Христо Карастоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Карастоянов
Hristo-Karastoyanov-20110119-1.jpg
На представянето на второто издание на романа си „Паякът“, София, 19.01.2011
Роден 22 февруари 1950 г. (1950-02-22) (64 г.)
Тополовград, България
Професия Куклен театър Ямбол
Националност Флаг на България България
Жанр роман, повест, разказ
Дебютни работи „Пропукан асфалт“ (1981)
Награди Награда на Съюза на българските писатели (1999)
„Развитие“ (2003)
Хеликон“ (2012)
„Дъбът на Пенчо“ (2014)
Съпруга София Карастоянова

Христо Карастоянов е български писател, белетрист.

Биография[редактиране | edit source]

Карастоянов е роден в Тополовград, по-късно се премества със семейството си в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския държавен университет. Музиката го привлича и заедно с приятеля си Андон Балахуров създават банда, която наричат Студио Пулс. Изпълняват хумористични песни. Повечето от текстовете им са написани от двамата. Участват на национални фестивали, поканени са за участие в телевизията. Условието да не изпълняват своите песни, а други, с много по-ежедневни и безобидни текстове, ги кара да откажат.

Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва „Пропукан асфалт“ и е издадена през 1981 година. Работил е като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата. Сключва брак със София Карастоянова, от която има син – Тодор Карастоянов (роден на същата дата на която е роден и той – на 22 февруари), и внуци, единият от които повтаря и трите му имена.

Награди[редактиране | edit source]

  • 1999 – Награда на Съюза на българските писатели за документалистика
  • 2003 – Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман[1]
  • 2012 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Името“[2]
  • 2014 – Награда „Дъбът на Пенчо“ за романа „Една и съща нощ“[3]
  • 2014 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Една и съща нощ“[4]

Библиография[редактиране | edit source]

Авторски книги[редактиране | edit source]

  • „Пропукан асфалт“, „Народна младеж“, София, 1981 (Награда на Профсъюзите на „Южна пролет 82“, Хасково)
  • „Матвей Вълев“, „Български писател“, София, 1982
  • „Перпетуум мобиле“, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984
  • „Тази вечна земя“, „Народна младеж“, София, 1985 (в съавторство с Димитър Яръмов и Атанас Теодоров)
  • „Сбъркана хроника“, „Български писател“, София, 1987
  • „Вкус на узряване“, „Народна младеж“, София, 1989
  • „Кукувича прежда“, [трилогия: „Перпетуум мобиле“, „Кукувича прежда“, „Сбъркана хроника“]. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990 (Второ издание: Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2001)
  • „Записки от времето, когато бъдещето беше светло“, „Христо Ботев“, София, 1993
  • „Прашно лято“, „Христо Ботев“, София, 1995
  • „Животът: третата лъжа“, „Хера“, Ямбол, 1996
  • „Смъртта на Санчо Панса“, тетрадка, [стихове]. „Хера“, Ямбол, 1997
  • „Записки по исторически наивизъм“, читанка, „Стигмати“, София, „Хера“, Ямбол, 1999 (Награда на Съюза на българските писатели за документалистика)
  • „Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“, „Хера“, Ямбол, 2000 (разкази; в съавторство с Любомир Котев)
  • „Нефертити в зимна нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2001 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2002)
  • „Аутопия: Другият път към Ада“, „Жанет-45“, Пловдив, 2003 (Номинация за роман на 2003 година на Фондация „Вик“, 2004)[5] [6]
  • „Смъртта е за предпочитане“, Корпорация Развитие КДА, София, 2003 (Голямата награда на конкурса за нов български роман на Корпорация „Развитие“ КДА, 2003; Номинация за наградата „Хеликон“, 2003)
  • „La Vie En Rose и други такива“, „Жанет-45“, Пловдив, 2004
  • „Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2005 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2005; Номинация за наградата „Балканика“, 2011)[7] [8]
  • „Kocama Karı Arıyorum“, „Жанет-45“, Пловдив, 2006 (на турски език в превод на Хюсеин Мевсим)
  • „Атлантида: деяния“, „Захарий Стоянов“, София, 2008 (двуезично; „Atlantis: Acts“)[9]
  • „Съпротива.net“, „Жанет-45“, Пловдив, 2008 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2008)[10] [11] [12]
  • „Антология „Навъсени ангели“, „Захарий Стоянов“, София, 2010 (с Любомир Котев)
  • „Паякът“, „Жанет-45“, Пловдив, 2009 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2010)[13] [14]
  • „Името“, „Жанет-45“, Пловдив, 2012 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2012; Награда „Хеликон“, 2012)[15]
  • „Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2012; електронна книга
  • „Teufelszwirn”, Roman in drei Büchern. Dittrich Verlag GmbH, Berlin 2012 (на немски език в превод на Андреас Третнер); E-Book-ISBN: 978-3-943941-33-3
  • „Една и съща нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2014 (Награда „Дъбът на Пенчо“ 2014; Награда „Хеликон“, 2014)[16] [17] [18].

За него[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Конкурс „Развитие“ избра новия български роман за 2003“, news.ibox.bg, 24.06.2003 г.
  2. „Награда „Хеликон“ за „Името“ от Христо Карастоянов“, vesti.bg, 13 декември 2012 г.
  3. Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2014 година (Георги Янев и Христо Карастоянов с наградата за 2014 г.), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2014.
  4. Победител 2014, сайт на награда „Хеликон“.
  5. Йорданка Ингилизова, „Желанията Карастоянови минават през ада и смъртта или опит да разчетем бездънното авторово въображение“, рец. в електронно списание LiterNet, 30.01.2004 г.
  6. Веселин Стоянов, „Аутопия - смъртната умора на едно раждане“, рец. в електронно списание LiterNet, 30.03.2005, № 3 (64).
  7. Димитър Атанасов, „Четенето на Карастоянов и „Последствия“-та от него - за автора, издателя и читателя“, рец. в електронно списание LiterNet, 03.07.2005, № 7 (68).
  8. Миряна Минкова, „Треперещата логика на съня“, рец. в електронно списание LiterNet, 15.11.2005, № 11 (72).
  9. Милена Очипалска, „Христо Карастоянов с нов роман“, отзив във vsekiden.com, 29.02.2008 г.
  10. Атанас Славов, „Съпротива.эсть!“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.04.2009, № 4 (113).
  11. Миглена Терзийска, „Съпротивите“ на вечното завръщане“, рец. в електронно списание „Литературен клуб“, 11 ноември 2008 г.
  12. Миряна Минкова, „Съпротива.net“: истинското усещане за свобода“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.11.2008, № 11 (108).
  13. Борислав Гърдев, „Паякът“ на Христо Карастоянов“, рец. в електронно списание „Литературен клуб“, 8 март 2010 г.
  14. Любомир Котев, „Премисленият постмодернизъм“, рец. в електронно списание LiterNet, 30.05.2010, № 5 (126).
  15. Мария Донева, „За „Името“ от Христо Карастоянов“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.11.2012, № 11 (156).
  16. Ангел Игов, „Април“, рец. във в. „Култура“, бр. 25 (2774), 4 юли 2014 г.
  17. Димитър Камбуров, „Нощта на наградите“, рец. във в. „Култура“, бр. 31 (2780), 26 септември 2014 г.
  18. Борислав Гърдев, „В една и съща нощ“ от Христо Карастоянов“, рец. в електронно списание LiterNet, 13.10.2014, № 10 (179).
  19. Иван Сухиванов, „Да анкетираш присмехулник“, рец. във в. „Култура“, бр. 42 (2525), 5 декември 2008 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]