Христо Обрешков
| Христо Обрешков | |
| български цигулар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Инструменти | цигулка |
Христо Обрешков е български цигулар и музикален педагог.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 март 1907 година в град София. На шестгодишна възраст започва да свири на цигулка с първи учител неговия баща, който е любител цигулар. Продължава обучението си в Музикалното училище в София, където му преподават Иван Рамаданов и Петко Наумов. Възпитаник е на Ханс Кох, който му преподава в Средния отдел на Музикалната академия в София.
На 18-годишна възраст заминава за Швейцария, където трябва да учи химия. Издържа се като цигулар в различни състави. Директорът на градската консерватория го забелязва и го съветва да се реализира като музикант. Обрешков завършва теоретичния и инструменталния отдел на консерваторията. Той е първият студент, който получава концертен диплом. По-късно придобива докторска степен с дисертация на тема „Българска народна песен“. В Швейцария Обрешков изнася самостоятелни концерти, участва в музикално трио и е концертмайстор на градския симфоничен оркестър.
Завръща се в България, където развива концертна и педагогическа дейност. Участва в 52 камерни концерта за Българското национално радио и в 30 концерта пред публика в различни населени места.[1] От 1937 година участва в музикално трио с пианиста Димитър Ненов и виолончелиста Константин Попов.[2] Този камерен състав изнася концерти в страната и в чужбина, където свири в градовете Берлин, Берн, Виена, Лозана, Мюнхен, Прага и Цюрих.
Обрешков преподава в продължение на шест години в Музикалната академия в София, която го кани за преподавател по цигулка през 1937 година. Негови ученици са Петър Арнаудов, Ветка Жечкова, Георги Мутафчиев, Иван Попов, Радосвет Бояджиев и други.[1]
Обрешков загива с членове на своето семейство на 10 януари 1944 година по време на бомбардировките на София, част от Втората световна война. Негов първи братовчед по майчина линия е поетът и литературен критик Петър Йорданов.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Спомен за проф. Христо Обрешков // БНР. Посетен на 2 март 2015.
- ↑ Димитър Ненов // СБК. Архивиран от оригинала на 2014-10-24. Посетен на 2 март 2015.
- ↑ Василева, Весела. Стихотворения, лирични фрагменти, писма. 1990 г. стр. 266