Хромио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хромио
Χρώμιο
— село —
Музей на Македонската борба в Хромио
Музей на Македонската борба в Хромио
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина640 m
Население92 души (2011 г.)

Хромио или Сфилци (на гръцки: Χρώμιο, катаревуса: Χρώμιον, Хромион, до 1927 г.: Σφίλτσι, Сфилци[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Хромио са регистрирани 185 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Хромио е разположено на около 33 километра югозападно от град Кожани, в подножието на планината Червена гора (Вуринос). На запад граничи с гревенското село Варис.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е личното име Свила. Сравнимо е село Свелинос в Сярско.[2]

Йордан Заимов също смята, че името Σφίλτσι има българска етимология, но произлиза от Вилци < Билци от сандхи поради свързване с члена της или предлога εις.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Сфилци е гръцко християнско село в югозападната нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Сфилта (Сфилци) има 252 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сфилта е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 46 къщи.[5]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Сфилци (Σφίλτσι) живеят 275 гърци християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сфилта (Сфилци) (Sfilta Sfiltzi) има 230 гърци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция.

През 1927 името на селото е сменено на Хромион (на гръцки така се назовава металът хром).

На 4 километра северно от селото в планината Червена гора (Вуринос) около 1995 година е отворен голям „Музей на македонската борба“, посветен на гръцките усилия за присъединяване на Южна Македония. Основата на музейния комплекс е възстановената църква „Свети Николай“ (1859 г.). Тя е свързана с гръцко въстаническо движение от 1878 година. В нея на 18 февруари така нареченото Временно правителство на Елимия прокламира освобождането на района.

Прекръстени с официален указ местности в община Хромио на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Паликатно[8] Παλικάτνο Хамиломата Χαμηλώματα[9] местност в Червена гора на СЗ от Хромио[8]
Преброявания
  • 1913 – 242 жители[10]
  • 1991 – 239 жители
  • 1991 – 277 жители
  • 2001 – 185 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187 – 188.
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 55.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  8. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012