Християнство в Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Християните съставляват около 0.6 процента от населението на Турция, включващо и емигрантите[1]. Повечето от тях живеят в Истанбул, а останалите предимно в южната и югоизточната част на страната. Малки християнски общности има в големите градове - Измир, Анкара и други[2]. Общия брой на турските граждани, които изповядват християнство е не повече от 100 000 души[3].

Религия в Турции[4]
Религия На сто
Ислям
  
96.1%
Агностицизъм
  
2.3%
Атеизъм
  
0.9%
Християнство
  
0.6%
Други
  
0.1%

[1]

История[редактиране | edit source]

С падането на Константинопол (днешен Истанбул) през 1453 година се слага край на християнската хегемония в региона. С годините започва и упадъкът на християнството под натиска на сунитската Османска империя. Мюсюлманите все повече и повече увеличават броя си за сметка на местното християнско население. Последните 100 години от историята на Османската империя, трансформирала се в последствие в Република Турция, са едни от най-трагичните за християнството по тези земи. През 1900 година християнското население на империята наброява 22 процента[5].

Православие[редактиране | edit source]

Единствената желязна православна църква, част от БПЦ - „Свети Стефан“, Истанбул

Православните християни са около 1/3 от християните в Турция.

Монофизитство[редактиране | edit source]

Католицизъм[редактиране | edit source]

Протестантство[редактиране | edit source]

Протестантите представляват около 7 % от християните в Турция. В град Измир е разположена Баптистска църковна община, част от „Турската асоциация на протестантските църкви“[7].

Дискриминация[редактиране | edit source]

На 18 април 2007 година в град Малатия, приелите християнска вяра Тилман Геске, пастор Неджати Айдън и Угур Юксел, са намерени мъртви с вързани ръце и крака и прерязани гърла[8].

През юни 2010 година е убит апостолическият викарий на Анатолия от католическата църква, монс. Луиджи Падовезе. На 5 февруари 2010 година Падовезе държи реч, по повод четвъртата годишнина от убийството на свещеника дон Андрея Санторо в църквата „Дева Мария“ в Трабзон[9].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б KONDA Research and Consultancy. Religion, Secularism and the Veil in daily life (PDF). // Milliyet, 2007-09-08.
  2. http://www.turlocman.ru/turkey/6779
  3. http://dostoinoest.com/bg/index.php?option=com_content&view=article&id=405:2011-11-20-21-27-28&catid=69:noviyat-svetoven-red&Itemid=96
  4. KONDA Research and Consultancy. Religion, Secularism and the Veil in daily life (PDF). // Milliyet, 2011-06-25. Архив на оригинала от 2009-03-25.
  5. http://www.dveri.bg/content/view/5726/172/
  6. http://maritsa.com/show.php?id=38038
  7. http://baznica.info/article/ugroza-bezopasnosti-khristian-v-turtsii-pr
  8. http://www.bghk.org/statia.php?mysid=18&t=12
  9. http://www.obichajtese.org/pg/bg/mycenicite_za_%D1%85ristos/%D1%82urcija_ubit_e_mons.html