Христоф I фон Баден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христоф I фон Баден (портрет от Ханс Балдунг, 1515)

Христоф I (на немски: Christoph I von Baden, * 13 ноември 1453 в Баден-Баден, † 19 март 1527 в дворец Хоенбаден/Баден-Баден) е от 1475 до 1515 г.маркграф на Баден.

Той е най-големият син на маркграф Карл I фон Баден (1427–1475) и Катарина Австрийска (1420–1493), дъщеря на херцог Ернст Железни и по-малка сестра на император Фридрих III.

Христоф получава образованието си в Шпайер и Фрайбург. От май до ноември 1468 г. той прави заедно с Еберхард фон Вюртемберг-Урах поклонение до Йерусалим, където той заедно с неговите 24 благородни придружители на 12 юли 1468 г. в църквата Възкресение Христово става рицар на Светия гроб.[1]

През 1476 г. той става маркграф първо заедно с брат му Албрехт (1456–1488), който през 1476 г. получава графство Хохберг като наследствена част и Христоф започва да управлява сам.

Още през 1475 г. той помага с войска на Фридрих III против Шарл Дръзки. При Максимилиан I той е смел и успешен генерал в Нидерландия. Императорът му благодари с даване на господства на Запад в Империята (между другото с управлението на Люксембург). През 1491 г. той е приет в ордена на златното руно.

Христоф построява новия дворец на Баден-Баден и през 1479 г. започва да живее там.

На 1 юли 1518 г. синовете му Филип и Ернст го затварят в дворец Хоенбаден, понеже се засилила неговата умствена болест и императорът позволил това. Христоф умира на 19 март 1527 г. Син му Ернст управлява неговите господства от свое име.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

Христоф се жени на 30 януари 1469 г. в Кобленц за Отилия фон Катценелнбоген († 15 август 1517), единствено дете на граф Филип фон Катценелнбоген Младши (1427–1453) и съпругата му Отилия фон Насау-Диленбург (1437–1493). Тя е внучка на граф Филип I фон Катценелнбоген. [2]. Те имат децата:

Литература[редактиране | edit source]

  • Arthur Kleinschmidt: Christoph I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 227–232.
  • Konrad Krimm: Markgraf Christoph I. von Baden. In: Die Geschichte Baden-Württembergs, hrsg. von Reiner Rinker und Wilfried Setzler, Stuttgart 1986, S. 102–114, 315 (nicht eingesehen)
  • Konrad Krimm: Markgraf Christoph I. und die badische Teilung. Zur Deutung der Karlsruher Votivtafel von Hans Baldung Grien. In: ZGO 138 (1990), S. 199–215
  • Fridolin Weber-Krebs: Die Markgrafen von Baden im Herzogtum Luxemburg (1487–1797). In: Beiträge zur Landes- und Kulturgeschichte, Band 6, Trier, 2007.
  • Friedrich Wielandt: Markgraf Christoph I. von Baden und die badischen Territorien. In: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins (ZGO) 85 (1933), S. 527–611
  • Friedrich Wielandt: Christoph I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 243 (Digitalisat).* Friedrich Wielandt: Porträtstudien zum Stundenbuch Markgraf Christophs I. von Baden. In: ZGO 128 (1980), S. 463–475
  • Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Karlsruhe 1769, Bd. 3, S. 1–140
  • Spätmittelalter am Oberrhein. Maler und Werkstätten 1450–1515. Stuttgart 2002, S. 445–451: Markgraf Christoph von Baden als Auftraggeber
  • Raphael de Smedt (Hrsg.): Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle: notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3), 2., verbesserte Auflage. Frankfurt 2000, S. 242–244, Nr. 102.
  • August Huber: Über Basels Anteil am Röteler Erbfolgestreit im Jahre 1503. In: Basler Zeitschrift für Geschichte und Altertumskunde, Band 4 (1905) retro.seals.ch
  • Johannes Staub:Der Erbvertrag zwischen Markgraf Christoph I. von Baden und Markgraf Philipp von Hachberg vom 31. Aug. 1490, in: Das Markgräflerland, Heft 1/1991; S. 93–103, Schopfheim, 1991

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Fritz Pietzner: „Schwertleite und Ritterschlag“, Postberg 1934, Seite 122
  2. Karl E. Demand: Die letzten Katzenelnbogener Grafen und der Kampf um ihr Erbe. In: Nassauische Annalen. Band 66. Verein für Nassauische Altertumskunde und Geschichtsforschung, Wiesbaden 1955, S. 109 (online)