Христо Даскалов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Даскалов.
| Христо Даскалов | |
| български растениевъд | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
София, България |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
| Научна дейност | |
| Област | Агрономия |
| Политика | |
| Депутат | |
| I НС II НС III НС V НС VI НС VII НС [1][2] | |
Христо Стефанов Даскалов (1903 – 1983) е български растениевъд, университетски професор и академик.
Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Христо Даскалов завършва висше агрономическо образование в Германия, специализира в Швеция и Германия.
Директор е на Научноизследователския институт „Марица“ в Пловдив (1932 – 1946), професор по зеленчукопроизводство в Агрономическия факултет на Пловдивския университет, ректор на Пловдивския университет от 1947. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1948. Ръководството на БКП му възлага [3] да изнесе основния доклад на Биологическата конференция през април 1949, с който да постави начало на преустройството на българската биологична наука в духа на лъже-научните идеи на Лисенко. [4] Едва по-късно, през април 1965 година, Христо Даскалов преосмисля отношението си към генетиката и „мичуринското учение“.[5]
Христо Даскалов е избран за академик на БАН през 1952 г. През 1950 – 1954 е ректор на Висшия селскостопански институт в Пловдив. директор е на Института по растениевъдство при БАН (1952 – 1961) и на Академията по селскостопански науки (от 1961), секретар на Отделението за селско-стопански науки при БАН (1955 – 1961). Подпредседател на БАН (1959 – 1961). Акад. Христо Даскалов е директор на Института по генетика и селекция на растенията към Академията по селскостопански науки от 1966 до 1977, когато Институтът преминава към БАН като Институт по генетика [6]
Член на много чуждестранни академии – член-кореспондент на Германската селскостопанска академия на науките (1946), почетен доктор на Хумболтовия университет (1947), Член-кореспондент на Полската АН (1962).
Христо Даскалов е безспорният основоположник на градинарската наука и на селекцията на зеленчуковите култури в България. Създава 30 сорта зеленчукови растения – домати, пъпеши, патладжани, дини и др. Работи главно върху проблемите на хетерозисните явления и междувидовата хибридизация при доматите. Той създава първия в света хибриден сорт домати, подходящ за практическа употреба [7]
Политическа обвързаност[редактиране | редактиране на кода]
Член на БКП от 1944.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на Димитровска награда (1950, 1971). Носител на орден „Георги Димитров“ (1959, 1963. Герой на социалистическия труд (1963) и народен деятел на културата (1969).
Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Даскалов, Х. С. (1935). Изследвания върху хетерозиса при доматите и възможността за практическото му използуване у нас. Пловдив, Държ. земед. опитна станция. 26 с.
- Даскалов, Х. С. (1939). Основи на парниковото и оранжерийното зеленчукопроизводство в България. Пловдив, Хр. Г. Данов. 160 с.
- Даскалов, Х. С. (1941). Основи на зеленчукопроизводството в България. София, Хр. Г. Данов. 428 с.
- Даскалов, Х. С., Йорданов, М., Огнянова, А. Г. (1967). Хетерозис при доматите [Монография]. София, БАН. 180 с.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 12
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 426
- ↑ Надя Живкова. Усмиряване на разума. Преустройството на Българската Академия на Науките (1944 – 1953). ИК Гутенберг, С., 2006, 415 с., ISBN 10: 954-617-010-0. – ISBN 13: 978-954-617-010-1, стр. 241.
- ↑ Христо Даскалов. Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949. 446 с., стр. 10 – 50.
- ↑ Аглика Едрева, 2015. Триумфът на лисенкоизма в България: Биологическата конференция (София, 4 – 8 април 1949) Edreva A., 2015. The triumph of Lysenkoism in Bulgaria: The Biological Conference (Sofia, 4 – 8 April, 1949). Genetics and Plant Physiology, 5(2): 188 – 198.
- ↑ История на Института по физиология на растенията и генетика, БАН
- ↑ Daskaloff, Ch. 1937. Beitrag zum studium der heterosis bei den tomaten in bezug auf die herstellung von heterosis sorten fur die praxis. Die Gartenbauwissenschaft, XI, 2:129 – 143.
|
