Христо Матов

Христо Матов български революционер Роден: 10 март 1872 Струга, днес Република Македония Починал: 10 февруари 1922 София, България

Христо Апостолов Матов е български революционер, член на Централния комитет и задгранично представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водач на десницата в организацията.

Биография

Корица на „Сръбските претенции в Западна България“.

Христо Матов е роден на 10 март 1872 година в западномакедонския град Струга. Родителите му Апостол Матов и Петра имат общо 11 деца, но до пълнолетие достигат шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов е родственик и на Царевна Миладинова. Христо Матов е особено близък с брат си Милан Матов, който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония.

Семейството на Христо Матов

Христо Матов учи в родния си град, а по-късно е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия. След завършването за кратко е директор на българското педагогическо училище в Сяр. През 1894 година отхвърля предложението на Даме Груев и Иван Хаджиниколов да се присъедини към новосъздадената ВМОРО, но след Четническата акция на Македонския комитет преусмисля решението си и на 25 август 1895 година влиза в организацията и за кратко замества Гьорче Петров като член на ЦК на ВМОРО. После преподава в Педагогическото българско училище в Скопие, като през 1896 година посвещава 15-годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО. Директор на гимназията в периода 1898-1901 година.

План за въстание в Македония написан от Христо Матов през май 1903, където се чете: 1) Да се разпространи едновременно по цяла Македония или поне да обхване всичките местности, населени с българи (все едно - екзархисти, патриаршисти или сърбомани).

В 1897 година Матов под псевдонима Дримколов издава брошурата „Сръбските претенции в Западна България“, в която доказва българщината на славянското население в Македония и отхвърля като несъстоятелни твърденията, че то е сръбско. Брошурата започва така:

„

Въ тая статия искамъ да сподѣля съ читателитѣ нѣколко мисли за претенциитѣ, които въ най-ново врѣме поддигнаха Сърбитѣ върху оная наша страна, която етнографски се нарича Западна България, а археологически е позната подъ име Македония. Фактъ е, констатиранъ вече, че Македонскитѣ Българи сѫ захванали да се събуждатъ по-рано отъ Мизийскитѣ и Тракийскитѣ...

“

Учителства в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. От 1895 до 1898 година е училищен инспектор в Скопската епархия. От 1896 до 1901 година е член на ЦК на ВМОРО. В 1901 година до 1902 е заточен в Бодрум кале, Мала Азия. В 1902 година е член на Задграничното представителство, после окръжен ръководител на революционната организация в Скопие. На Съвещателното събрание на ВМОРО в София от декември 1906 година е повторно избран за член на задграничното представителство.

В 1911 година публикува във вестник „Вардар“ студията „Пропуснати случаи“, в която изрежда, кога България е трябвало да се намеси и с война да реши Македонския въпрос:

„

Като пръвъ удобенъ случай въ миналото съ право се посочва отъ сички годината 1897 по врѣме на гръцко-турската война, когато въ Македония не бѣ останала никаква, рѣшително никаква войска, когато и македонскитѣ резервисти бѣха отишле въ Тесалия. ...Другъ удобенъ случай за дѣйствуване отъ страна на България бѣ годината 1903 по врѣме на Илинденското възстание. Тогава населението бѣ станало до голѣма степенъ господаръ на положението въ повечето мѣста на Битолския и Одринския край. ...Третъ удобенъ случай за дѣйствуване, който България сѫщо изпусна, е годината 1906.

“

Тодор Александров, Христо Матов, Георги Мончев, Владимир Сланков и Никола Иванов в Димотика през Балканската война.

В 1912 година при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, като служи в Нестроевата рота на 9 велешка дружина. За проявена храброст е награден със сребърен кръст с корона „За военна заслуга“ и с орден „Свети Александър“ VI степен. През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник „Родина“. Изследовател фолклорист, филолог и публицист.

Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Бодрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа.

„Подписаните удостоверяваме, че получихме сумата 513 лева чрез Българското Дипломатическо Агентство в Цариград, като помощ от Македоно-Одринските студенти при Висшето училище в София, за раздаване помежду другарите ни Българи политически затворници в Бодрум кале. П.Тошев Х.Матов Ив.Х.Николов 1902“

„Писма за Македония“, 1910

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Матов (първи в третата колона).

През 1917 година Христо издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по македонския въпрос, но и по българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение.

Христо и Милан са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Христо, за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие.

Христо Матов умира на 10 февруари 1922 година в София.

Иван Михайлов нарича Матов:

„

най-проницателният идеолог на ВМРО през турския режим.

“

Библиография

• „Сръбските пратеници на Македония“ (1897), под псевдоним Д.Инсаров
• „Основи на вътрешната революционна организация“, три издания
• „За управлението на вътрешната революционна организация“, две издания
• „Въстанишки действия“, две издания
• „Репресалии против гръцката въоръжена пропаганда“
• „Пропуснати случаи“
• „Писма за Македония отговор на г-н Янко Сакъзов“ (1910)
• „Впечатленията от Македония на д-р Кръстю Раковски“ (1911)
• „Христо Матов за своята революционна дейност“

Литература

• Архивите говорят № 28: Архив на Христо Матов. (Към историята на културно-просветните и революционните борби на македонските и тракийските българи, в края на 19 в. и началото на 20 в.) Документален сборник

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.