Христо Кърпачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Иванов Кърпачев
български поет, публицист, партизанин, деец на БРП (к)
Христо Иванов Кърпачев 
Роден: 24 юли 1911 г.
Юруклери, България
Починал: 23 май 1943 г. (на 31 г.)
Сливешки ливади, България

Христо Иванов Кърпачев (Младен, Янко) е български поет и публицист. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин, командир на Народна бойна дружина „Чавдар“. Деец на БРП (к).

Биография[редактиране | edit source]

Христо Кърпачев е роден на 24 юли 1911 г. в с. Юруклери (от 1921 г. с. Надежда, дн. Кърпачево), Ловешко.[1] Завършва началното училище в родното си село, а след това учи в основно училище в с. Крушуна. Продължава образованието си в Непълната гимназия в гр. Левски. В VII- и гимназиален клас се прехвърля в Държавно педагогическото училище „Цар Борис III“ (Ловеч). Тук прави първите си поетични опити. Средно образование завършва на 10 юли 1930 г. и получава зрелостно си свидетелство с права на редовен начален учител.[2]

Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", 1944 г., "Марш на партизаните" (Чавдарци), автор Христо Кърпачев
Нелегален вестник „Истина“ на Народна бойна дружина „Чавдар“, м. март 1943 г., редактор Христо Кърпачев

Назначен е като начален учител в с. Церецел, Софийско (1930). Учител, общественик, организатор и участник в самодеен театър, общински съветник.

През март 1932 г. постъпва в Школата за запасни офицери в гр. Радомир. Завършва успешно курса на обучение по първи разряд. Повишен е във военно звание фелтфебел-школник на 9 февруари 1933 г. Продължава военната служба като подофицер, взводен командир в VIII- и Пехотен полк в гр.Варна. Провежда антимилитаристична дейност. Арестуван и след процес осъден от Русенския областен военен съд по ЗЗД за нелегална дейност на 12,5 години затвор и 275 000 лв. глоба.

От 1933 до 1940 г. изтърпява присъдата във Варненския и Сливенския затвор. Тук се запознава с Христо Михайлов, Добри Терпешев, Владо Тричков, Борис Копчев, Райко Дамянов, Петър Нешев, Пело Пеловски, Драгомир Пенчовски, Пеко Таков и др. Продължава поетичното си творчество. Стиховете му са конфискувани от управата на Варненския и Сливенския затвор, като малка част от тях е изнесена по нелегален път.

Участие в съпротивителното движение[редактиране | edit source]

Паметник на Христо Кърпачев, местността „Сливешки ливади“, Ловеч

След излизането от затвора, се отдава на политическа работа в родния си край, като секретар на околийското ръководство на БРП (к) (Ловеч). Работи като инспектор на Застрахователно дружество „Български Феникс“ за гр. Ловеч и Ловешка околия. Уволнен от работа по ЗЗД. След провал, потърсен от полицията, преминава в нелегалност и става партизанин на 28 октомври 1941 г. Приема партизанско име Младен, Янко. Участва в създаването на първата партизанска бойна единица в Ловешко (1941).

Несменяем организатор на въоръжената съпротива в Ловешкия край по времето на Втората световна война. От пролетта на 1942 г. по негова инициатива е създаден първият в страната нелегален партизански вестник "Истина", в който публикува публицистични статии и е негов редактор.

През м. март 1943 г. участва в създаването на Народна бойна дружина „Чавдар“, в която се обединяват партизаните от Ловешкия край. Избран е за неин командир. Ръководи и участва в бойни акции. Осъден на смърт задочно по ЗЗД от Плевенския областен военен съд (1943).

Фрагмент от паметника на Христо Кърпачев, местността „Сливешки ливади“, Ловеч

Продължава поетичното си творчество. Автор на текста на Марш на ловешките партизани „Чавдарци“ и „Септемврийци“, които придобиват национална известност.

На 23 май 1943 г. в местността „Сливешки ливади“ край гр. Ловеч, заедно с Борис Копчев и Дочо Шипков, след предателство води ожесточена престрелка с полицейско и армейско подразделение и загива на 32 годишна възраст. След смъртта му дружината е прегрупирана и прераства в Партизански отряд „Христо Кърпачев“. [3]

Памет[редактиране | edit source]

След 9 септември 1944 г. костите му са погребани в малка гробница-мавзолей заедно с други загинали партизани и ятаци в центъра на Ловеч. Тук бе издигнат и голям паметник на поета-партизанин (разрушен от управляващите след 10 ноември за да се построи на негово място църква). Родното му село е наименувано Кърпачево. Средно училище в гр. Ловеч от 1945 до 1992 г., дн. СОУ „Свети Климент Охридски“[4], централен булевард, градският стадион и местният футболен отбор са носили неговото име.

Паметник на Христо Кърпачев, в родното му село Кърпачево, област Ловеч
Мавзолей-костница на загиналите антифашисти от Ловеч, разрушен
Паметник на Христо Кърпачев в град Ловеч. Демонтиран през 1992 г.

Поетично творчество[редактиране | edit source]

От поетичното му творчество са публикувани 40 стихотворения, които се печатат след 9 септември 1944 г. в негова стихосбирка, сборници и учебници. Най-известните от тях са „Септемврийци“ и „Чавдарци“.

Стихотворения[редактиране | edit source]

  • Септемврийци
  • Чавдарци
  • Довиждане
  • Опиянение
  • Огорчение
  • Прозрение
  • Отрезвение
  • Утешение
  • Разлюбен
  • Моментни настроения
  • На една обезнадеждена
  • С крилата на спомена
  • Пробуждане
  • Живота
  • Мъка
  • Утеха
  • Екскурзия на мисълта
  • Сън
  • Пролет
  • В дъждовен ден
  • Безцветни дни
  • На затвора
  • Въздишка
  • Една звезда
  • През бурна нощ
  • Земята
  • Погребални дни
  • Тревога
  • Майчино писмо
  • Младата партизанка
  • На Мишо Цонев
  • Харамия
  • Другари
  • Обяснение
  • На любимата
  • Златна есен
  • Кажи ми
  • Ода на костенурката
  • Привет
  • ...ученичка[5][6][7]

Издания[редактиране | edit source]

  • Христо Кърпачев, Избрани стихотворения, С., 1959, подбор и предговор Веселин Андреев.
  • Христо Кърпачев 1911-1961 г., Стихотворения, спомени и снимки, Л., 1961, Окръжен народен музей-Ловеч, предговор Дочо Шипков.
  • Христо Кърпачев 1911-1968 г., Стихотворения, спомени и снимки, Л., 1968, Окръжен народен съвен-Ловеч, предговор Дочо Шипков.
  • Христо Кърпачев. Земята на Ботев и Левски. Поезия, публицистика, спомени за поета партизанин, С., 1987, предговор Любомир Левчев.
  • Христо Кърпачев, Цветан Спасов, Стихотворения CD, Четат Светослав Добрев и Явор Спасов, ЦАПК Прогрес, С., 2010.
  • Христо Кърпачев, Орел зад решетките (стихотворения), Библиотека „Простреляният пегас“ № 1, Издателство „Никола Вапцаров“, С., 2011.
  • Христо Кърпачев, Стихотворения, Фототипно издание на тефтерчето му със стихове писани в Сливенския затвор през 1939 г., РИМ - Ловеч, Издателска къща „Нов свят“, Л., 2011.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Колев, Цоко, Когато над Дунав се мръкне. Биография на Христо Кърпачев, С., 1971,
  2. Кузманова К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893-1945 г. , ИК „Сафо“, Л., 2003, с. 205
  3. Колев, Цоко, Когато над Дунав се мръкне. Биография на Христо Кърпачев, С., 1971,
  4. Кузманов Ю., Смислени години. История на училище „Христо Кърпачев“ 1945-1991 г. , Издателство „Инфовижън“, Л., 2012, с. 10-11, 191-192
  5. Кърпачев, Христо, Земята на Ботев и Левски. Поезия, публицистика, спомени за поета партизанин. Български писател, С., 1987.
  6. Христо Кърпачев, Стихотворения, Фототипно издание на тефтерчето му със стихове писани в Сливенския затвор през 1939 г., РИМ - Ловеч, Издателска къща „Нов свят“, Л., 2011, с. 99-175
  7. Христо Кърпачев, Орел зад решетките (стихотворения), Библиотека „Простреляният пегас“ № 1, Издателство „Никола Вапцаров“, С., 2011.