Христофор Жефарович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христофор Жефарович
южнославянски художник и просветен деец
Христофор Жефарович 

Бюст-паметник на Христофор Жефарович в Стар Дойран
Роден: кр. 17 век
Дойран, Османска империя
Починал: 18 септември 1753
Москва, Русия

Христофор Жефарович (на сръбски: Христофор Жефаровић или Hristofor Žefarović, на македонска литературна норма: Христофор Жефаровиќ) е български зограф, гравьор, писател и поет, деец на илиризма.

Биография[редактиране | edit source]

Герб на България от „Стематография“
Герб на Неманичите от „Стематография“

Жефарович е роден през втората половина на 17 век в град Дойран, в източната част на Македония. Произхожда от свещенически род и самият става монах. Странстващ калугер, доста начетен и просветен, Жефарович рисува и търгува с книги, икони и църковна утвар. Името му за първи път се споменава в Белград в 1734 година, където е известен като добър зограф. Известно време прекарва в манастира „Свети Наум“ в Охрид. Първото запазено негово произведение са стенописите в храмовете на манастирите Боджани във Войводина (1737) и Шиклош (1739). Негово дело са и иконостасните икони в църквата „Свети Николай“ в Кожани. След 1740 година започва да се занимава изключително с гравюра на мед и илюстриране на книги.

През 1741 година Жефарович започва работа в гравьорското ателие на Тома Месмер във Виена. Там отпечатва листови икони, изображения, гравирани върху мед, щампи на свети Сава, свети Теодор Стратилат, свети Теодор Тирон, свети Никола, свети Наум и Дамян, свети Наум Охридски, както и книги, пропагандиращи илиризма. Сред тях най-важно място заема книгата „Стематография“, която бързо се разпространява сред южните славяни. Той е автор и на книгата с църковно съдържание „Поучение святителское к новопоставленному йерею“ (1742), както и два учебника - буквар и граматика, а също и Описание светаго божия града Йерусалима (1848).

През 1744-1746 година Жефарович посещава Света гора и пътува за поклонение до Яфа и Йерусалим през Солун. В резултат на това пътуване, през 1748 година написва книгата “Описание светата божия града Ерусалима”. В началото на 1753 година Жефарович през град Токай в Унгария на път за Русия, където, явно болен, пише своето завещание, което поверява на руския посланик във Виена, и в което подчертава своя български произход.

Пристигайки в Русия, Жефарович се установява в Богоявленския манастир в Москва, където и умира на 18 септември 1753 година.

Стематография[редактиране | edit source]

Свети Методий Моравски и свети Ефрем Сръбски от „Стематография“
Посвещението на „Стематография“

Най-голямо значение за южнославянското възраждане има книгата „Стематография“, издадена от Жефарович във Виена през 1741 година. При съставянето ѝ Жефарович използва „Стематографията“ Павел Ритер-Витезович (1701), който пък ползва „Царството на славяните“ на Мавро Орбини (1601). „Стематографията“ е илюстрирана от Жефарович с гравюри на мед и с графики. Съдържа 20 изображения на български и сръбски владетели и светци, както и 56 герба на славянски и други балкански страни, с обяснителни четиристишия под тях - пръв пример за модерна светска българска и сръбска поезия.

Стематографията оказва изключително силно влияние върху българското (Паисий Хилендарски) и сръбското възраждане. Под нейно влияние се намира цялата българска хералдика през 19 век[1]. След Освобождението на България за кратко в княжеската администрация е използван като държавен символ гербът от „Стематография“, но поставен в хермелинова мантия с княжеска корона над нея. Този герб задълго остава върху държавния печат и на печатите на държавните учреждения, даже и след приемането на официалния герб (също повлиян от този от „Стематография“) от Народното събрание. Гербът на Източна Румелия също е разработен по подобие на герба на Константинопол (наречен „герб на Ромения“) от „Стематография“.

Етническа принадлежност[редактиране | edit source]

Христофор Жефарович работи за духовното възраждане и на българския, и на сръбския народ, защото по това време западните български земи и сръбските земи са под духовната власт и опека на Печката патриаршия. Жефарович говори за славяните (южните славяни), като за част от илирийския народ. Жефарович нарича себе си „ревнитель отечества болгарскаго“, но говори и за „отечество сербско наше“ и се подписва „иллирïко рассïанскïи общïй зографъ“. В завещанието си изрично отбелязва, че сродниците му са „булгарской нации... въ православной архіепископіи Салонской въ городѣ Догріанѣ братъ родной свящтеникъ и протчія сродники“.

До края на 19 век Жефарович е определян като българин, включително от много сръбски историци, като Р. Връховац, Н. Андрич, Д. Руварац.[2] По-късно етническата му принадлежност става предмет на спор между българската и сръбската историография, в който след 40-те години се намесва и новопоявилата се македонска, обявяваща Жефарович за етнически македонец.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.241.
  2. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 91.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.