Христо Проданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Проданов
български алпинист
Роден: 24 февруари 1943
Карлово, България
Починал: 22 април 1984 г. (на 41 г.)
вр. Еверест, Непал

Христо Проданов е български алпинист и планинар. Роден е на 24 февруари 1943 г. в гр. Карлово. Той е първият българин, стъпил на Осемхилядник - Лхотце (8516 м) през 1981 г, първият българин изкачил връх Еверест през 1984 и загинал при спускането от върха на 22 април. Посмъртно е награден с орден "Герой на Народна Република България". Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път — западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път“, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни — рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

Биография[редактиране | edit source]

Христо Проданов завършва Висшия Химико-Технологически институт в София. Като инженер-металург е работил в Перник и в металургичния комбинат Кремиковци АД.

С алпинизъм се занимава от юношеските години. През 1961 г. завършва ЦПШ “Мальовица”. Осъществил е многобройни изкачвания в планините в България, в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите.

Изкачвания в Алпите, Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите[редактиране | edit source]

1984 г. – 20 април:

Еверест – 8 848 м. Хималаи. През 1984 г. се провежда национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за зам. ръководител на експедицията, по техническите въпроси. На 20 април, 1984 г. в 18 ч. 15 минути Христо Проданов се изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по “Жестокия път”. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си на върха (впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8 700 метра. В “Зоната на смъртта”, без кислород, е на 20 април, 21 април. И до последния си дъх на 22 април 1984 година. Първият български алпинист, изкачил се на Еверест – сам и без кислород, остава завинаги на тази височина. Христо Проданов е 155-ия алпинист изкачил се на Еверест.
По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 метра надморска височина.
На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, които слизат по Класическия маршрут по непалските склонове и правят пълен траверс на масива. След словенците и българите, никой алпинист не е минал по Западния гребен.

1983 г. - юли-август:

Памир За 28 дни, в един сезон, Христо Проданов изкачва 4 памирски седемхилядника и поставя рекорд:
връх Ленин – 7 134 м. на 13 юли, 1983 г.;
връх Комунизъм – 7 495 м. на 24 юли,1983 г.;
връх Корженевска – 7 105 м. на 29 юли, 1983 г.;
връх Ленин – 7 134 м. на 2 август, 1983 г.

1983 г. – 11 март:

Връх Елбрус – 5 642 м. Проектосъставът на експедиция “Еверест-84” е на лагер в Кавказ. Осъществено е първото българско зимно изкачване на връх Елбрус. Христо Проданов се изкачва с останалите алпинисти. Със своята група прави Траверс на Елбрус от запад на изток.

1982 г.:

Памир. Христо Проданов е ръководител на първата клубна експедиция в Памир, на алпийски клуб “Чавдар”, Кремиковци. Изчакват три седемхилядника:
връх Ленин – 7 134 м., на 28 юли 1982 г.,
връх Ленин – 7 134 м., на 6 август 1982 г.,
връх Корженевска – 7 105 м., на 8 август.

1981 г. - 30 април:

Връх Лхотце – 8 516 м., Хималаи. Христо Проданов е ръководител на първата българска хималайска експедиция. На 30 април 1981 г. в 13ч.55мин. се изкачва на връх Лхотце сам и без кислороден апарат по опасния и труден Кулоар на Райс. Христо Проданов е първият български алпинист стъпил на осемхилядник. Денят 30 април 1981 г. става исторически за българския алпинизъм.

На 13 юли 1981 г. в Народното събрание, всички участници в експедиция “Лхотце-81” получават държавни отличия. За изкачването на връх Лхотце, сам и без кислороден апарат, Христо Проданов е удостоен с голямо държавно отличие “Герой на социалистическия труд” и орден “Георги Димитров”.

1980 г. - 29 юли:

Памир- Връх Комунизъм – 7 495 м. Христо Проданов изкачва седемхилядника с общо 13 български алпинисти.

1979 г. - 28 юли:

Памир- Връх Корженевска – 7 105 м. Христо Проданов изкачва два пъти върха: на 28 юли и на 31 юли 1979 г., с разлика от три дни.

1977 г. - 3-8 септември:

Алпи, Връх Пти Дрю – 3 733 м. От 3 - 8 септември, по “Пътя на гидовете”. Христо Проданов е технически ръководител. Изкачването става в три свръзки: Христо Проданов – Малин Цонкин, Трифон Джамбазов – Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев – Кирил Стоилов. Изключително трудно и тежко изкачване. Христо Проданов получава измръзване на пръстите на краката.

1976 г. - 6 октомври:

Олимп, Гърция, връх Митика – 2 918 м. Христо Проданов, в свръзка с Малин Цонкин, изкачват върха.

1976 г. – 30 юли:

Хиндукуш, Афганистан- Връх Ношак – 7 492 м. – Първа българска национална експедиция.

Ношак 1976 г.: Георги Щерев – ръководител, ВИФ “Г. Димитров” (София), Ангел Петров – “Урвич” (София), Иван Костов – “Планинец” (София), Борис Овчаров – “Народна армия” (София), Вълчо Спасов – “Мадарски конник” (Шумен), Димитър Бърдарев – ВИФ “Г. Димитров” (София), †Евгени Христов – “Иван Вазов” (София), Иван Вълчев – “Народна армия” (София), Кирил Димчев – “Сините камъни” (Сливен). †Кирил Стоилов – ВИФ “Г. Димитров” (София), Кънчо Долапчиев – ВИФ “Г. Димитров” (София), Малин Цонкин – “Планинец” (София), Малчо Малчев – “Мадарски конник” (Шумен), Методи Савов – “Народна армия” (София), Огнян Балджийски – “Планинец” (София), Руси Дженев – “Кайлъшка долина” (Плевен), †Стефчо Тодоров – “Алеко” (София), Трифон Джамбазов – ВИФ “Г. Димитров” (София), †Христо Проданов – “Планинец” (София), Д-р Тодор Бояджиев – лекар, Младен Чакъров – филмов реализатор от БНТ, Александър Пеев – филмов реализатор от БНТ.

На 30 юли Христо Проданов изкачва Ношак – втория си седемхилядник. Общо – на 30-31 юли, 1976 г. на върха се изкачват 13 български алпинисти. Христо Проданов е удостоен с орден “Народна република България” – II степен

1975 г. – 2 август:

Памир- пик Ленин – 7 134 м. Христо Проданов изкачва първия си седемхилядник, заедно с Иван Вълчев, Димитър Бърдарев и Трифон Джамбазов.

1974 г. - 21–26 септември:

Алпи- Връх Матерхорн – 4 471 м. Северната стена. Христо Проданов и Трифон Джамбазов, при изключително тежки метереологични условия правят легендарно изкачване по Маршрута на братя Шмид. Шестдневно изкачване при снежна буря. Всички ги смятат за изчезнали. ПКСС в Червиня, Италия, алармира италианската преса и радио. Официално се съобщава за изчезването на двамата български алпинисти. След слизането им, вестник “Газета дел Пополо” от 29.09.1974 г. пише: “Силни мъже. Изключително силни мъже!”

Италианските алпинисти и планински спасители, участвали в издирването им, дават изключително висока оценка на спортното постижение и проявено мъжество.

За изкачването на Северната стена на Матерхорн, Христо Проданов и Трифон Джамбазов са удостоени от Държавния съвет на НРБ с орден “Червено знаме на труда”.

1973 г.- 24–31 юли

Кавказ- Траверс на Шхелда, осъществен от Христо Проданов, Димитър Бърдарев, Трифон Джамбазов и Кирил Стоилов

1972 г. - м. август

По време на ХХ олимпийски игри в Германия, група на ЦС на БТС гостува на германския алпийски клуб. Христо Проданов и още трима алпинисти изкачват:
връх Голям Вацман – 2 713 м. – по 2 000 метровата стена;
връх Вилдер Кайзер – 2 344 м.

1971 г. - м. септември:

Баварски Алпи: Христо Проданов катери с още 15 български алпинисти.
връх Алпшпитце – 2 629 м.;
връх Шуселкаршпитце – 2 537 м.;
връх Унтербергаиструм – 2 100 м.;
връх Унтерерщуселкартурм – 2 200 м.;
връх Обераиталтрум – 1 940 м.;
връх Аиххорнград – 2 530 м.;


1970 г. - 25-28 юли:

Кавказ Христо Проданов и Атанас Кованджиев преминават “Кръста на Ушба”

1969 г. - 15-16 юли:

Алпи- Връх Монблан де Курмайор – 4 748 м. по ръба “Френе” Отвесна 800 метрова стена. Изкачването получава висока международна оценка. За постигнатия изключителен успех ЦС на БТС удостоява м.с. Христо Проданов със званието “Заслужил майстор на спорта”, а Бл. Дживджанов – с “Майстор на спорта”,1969 г. (на 26 години).

1969 г. – 12 юли:

Алпи — Връх Монблан де Такюл – 4 248 м. Христо Проданов и Благой Дживджанов

1968 г.- 29, 30 и 31 юли:

Христо Проданов и Благой Дживджанов изкачват Черната игла “Петере” по южния ръб, за което получават висока оценка.

1968 г. - 22-25 август:

Италия. По време на международното съвещание в Торино за обмяна на опит между ръководителите на алпийските организации на България, Италия, Полша, СССР, Чехословакия и Япония, се организират изкачвания на Монте Роза. Христо Проданов, с група от 9 алпинисти, изкачват трите съставни върха на Монте Роза, по класическите маршрути:
връх Дюфур – 4 633 м.
връх Гнифети – 4 569 м.
връх Цумщайн – 4 563 м.

1967 г. - 30 юли-1 август:

Алпи — Връх Гранд Жорас- 4 208 м. по реброто “Уокър” (или “Валкер”) – Христо Проданов и Атанас Кованджиев, при много трудни атмосферни условия: мъгла, силен вятър и снеговалеж. За този голям успех Бюрото на ЦС на БТС удостоява двамата български алпинисти с високото спортно звание “Майстор на спорта” – м. октомври, 1967 г.(на 24 г.)

1967 г. - 16-18 юли:

Алпи- Връх Пти Дрю- 3 733 м. По тура на “Бонати”. Христо Проданов и Атанас Кованджиев

1967 г. - 12–13 юли:

Алпи- Връх Монблан. Траверс на масива от запад на изток. Първо траверсиране за български алпинисти. Христо Проданов и Атанас Кованджиев

1962 г. -1 август:

Връх Яловец – 2 643 м. – по източната стена – IV категория — Христо Проданов, П. Димитров, И. Александров

1962 г.- 30 юли:

Връх Триглав – 2 865 м. – тур “Словенска смер” – II категория — Христо Проданов, А. Ботев и М. Чернев

Изкачвания на Осемхилядници[редактиране | edit source]

Хималаи

  • връх Еверест – 8848 м.: 20 април 1984 г.;
  • връх Лхотце – 8516 м.: 30 април 1981 г.

Изкачвания на Седемхилядници[редактиране | edit source]

Памир

  • пик Ленин- 7134 м.: 2 август 1975 г.; 28 юли 1982 г.; 6 август 1982 г.; 13 юли 1983 г.; 2 август 1983 г.;
  • връх Корженевска - 7105 м.: 28 юли 1979 г.; 31 юли 1979 г.; 8 август 1982 г.; 29 юли, 1983 г.;
  • връх Комунизъм - 7495 м.: 29 юли 1980 г.; 24 юли 1983 г.;
  • връх Ношак, Хиндукуш - 7492 м.: 30 юли 1976 г. ;

Премиери на Христо Проданов в България[редактиране | edit source]

Стара планина – “Райските скали”

1961 г. -29 юли- тур “Дружба" III б категория- Христо Проданов и Атанас Сидеров;
1961 г. - 30 юли- тур “Черните плочи” V б категория Христо Проданов и Хр. Видев;
1962 г. - 3 юни- тур “Цанко Бангиев" V а категория- Христо Проданов и Г. Георгиев;
1962 г. - 9 септември- тур “ 9 септември” III б категория- Христо Проданов и Пенко Костов

Ждрелото на река Ерма

1972 г. - 13–14 май V а категория- Христо Проданов и Спас Малинов;
1973 г. - 1 май V а категория- Христо Проданов и Асен Велев

Рила

1962 г. - 18 септември- връх Двуглав, тур “Пловдив” III б категория- Христо Проданов и Васил Стойчев;
1966 г. - 2 август- връх Дяволските игли, тур “Академик” V а категория- Христо Проданов и Благой Дживджанов;
1966 г. - 7 август- връх Иглата, тур “Единадесетте” V б категория- Христо Проданов и Драголюб Костов;
1968 г. - 1 февруари- връх Дяволските игли, тур “Сливен” VI а категория зимна премиера Христо Проданов и Благой Дживджанов;
1969 г. - 16–17 март- връх Куклата V а категория зимна премиера Христо Проданов и Милчо Ладов;
1969 г. - 14-18 септември- връх Дяволската игла V а категория- Христо Проданов и Пламен Гуровски;
1971 г. - 15–16 април- връх Злия зъб- Зимна премиера по Диретисимата- Христо Проданов и Трифон Джамбазов;
1973 г. - 18 септември- Горна дяволска игла VI а категория- Христо Проданов и Асен Велев;
1977 г. - 9-10 юли- връх Дяволската игла, тур “Пети конгрес на БТС” VI категория по югоизточната стена- Христо Проданов и Малин Цонкин

Държавни награди и спортни отличия[редактиране | edit source]

  • 2001 г. - 13 септември: “Алпинист на ХХ век”.
  • 1984 г. - “Герой на България” и орден “Георги Димитров”- за изкачването на връх Еверест, Хималаи- сам и без кислороден апарат (на 41 години, посмъртно).
  • 1981 г. - 13 юли: “Герой на социалистическия труд” и орден “Георги Димитров”- за изкачването на първия осемхилядник, връх Лхотце, Хималаи- сам и без кислороден апарат (на 38 години).
  • 1976 г. - орден “Народна република България”- II степен- за изкачването на седемхилядника, връх Ношак, Хиндукуш (на 33 години).
  • 1974 г. - орден “Червено знаме на труда”- за изкачването на Северната стена на връх Матерхорн, Алпи (на 31години).
  • 1969 г. - “Заслужил майстор на спорта”- за изкачването на връх Монблан де Курмайор по ръба “Френе”, Алпи (на 26 години).
  • 1967 г. - “Майстор на спорта”- за изкачването на връх Гранд Жорас по реброто “Уокър”, Алпи (на 24 години).

В родния си град Карлово, има бюст-паметник в подножието на Стара планина, дело на скулптура Даскалов. В Карлово, на улицата, където е живял като юноша, има барелеф.

Училище “Христо Проданов”, в Карлово, построено през 1985 година, достойно носи името на своя патрон.

И други български алпинисти са загинали в Хималаите при експедиции за покоряване на Еверест. Една от тях е Мариана Масларова, племенничка на Христо Проданов, която загива на върха точно 20 години по-късно — през май 2004.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за