Христос Пантократор (Несебър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Христос Пантократор“
Карта
Местоположение в Несебър
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоНесебър
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСливенска
Архиерейско наместничествоБургаско
Тип на сградатабазилика
Архитектурен стилвизантийски
ИзгражданеXIII-XIV век
Статутнедействащ храм, паметник на културата
Състояниереставрирана
„Христос Пантократор“ в Общомедия

„Христос Пантократор“ („Христос Вседържател“) е православна църква в Несебър, България. Тя е част от Архитектурно-историческия резерват в града, който е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.

История, архитектурни и художествени особености[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Христос Пантократор“ (Вседържател) е построена през XIII-XIV век и е една от най-забележителните и най-добре запазени средновековни църкви в Несебър, типичен представител на живописния стил в църковната архитектура.

Църквата е правоъгълна по план, с размери 15,95 Х 6,70 м, с два входа – на запад и на юг. Паметникът има подчертано издължени пропорции. В средата на наоса са се издигали четири стройни колони (сега разрушени), носещи купол. Над притвора се издига квадратна кула-звънарница. Изкачването става откъм юг по тясна каменна стълба, вградена в стената между наоса и притвора. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън.

По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики, изпълнен с тухли – символ на соларния култ. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Рашенов, Александър. Месемврийски църкви. София, 1932 г., с.59-78;
  • Димова, Виолета. Църквите в България през XIII-XIV век. София, 2008 г., с.200-204.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]