Христо Карастоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Карастоянов
Hristo-Karastoyanov-20110119-1.jpg
На представянето на второто издание на романа си „Паякът“, София, 19.01.2011
Роден 22 февруари 1950 г. (1950-02-22) (64 г.)
Тополовград, България
Националност Флаг на България България
Жанр роман, повест, разказ
Награди Награда на Съюза на българските писатели (1999)
„Развитие“ (2003)
Хеликон“ (2012)
„Дъбът на Пенчо“ (2014)

Христо Карастоянов е български писател, белетрист.

Биография[редактиране | edit source]

Карастоянов е роден в Тополовград, по-късно се премества със семейството си в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Музиката го привлича и заедно с приятеля си Андон Балахуров създават банда, която наричат Студио Пулс. Изпълняват хумористични песни. Повечето от текстовете им са написани от двамата. Участват на национални фестивали, поканени са за участие в телевизията. Условието да не изпълняват своите песни, а други, с много по-ежедневни и безобидни текстове, ги кара да откажат.

Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва „Пропукан асфалт“ и е издадена през 1981 година. Работил е като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Сътрудничи на пресата. Сключва брак със София Карастоянова, от която има син — Тодор Карастоянов (роден на същата дата на която е роден и той — на 22 февруари), и внуци, единият от които повтаря и трите му имена.

Награди[редактиране | edit source]

  • 1999 — Награда на Съюза на българските писатели за документалистика
  • 2003 — Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман
  • 2012 – наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Името“[1]
  • 2014 — Награда „Дъбът на Пенчо“ за романа „Една и съща нощ“

Библиография[редактиране | edit source]

Авторски книги[редактиране | edit source]

  • „Пропукан асфалт“, „Народна младеж“, София, 1981 (Награда на Профсъюзите на „Южна пролет 82“, Хасково)
  • „Матвей Вълев“, „Български писател“, София, 1982
  • „Перпетуум мобиле“, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984
  • „Тази вечна земя“, „Народна младеж“, София, 1985 (в съавторство с Димитър Яръмов и Атанас Теодоров)
  • „Сбъркана хроника“, „Български писател“, София, 1987
  • „Вкус на узряване“, „Народна младеж“, София, 1989
  • „Кукувича прежда“, [трилогия: „Перпетуум мобиле“, „Кукувича прежда“, „Сбъркана хроника“]. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990 (Второ издание: Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2001)
  • „Записки от времето, когато бъдещето беше светло“, „Христо Ботев“, София, 1993
  • „Прашно лято“, „Христо Ботев“, София, 1995
  • „Животът: третата лъжа“, „Хера“, Ямбол, 1996
  • „Смъртта на Санчо Панса“, тетрадка, [стихове]. „Хера“, Ямбол, 1997
  • „Записки по исторически наивизъм“, читанка, „Стигмати“, София, „Хера“, Ямбол, 1999 (Награда на Съюза на българските писатели за документалистика)
  • „Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“, „Хера“, Ямбол, 2000 (разкази; в съавторство с Любомир Котев)
  • „Нефертити в зимна нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2001 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2002)
  • „Аутопия: Другият път към Ада“, „Жанет-45“, Пловдив, 2003 (Номинация за роман на 2003 година на Фондация „Вик“, 2004)
  • „Смъртта е за предпочитане“, Корпорация Развитие КДА, София, 2003 (Голямата награда на конкурса за нов български роман на Корпорация „Развитие“ КДА, 2003 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2003)
  • „La Vie En Rose и други такива“, „Жанет-45“, Пловдив, 2004
  • „Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2005 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2005; Номинация за наградата „Балканика“, 2011)
  • „Kocama Karı Arıyorum“, „Жанет-45“, Пловдив, 2006 (на турски език в превод на Хюсеин Мевсим)
  • „Атлантида: деяния“, „Захарий Стоянов“, София, 2008 (двуезично; „Atlantis: Acts“)
  • „Съпротива.net“, „Жанет-45“, Пловдив, 2008 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2008)
  • „Антология „Навъсени ангели“, „Захарий Стоянов“, София, 2010 (с Любомир Котев)
  • „Паякът“, „Жанет-45“, Пловдив, 2009 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2010)
  • „Името“, „Жанет-45“, Пловдив, 2012 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2012)
  • „Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2012; електронна книга
  • „Teufelszwirn”, Roman in drei Büchern. Dittrich Verlag GmbH, Berlin 2012. (на немски език в превод на Андреас Третнер); E-Book-ISBN: 978-3-943941-33-3
  • „Една и съща нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2014.

За него[редактиране | edit source]

  • „Животът: част първа. Една анкета на Георги Ингилизов с Христо Карастоянов.“ [литературна анкета] УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2008[2]
  • „Христо Карастоянов, Био-библиография“, Регионална библиотека „Георги Раковски“, Ямбол, 2010

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Награда „Хеликон“ за „Името“ от Христо Карастоянов“, „Вести“, 13 декември 2012 г.
  2. Иван Сухиванов, „Да анкетираш присмехулник“, рец. във в. „Култура“, бр. 42 (2525), 5 декември 2008 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]