Христо Явашев – Кристо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Христо Явашев)
Христо Явашев – Кристо
американски скулптор и художник от български произход
19 април 2005 г.
Роден
Христо Владимиров Явашев
Починал
31 май 2020 г. (84 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Н. Павлович“
Известни творбиЖелязната завеса – стена от петролни варели (1962)
Завеса в долината (1972)
Бягащата ограда (1976)
Чадърите (1991)
Опакованият Райхстаг (1995)
Портите (2005)
Плаващите кейове (2016)
Награди„Теодор Хойс“ (2014)
Семейство
БащаВладимир Явашев
МайкаЦвета Димитрова
Братя/сестриАнани Явашев
СъпругаЖан-Клод дьо Гийебон
Други родниниАнани Явашов (дядо)

Подпис
Уебсайтchristojeanneclaude.net
Христо Явашев – Кристо в Общомедия

Христо Владимиров Явашев (известен като Кристо) е американски скулптор, художник и авангардист от български произход.

Прославя се заедно със съпругата си Жан-Клод дьо Гийебон с оригиналните си пространствени художествени инсталации, опаковащи с плат различни предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Негови работи са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на Пон Ньоф – най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Габрово на 13 юни 1935 г. По бащина линия дядо му е от стар разградски род – академик Анани Явашов, открил руините на древния римски град Абритус, а баба му Антонина Трунечекова е чехкиня (сестра на художника Вацлав Трунечек).[1] Баща му Владимир Явашев е роден във Варна, дипломира се като инженер във Виена.[2] Леля му Дора Явашева е съпруга на видния български политик Иван Багрянов.

Майка му Цвета Димитрова е родом от Солун, дъщеря на голям македонски търговец, убит, чието семейство успява да избяга в България през 1913 г.[3][4] По-късно тя работи като секретарка в Художествената академия, а през 1930 г. се запознава в Габрово с инж. Явашев и стават семейство. Често приятелите ѝ: художници, скулптури, писатели и артисти, им гостуват в Габрово, а когато започват бомбардировките над София, тя кани много от тях да живеят в дома им.[5]

Христо има 2 братя – по-големия Анани Явашев, станал известен актьор, и по-малкия Стефан Явашев, инженер, дългогодишен директор на химическото соц-предприятие „Верила“ и изобретател на препарата за миене на чинии „Веро”.[6] Владимир Явашев, син на Анани, през последните 30 години е в екипа на Кристо, който преди смъртта си му поверява реализацията на недовършения проект – обвиването на Триумфалната арка в Париж.[7]

В онези години се прави семеен театър (в който участват с приятели), самиздат списание „Български театър“, Христо е в кръжок по рисуване, взима уроци по живопис и скулптура.[8][9][2] По-късно разказва, че рисувал непрекъснато и всичко, разглеждал книгите на големите майстори и нямало за него по-интересно нещо и в училището, и в гимназията.[10]

В Габрово баща му има текстилна фабрика – „Химия и индустрия“, която през 1947 г. е национализирана, както и семейният дом. Бащата е обвинен, че е „саботьор“, унищожил социалистическа продукция (всъщност пиян работник неправилно обработил и похабил няколко топа плат), осъден и изпратен в затвор. Освободен е през 1950 г. и семейството напуска Габрово, преселва се в Пловдив.[9][3]

След като завършва средното си образование в Пловдив, Христо Явашев от 1952 година следва в Художествената академия (тогава ВИИИ „Н. Павлович“) в София. „Обучението там беше базирано на модела от 19 век“, казва той по-късно.[11] През 1956 г. емигрира. В писмо до брат си обяснява причините, довели до решението му:[3]

Повече не издържам. Няма никакъв смисъл да се срещам с хора, които цели четири години (в Художествената академия в София, б.ред.) така и не ме разбраха; хора-егоисти, които ме унижават и си въобразяват, че само те разбират от изкуство. Изкуство, което е долна лъжа и цинична безсмислица – това изобщо не може да бъде никакво изкуство. Аз съм художник и искам да правя изкуство, което в България се оказа невъзможно.

Първоначално Христо отива в Прага, Чехословакия (септември 1956 г.) при роднини. След нахлуването на съветските войски в Унгария той успява да избяга нелегално в Австрия и става политически бежанец. И в Прага, и във Виена работи какво ли не – мие чинии, почиства автомобили, има успехи като портретист („имах дарба в изобразяването на деца и жени“). Заминава за Женева, а през 1958 г. пристига в Париж.[4][11]

В Париж, правейки портрет на съпругата на генерал дьо Гийебон, се запознава с дъщеря ѝ.[11] Това е бъдещата му съпруга Жан-Клод дьо Гийебон (Jeanne-Claude Denat de Guillebon), с която по съвпадение са родени в един и същи ден и която започва да работи с него. „Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство“ е едно прочуто нейно изказване. Имат син, Сирил.

В досието на Христо, водено от българската Държавна сигурност, след неговото бягство е записано: „Няма да бъде завеждано съдебно дело, защото не притежава никакви материални ценности в страната“.[3] В продължение на десетилетия контактите му с близките са възпрепятствани – цели 27 години не е разрешено на братята да се срещнат[8], на Христо не го пускат в България, когато майка му умира, да види баща си, затова Жан-Клод идва сама в България да го види вместо него, посещава и любимите му места (1982 г.).[12]

През годините в България много се спекулира на тема защо Христо не говори на български. На пресконференция в Ню Йорк, когато френски журналист задава въпрос на френски към Жан-Клод, Христо заявява: „Аз съм българин, Жан-Клод е французойка, но Ню Йорк е нашето място и ние сме взели решение да говорим само на английски, което е широко известно, и няма да отговаряме на родните си езици“.[13] Друг журналист споделя, че когато го заговорил на български, Кристо го прекъснал с думите, че не е редно, тъй като Жан-Клод не разбира този език и ще е неудобно, ако ги чуе.[14] Същевременно при работа с българи по проекти той говори на родния им език.[12]

Жан-Клод умира от мозъчен кръвоизлив на 18 ноември 2009 г.

Христо Явашев почива на 31 май 2020 г. в дома си в Ню Йорк.[15]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Кристо от Ърлинг Манделман, 1972 г.

Кристо и Жан-Клод използват като художествен похват опаковането на предмети – от пишеща машина и телефон до мостове и цели сгради: Кунстхал (Берн, 1968), Музея за съвременно изкуство (Чикаго, 1969), Пон Ньоф (Париж, 1985), Райхстага (Берлин, 1995) и др. Но много техни произведения не са свързани с опаковането, например Желязната завеса (1962), Завеса в долината (1972), Бягащата ограда (1976), Обградените острови (1983), Чадърите (1991), Портите (2005), Плаващите кейове (2016) и др. Както отбелязват в своя сайт, общото и най-съществено за творбите им е използването на плат, тъкан, текстил – на крехки, сетивни и временни материали, които предават временния характер на произведенията на изкуството.[16]

Кристо и Жан-Клод асоциират краткото съществуване на своите творби с нежността и любовта, които човешките същества изпитват към всичко временно, нетрайно – каквото е и детството, и самият живот, и искат да предадат тези чувства към творбите си като допълнително естетическо качество. „Фактът, че работата не остава, създава спешност да я видим. Например, ако някой каже: „О, погледни вдясно, има дъга“, човек никога не би отговорил: „Ще я погледна утре“.[16] Някои характеризират изкуството им като Environmental Art, изкуство на средата. Всички творби съществуват ограничено време и е невъзможно да бъдат запазени – с което са сродни с „пърформанс артс“.

Творците не смятат, че скриват предмета от света – напротив, разкриват го в различни измерения. Неговите контури все още са там, самият предмет – също, но начинът, по който той се възприема, е различен.[17] Творбите им са способни да „разкриват, като скриват“ паметниците (Франк Ристер).[18]

Финансиране[редактиране | редактиране на кода]

За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито, понякога в продължение на години и десетилетия, като разясняват проектите си на общинари, политици, еколози, граждани. Всички произведения са финансирани със собствени средства, но самите те не са обект на продажба; не продават билети, творбите им са предоставени свободно на всички. Кристо отбелязва: „Никой не може да купи тези произведения, никой не може да ги притежава, никой не може да ги продава на пазара, никой не може да продава билети да ги видят ... Нашата работа говори за свобода“.[19] Творците не се представляват от агенции и не са свързани с дарения, подкрепа, реклама. Приходи няма и от продажба на плакати, на автографи, на сувенири, на книги или филми. Доходите им са единствено от скиците и подготвителните рисунки на Кристо за работите им, които се ценят и се продават на високи цени.

Корпорацията C.V.J. (Christo Vladimirov Javacheff) е основана на 17 август 1982 г. като американско юридическо лице в Уилмингтън, Делауеър, а през септември същата година е основан неин клон в Ню Йорк[20]. За всеки нов проект се създава трето ниво – дъщерна корпорация – която извършва оперативната работа. Всъщност символичният капитал и основен актив на корпорация C.V.J. е талантът на Кристо и всяко негово произведение има двоен статут на произведение на изкуството и финансов инструмент, който може да служи за гаранция срещу кредит от банките. През 2006 г. в изследване на Харвард бизнес скул по повод проекта „Портите“ е направен анализ на превръщането на рисунките и колажите във финансов инструмент[21].

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

Най-важни реализирани проекти[22]
  • 1961 Подредени петролни варели и пакетажи в пристанището, пристанище на Кьолн
  • 1962 Желязната завеса – стена от петролни варели, улица Висконти, Париж, 1961 – 1962
  • 1964 Магазинни витрини
  • 1968 Пакет от 5600 куб. м., Documenta 4, Касел, 1967 – 1968
  • 1968 Опакован фонтан и опакована средновековна кула, Сполето
  • 1968 Опакованата галерия в Берн
  • 1969 Опакованият бряг, Литъл бей, Сидни, Австралия
  • 1969 Amerika-Haus Heidelberg, Немско-американски институт в Хайделберг, 15 май 1969
  • 1969 Опакованият Музей за съвременно изкуство, Чикаго
  • 1970 Опакованият паметник на Виктор Емануил II, Piazza del Duomo, Милано, 1969 – 1970
  • 1970 Опакованият паметник на Леонардо да Винчи, Piazza della Scala, Милано, 1969 – 1970
  • 1971 Проект mon SCHAU в Моншау, Германия
  • 1972 Завеса в долината, Рафъл, Колорадо, 1970 – 1972
  • 1972 Участие в Documenta 5 в Касел
  • 1974 Брегова линия, Нюпорт, Род Айлънд
  • 1974 Опакованите римски градски стени (Porta Pinciana), Рим, 1973 – 1974
  • 1976 Бягащата ограда, Калифорния, 1972 – 1976
  • 1977 Участие в Documenta 6 в Касел
  • 1978 Опакованите алеи, Loose Park, Канзас сити, 1977 – 1978
  • 1983 Обградените острови, залив Бискейн, Маями, Флорида, 1980 – 1983
  • 1985 Опакованият Пон Ньоф, Париж, 1975 – 1985
  • 1991 Чадърите, Япония – САЩ, 1984 – 1991
  • 1995 Опакованият Райхстаг, Берлин, 1971 – 1995
  • 1998 Опаковани дървета, фондация Байелер и парк Беровер, Риен, Швейцария, 1997 – 1998
  • 1999 Стена от 13 хиляди петролни варела, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен, 1998 – 1999
  • 2005 Портите, Сентръл парк, Ню Йорк Сити, 1979 – 2005
  • 2013 Голям въздушен пакет, Gasometer Oberhausen, Оберхаузен, 2010 – 2013
  • 2016 Плаващите кейове, езеро Изео, Италия

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • (1973) Номиниран за „Оскар“ за най-добър кратък документален филм.
  • „Doris C. Freedman Award for Public Art“[23]
  • (2004) Награда за цялостен принос в съвременната скулптура на Международния център по скулптура в Хамилтън, Ню Джърси, САЩ[24]
  • (2008) Отличен с почетен диплом от колежа „Франклин и Маршал“ в Пенсилвания.
  • (2011) Кристо и Жан-Клод са избрани за членове на Националната академия по дизайн в Ню Йорк.[25]
  • (2014) Кристо става 49-ия носител на наградата „Теодор Хойс“[26]

Филми[редактиране | редактиране на кода]

  • Christo in Paris (1990), документален филм за опаковането на моста Пон Ньоф в Париж.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенев, Ангел, Петър Петров. „Чужденци – просветни дейци в България“. София, Народна просвета, 1988 г.
  2. а б Кристо: Проектите ми са свобода! // bgdnes.bg. 01.06.2020.
  3. а б в г Защо Кристо напусна България // Дойче Веле. 13.06.2020.
  4. а б И тогава реших, че няма да се върна в България // Дойче Веле, 2017-03-17. Посетен на 2020-06-12.
  5. „Стефан Явашев: С верото и аз се наредих по известност между Анани и Христо“, Стефка Бурмона, stovesti.info, 21.11.2009 г.
  6. интервю на Кристиан Аманпур с Кристо Явашев, 22 октомври 2018, Превод: Иван Бакалов, e-vestnik.bg, видяно на 06.02.2022
  7. „Почина актьорът Анани Явашев, брат на Кристо“, Цветилена Симеонова, topnovini.bg, 06.02.2022 г.
  8. а б Анани Явашев: „В Габрово имахме най-хубавото детство“ // stovesti.info. 14.11.2009.
  9. а б Роден в Габрово // credobonum.
  10. Атанасова-Тенева, Евгения. Среща с Кристо (Христо Явашев) // kultura.bg. 21.07.2014.
  11. а б в Кристо: Опаковах Райхстага заради Георги Димитров // ploshtadslaveikov.com.
  12. а б Господинов, Иван. Бай Ристо доста добре говори български! // stovesti.info. 21.04.2017.
  13. Зюмбюлев, Борислав. Защо Кристо не говореше български // 24chasa.bg.
  14. Никола Кръстев. „Хауърд стрийт“ 48. Моите три интервюта с Кристо и Жан-Клод // Свободна Европа (дигитална платформа), 2020-06-01. Посетен на 2020-06-13.
  15. Почина световноизвестният художник Христо Явашев – Кристо, Дневник, 31 май 2020 г.
  16. а б Christo and Jeanne-Claude. About. Most Common Errors. General Information // Официален уебсайт.
  17. Светът – платното на Христо Явашев „Кристо“ // binar.bg. Архивиран от оригинала на 2020-07-05.
  18. Центърът Жорж Помпиду: Кристо беше вълшебник // mediapool.bg.
  19. Christo // laboratoiredugeste.com.
  20. Wall Street Journal, 12 July 1984, Anne Monroe
  21. G. Felda Hardymon, Josh Lerner and Ann Leamon. Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur – Case – Harvard Business School // HBS Case Collection. февруари 2006. Посетен на 9 юли 2020. (на английски) платен достъп
  22. Кристо: Проектите ми са свобода! // bgdnes. 01.06.2020.
  23. 2005: Art World Year-in-Review Архив на оригинала от 2015-06-21 в Wayback Machine., blouinartinfo.com, 7 декември 2007 ((en))
  24. Lifetime Achievement in Contemporary Sculpture Award, International Sculpture Center, Hamilton, NJ, USA ((en))
  25. National Academicians: Christo Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine., nationalacademy.org ((en))
  26. Theodor Heuss Preis 2014 Архив на оригинала от 2015-06-17 в Wayback Machine., сайт на Theodor Heuss Stiftung ((de))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии[редактиране | редактиране на кода]

След кончината на Жан-Клод
По повод 80-годишнината на Христо Явашев

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта[редактиране | редактиране на кода]