Христо Матов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Христо Матов български революционер

Роден:	10 март 1872 Струга, днес Република Македония
Починал:	10 февруари 1922 София, България

Христо Апостолов Матов е български революционер, член на Централния комитет и задгранично представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водач на десницата в организацията.

[редактиране] Биография

Корица на „Сръбските претенции в Западна България“.

Христо Матов е роден на 10 март 1872 година в град Струга. Родителите му Апостол Матов и Петра имат общо 11 деца, но до пълнолетие достигнали шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов родственик е и на Царевна Миладинова. Христо Матов е особено близък с брат си Милан Матов, който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония.

Христо Матов учи в родния си град, а по-късно е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия. След завършването си преподава в гимназията, като през 1896 година посвещава 15 годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО^[1]. Директор на гимназията в периода 1898-1901 година.

План за въстание в Mакедония написан от Христо Матов през май 1903, където се чете: 1) Да се разпространи едновременно по цяла Македония или поне да обхване всичките местности, населени с българи (все едно - екзархисти, патриаршисти или сърбомани).

В 1897 година Матов под псевдонима Дримколов издава брошурата „Сръбските претенции в Западна България“, в която доказва българщината на славянското население в Македония и отхвърля като несъстоятелни твърденията, че то е сръбско. Брошурата започва така:

„

Въ тая статия искамъ да сподѣля съ читателитѣ нѣколко мисли за претенциитѣ, които въ най-ново врѣме поддигнаха Сърбитѣ върху оная наша страна, която етнографски се нарича Западна България, а археологически е позната подъ име Македония.

Фактъ е, констатиранъ вече, че Македонскитѣ Българи сѫ захванали да се събуждатъ по-рано отъ Мизийскитѣ и Тракийскитѣ...^[2]^[3]

“

Учителства в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. Училищен инспектор в Скопската епархия (1895 - 1898). Деец на македоно-одринското революционно движение - член на ЦК на ВМОРО (1896-1901) и член на Задграничното представителство (1902), окръжен ръководител на революционната организация в Скопие, заточен в Бодрум кале, Мала Азия (1901-1902). Доброволец е в Балканската война(1912). През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник „Родина“. Изследовател фолклорист, филолог и публицист.

Семейството на Христо Матов

Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Подрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа.

„Подписаните удостоверяваме, че получихме сумата 513 лева чрез Българското Дипломатическо Агентство в Цариград, като помощ от Македоно-Одринските студенти при Висшето училище в София, за раздаване помежду другарите ни Българи политически затворници в Бодрум кале. П.Тошев Х.Матов Ив.Х.Николов 1902“

През 1917 година Христо издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по македонския въпрос, но и по българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение.

Христо и Милан са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Христо, за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие.

Христо Матов умира на 10 февруари 1922 година в София.