненски митрополит[редактиране | edit source]

Митрата на Хрисостом Смирненски, Национален исторически музей в Атина

В 1910 година Хрисостом е преместен в Смирна. Тук той остава през тежките години на Балканските войни (1912—1913). При началото на Първата световна война Патриаршията обявява, че Православието е подложено на гонение и в знак на протест закрива всички църкви.[7] Гръцкото население е подложено на репресии.[8] С поражението на Османската империя в 1918 година Хрисостом се връща към задълженията си. На 2 (15) май 1919 година в Смирна влизат гръцки войски с първоначален мандат от Антантата да поддържат реда. В 1920 година Севърският договор дава на Гърция петгодишен временен контрол върху региона.[9] В избухналата Гръцко-турска война първоначално гръцките войски имат успех и стигат до Анкара, но през август 1922 година фронтът е пробит и гръцките войски напускат Смирна. Навлизането на турските части в града е съпроводено с изгарянето на града и масово избиване на християнското население. Хрисостом заедно с арменския митрополит е приет от американския консул в Смирна Джордж Хортън.[10] Хрисостом отказва да напусне града и отказва предложеното му убежище във френското посолство, заявявайки „Аз съм пастил и мястото ми е при стадото ми“.[11] Христостом е арестуван от турски войници и затворен в кметството, където командващият Нуредин паша го оставя да бъде линчуван от мюсюлманската тълпа.[10]

Провъзгласяване за светец[редактиране | edit source]

Хрисостом е канонизиран в 1992 година от Църквата на Гърция, която го обявява за светец и за национален мъченик. Паметта на „Свети Хрисостом Смирнски и заедно с него светите архиереи Григорий Кидонийски, Амвросий Мосхонисийски, Прокопий Иконийски, Евтимий Зилоски, а също така и на свещениците и миряните, погубени в Малоазийската катастрофа“ се тачи в неделята прези Въздвижение на Светия кръст.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Αγιος Χρυσόστομος Σμύρνης — Η Ραφήνα τιμά τη μνήμη του 85 έτη από τον μαρτυρικό θάνατό του Kathimerini.gr, 10 November 2007.
  2. а б в Αγ. Χρυσόστομος Σμύρνης Municipality of Triglia (Greek)
  3. Καργάκος, Σαράντος. Ο Εθνομάρτυς Χρυσόστομος Μητροπολίτης Σμύρνης, ο «Περίβλεπτος»
  4. Dakin, Douglas. The Unification of Greece, p. 248, ISBN 960-250-150-2
  5. Μαζαράκης Αινιάν, Κ. Ό Μακεδονικός Αγώνας, Δωδώνη-Αθήνα, 1981, σελ. 50.
  6. а б Η προσφορά του αγίου Μητροπολίτου Χρυσοστόμου στον Μακεδονικό αγώνα. // Πεμπτουσία. 17 септември 2011. Посетен на 5 март 2013 г..
  7. Δημήτρης Φωτιάδης, Σαγγάριος, εκδ. Φυτράκη 1974, σελ. 119
  8. Horton, George. The Blight of Asia, ISBN 960-05-0518-7, p.51.
  9. Δημήτρης Φωτιάδης, Σαγγάριος, εκδ. Φυτράκη 1974, σελ. 16.
  10. а б Horton, George. The Blight of Asia, ISBN 960-05-0518-7, p. 126.
  11. Horton, George. The Blight of Asia, ISBN 960-05-0518-7, p. 127.
Филотей филипийски, драмски и зъхненски митрополит
(1902 – 11 март 1910)
Агатангел II
Василий смирненски митрополит
(11 март 1910 – 27 август 1922)
последен
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.