Хронологична таблица за откриване и изследване на Арктика (XIX в.)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хронологична таблица за откриване и изследване на Арктика (XIX в.)
Поради различните схващания за географското простиране на Арктика в настоящата таблица са включени само онези откриватели и изследователи допринесли за откриването и изследването на северните брегове на Европа (без Исландия), Азия и Северна Америка и всички архипелази и острови на север от горецитираните континенти. Над 80% от данните в тази таблица се препокриват с подобните таблици за откриването и изследването на трите континента, а останалите проценти са за експедиции предприети изцяло само във водите на Северния ледовит океан
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави
1800 Яков Санников Вторично откриване и изследване на остров Столбовой (74°04′ с. ш. 135°56′ и. д. / 74.066667° с. ш. 135.933333° и. д.) от Новосибирските о-ви Русия
1805 – 1806 Яков Санников Описание на островите Фадеевски (75°25′ с. ш. 143°40′ и. д. / 75.416667° с. ш. 143.666667° и. д., сега полуостров на остров Котелни) и Нов Сибир (открит от него) от Новосибирските о-ви Русия
1808 Николай Семьонович Белков Откриване на остров Белковски (75°35′ с. ш. 135°40′ и. д. / 75.583333° с. ш. 135.666667° и. д.) от Новосибирските о-ви Русия
1808 – 1812 Матвей Геденщром, Яков Санников Изследване на Новосибирските о-ви, брега между устията на Яна и Колима и части от Якутия и Задбайкалието и откриване на „сибирските полини“ (открити пространства незамръзнала вода) Русия
1810 – 1817 Уилям Скорсби Картира западните и северните брегове на двата големи острова в архипелага Шпицберген и слагане началото на всестранното му научно изследване. Достигане до 81º 40` с.ш., рекорд за времето си за свободно плаване на север. Извършване на метеорологични, хидрографски и магнитни изследвания Норвегия
1815 Максим Ляхов Откриване на островите Василевски и Семьоновски в Новосибирските о-ви (сега се намират под морското равнище) Русия
1816 Ото Коцебу Изследване на северозападните брегове на Аляска. Откриване на залива Шишмарьов (66°11′ с. ш. 165°56′ з. д. / 66.183333° с. ш. 165.933333° з. д.) и остров Саричев (66°15′ с. ш. 166°04′ з. д. / 66.25° с. ш. 166.066667° з. д.), затварящ го откъм Чукотско море, залива Коцебу (66°25′ с. ш. 162°51′ з. д. / 66.416667° с. ш. 162.85° з. д.) с по-малкия залив Ешолц (66°19′ с. ш. 161°26′ з. д. / 66.316667° с. ш. 161.433333° з. д.) в югоизточната част, п-ов Хорис (66°20′ с. ш. 161°50′ з. д. / 66.333333° с. ш. 161.833333° з. д.) и остров Шамисо (66°13′ с. ш. 161°50′ з. д. / 66.216667° с. ш. 161.833333° з. д.) САЩ
1817 Уилям Скорсби Откриване на големия залив Скорсби (70°20′ с. ш. 24°00′ з. д. / 70.333333° с. ш. 24° з. д.) на източното крайбрежие на Гренландия Гренландия
1818 Дейвид Бахан (1780 – 1838), Джордж Бак, Фредерик Уилям Бичи, Джон Франклин Търсене на северозападния проход и достигане на запад от Шпицберген до 80º 34` с.ш Норвегия
1818 Джон Рос, Уилям Едуард Пари, Джеймс Кларк Рос, Едуард Сабин Изследване на западното крайбрежие на Гренландия, вторично откриване на залива Мелвил (североизточната част на Бафиновия залив) и откриване на протоците Смит, Джонс и Ланкастър до 80º 37` з.д. и остров Коберг (75°58′ с. ш. 79°20′ з. д. / 75.966667° с. ш. 79.333333° з. д.). Частично изследване на североизточното крайбрежие на Бафинова земя и откриване на залива Изабела (Идирбилунг, 69°10′ с. ш. 67°59′ з. д. / 69.166667° с. ш. 67.983333° з. д.) Гренландия, Канада
1819 – 1820 Уилям Едуард Пари, Фредерик Уилям Бичи, Френсис Крозиър, Джеймс Кларк Рос, Едуард Сабин Откриване на северния вход на протока Принц Риджент (между островите Бафинова земя на юг-югоизток и открития от него остров Сомърсет на север-северозапад); 300 км от южния бряг на остров Девън, от нос Осбърн (80º 15` з.д.) до нос Райли (91º 54` з.д.); южния вход на протока Уелингтън (между островите Девън на изток и Корнуолис на запад); протока Бароу (между островите Корнуолис и Батерст – открити от него, на север и Сомърсет и Принц Уелски на юг); остров Ръсел (74°00′ с. ш. 98°25′ з. д. / 74° с. ш. 98.416667° з. д.); протока Мелвил (между островите Мелвил на север и Виктория на юг); остров Байам Мартин, намиращ се в южния вход на протока Байам (между островите Мелвил на запад и Батерст на изток) и южното крайбрежие на остров Мелвил (1819). Изследване на централната част на остров Мелвил; откриване на залива Лидон (на югозападното крайбрежие на Мелвил, северно от п-ов Дъндас); п-ов Сабин (76°25′ с. ш. 109°15′ з. д. / 76.416667° с. ш. 109.25° з. д., северната част на остров Мелвил) и залива Хекла енд Грайпер (111º 10` з.д.). Изследване на планинския п-ов Дъндас и провлака (широк около 40 км) между заливите Хекла енд Грайпер на север и Лидон на юг в централната част на остров Мелвил. Достигане на запад до 113º 48` з.д. и откриване на североизточното крайбрежие на остров Банкс. Откриване входа на залива Адмиралтейство, дълбоко врязващ се в Бафинова земя от север, между полуостровите Бродер на запад и Борден на изток и картиране на голяма част от източното крайбрежие на Бафинова земя, като са открити няколко залива (1820) Канада
1820 – 1824 Фердинанд Врангел, Фьодор Матюшкин, Прокопий Козмин 1820 – 1824: Изследване и топографско картиране крайбрежието на Североизточен Сибир от устието на Индигирка на запад до Колючинския залив на изток и теоретично доказване съществуването на остров Врангел (Фердинанд Врангел); 1821: Изследване и описание на остров Четиристълбов (Фьодор Матюшкин); 1822: Топографско картиране на брега между устията на реките Колима и Индигирка (Прокопий Козмин); 1823: Топографско картиране на северния бряг на п-ов Чукотка от Чаунския залив (169º 50` и.д.) до 179º 30` и.д. (Фьодор Матюшкин). Описание и пълно топографско картиране на Мечите о-ви (Прокопий Козмин) Русия
1821 Джон Франклин, Джордж Бак, Джон Ричардсън, Робърт Худ Откриване на над 1000 км от бреговата линия на Северна Америка, в т.ч. залива Коронейшън, остров Хепбърн (67°54′ с. ш. 110°56′ з. д. / 67.9° с. ш. 110.933333° з. д.), залива Арктик Саунд (67°31′ с. ш. 108°49′ з. д. / 67.516667° с. ш. 108.816667° з. д.), с вливащата се в него река Худ, залива Батърст, залива Мелвил, п-ов Кент и западния вход на протока Диз Канада
1821 Михаил Василиев Изследване и картиране на северозападните брегове на Северна Америка, между нос Лисбърн (68°53′ с. ш. 166°13′ з. д. / 68.883333° с. ш. 166.216667° з. д.) и нос Айси Кейп (70°20′ с. ш. 161°53′ з. д. / 70.333333° с. ш. 161.883333° з. д.) САЩ
1821 – 1822 Уилям Едуард Пари, Джеймс Кларк Рос Изследване на залива Репалс (между п-ов Мелвил на север и континента на юг) и протока Фрозен Стрийт на югоизток (между п-ов Мелвил на север и остров Саутхамптън на юг) и откриване на остров Уинтър (66°16′ с. ш. 83°04′ з. д. / 66.266667° с. ш. 83.066667° з. д.) и залива Лайон (1821). Откриване на източния бряг на п-ов Мелвил, в т.ч. залива Пари (68º 10` с.ш.) и протока Фюри енд Хекла (отделящ п-ов Мелвил на юг от остров Бафинова земя на север), с остров Иглулик в източния му вход (1822) (69°23′ с. ш. 81°40′ з. д. / 69.383333° с. ш. 81.666667° з. д.) Канада
1821 – 1823 Пьотър Анжу, Пьотър Илин Изследване и картиране на северния бряг на Сибир между устията на реките Оленьок и Индигирка и Новосибирските острови. Откриване на северния бряг на остров Котелни и на север от него, остров Фигурин (76°20′ с. ш. 141°20′ и. д. / 76.333333° с. ш. 141.333333° и. д., сега не съществува) Русия
1821 – 1824 Фьодор Литке, Михаил Андрианович Лаптев Изследване и картиране на западното крайбрежие на Нова Земя, от протока Карски Врати (70º 25` с.ш.) до нос Насау (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите Молер (72º 08` с.ш.), Кръстов (74º 10` с.ш.), Южен Сулменев (74º 20` с.ш.) и Северен Сулменев (74º 30` с.ш.) и о-вите Панкратев (76º08`с.ш.) и протока Маточкин Шар (1823, Михаил Андрианович Лаптев) Русия
1822 Уилям Скорсби Изследване на източното крайбрежие на Гренландия между 74º 06` и 69º 13` с.ш. и откриване на п-ов Земя Скорсби (на север от залива Скорсби) Гренландия
1823 Едуард Сабин, Дъглас Чарлз Клаверинг (1794 – 1827) Провеждане на гравиметрични измервания покрай източните брегове на Гренландия и откриване на остров Сабин (74°35′ с. ш. 18°58′ з. д. / 74.583333° с. ш. 18.966667° з. д.) (Едуард Сабин). Изследване на част от източния бряг на Гренландия, вторично откриване на остров Клаверинг (74°18′ с. ш. 21°06′ з. д. / 74.3° с. ш. 21.1° з. д.), а на север от него – откриване на остров Шанън (75°10′ с. ш. 18°20′ з. д. / 75.166667° с. ш. 18.333333° з. д.) (Дъглас Клаверинг) Гренландия
1824 – 1825 Уилям Едуард Пари, Джеймс Кларк Рос Дооткриване бреговете на протока Принц Риджент на юг до 72º с.ш., като по този начин са открити част от западното крайбрежие на п-ов Бродер (северозападната част на остров Бафинова земя) и почти цялото източното крайбрежие на остров Сомърсет до залива Кресуел Канада
1824 – 1829 Иван Никифорович Иванов, Иля Автономович Бережни (1800 – 1839) Хидрографски изследвания и топографски заснемания по източното крайбрежие на Печорско море от Печорския залив до протока Югорски Шар, Карския бряг до 66º и.д. (всъщност целия Югорски п-ов) и остров Вайгач. Изследване на о-вите Гуляеви Кошки, заграждащи от изток Печорския залив, п-ов Руский Заворот (54º и.д.), цялото протежение на Тиманския бряг и северния бряг на п-ов Канин. Картиране брега на Карско море от нос Канин нос (43º 18` и.д.) до устието на Об Русия
1826 Джон Франклин, Джордж Бак, Питър Уорън Диз Откриване на залива Маккензи и група острови в него, в т.ч. остров Кендал (69°30′ с. ш. 135°10′ з. д. / 69.5° с. ш. 135.166667° з. д.) (1825). Откриване и изследване над 700 км от южния бряг на море Бофорт до 149º з.д. на запад, в т.ч. остров Хершел (69°35′ с. ш. 139°05′ з. д. / 69.583333° с. ш. 139.083333° з. д.) Канада, САЩ
1826 Джон Ричардсън Откриване и изследване северното крайбрежие на Северна Америка от залива Маккензи на запад до устието на река Копърмейн на изток (114º з.д.) – над 1500 км. Откриване на залива Ливърпул, нос Батърст (70°38′ с. ш. 128°14′ з. д. / 70.633333° с. ш. 128.233333° з. д.), залива Франклин, залива Дарнли 69°35′ с. ш. 123°40′ з. д. / 69.583333° с. ш. 123.666667° з. д. и разположения между тях п-ов Пари. Откриване на южното крайбрежие на п-ов Уолластон (югозападната част на остров Виктория), протока Долфин енд Юниън (на юг от него), залива Коронейшън (вторично) и устието на река Ричардсън Канада
1826 Фредерик Уилям Бичи, Едуард Белчер, Томас Елсън Откриване и частично картиране на северното крайбрежие на Аляска от залива Коцебу до нос Бароу (71°23′31″ с. ш. 156°21′30″ з. д. / 71.391944° с. ш. 156.358333° з. д.) САЩ
1827 Балтазар Матиас Кейлхау (1797 – 1858) Геоложки изследвания на остров Западен Шпицберген (в района на Ис фиорд), остров Земя принц Карл и остров Едж (1827 г.) Норвегия
1827 – 1832 Михаил Рейнеке, Пьотър Пахтусов Картографски и хидрографски дейности по северното крайбрежие на Колския п-ов от Седемте о-ва (68°48′ с. ш. 37°30′ и. д. / 68.8° с. ш. 37.5° и. д.) до залива Свети Нос (68°06′ с. ш. 39°40′ и. д. / 68.1° с. ш. 39.666667° и. д.) и цялото крайбрежие на Бяло море. Изследване на Мурманския бряг, в т.ч. Колския залив (69°09′ с. ш. 33°30′ и. д. / 69.15° с. ш. 33.5° и. д.), остров Килдин (69°20′ с. ш. 34°10′ и. д. / 69.333333° с. ш. 34.166667° и. д.), п-ов Рибачи (69°42′ с. ш. 32°40′ и. д. / 69.7° с. ш. 32.666667° и. д.) и около 300 км от течението на река Тулома до езерото Нотозеро Русия
1827 Уилям Едуард Пари, Джеймс Кларк Рос, Френсис Крозиър (1796 – 1848) Първи опит към Северния полюс с шейни лодки от Шпицберген и достигане до 82º 45` с.ш. Норвегия
1829 – 1830 Вилхелм Август Гро Първо скициране на югоизточното крайбрежие на Гренландия (Бряг Крал Фредерик VІ), от нос Фарвел (59º46`с.ш.) до остров Данеборг (65º20`с.ш.) Гренландия
1829 – 1833 Джон Рос, Джеймс Кларк Рос Изследване на източното крайбрежие на остров Сомърсет и откриване на източното крайбрежие на п-ов Бутия и на изток от него – залива Бутия (70° с. ш. 89° з. д. / 70° с. ш. 89° з. д.) (Джон Рос). Изследване и пресичане на п-ов Бутия от изток на запад, откриване на провлака, свързващ го с континента и протока Бело, отделящ го от остров Сомърсет. Откриване на протока Джеймс Рос (69°40′ с. ш. 96°30′ з. д. / 69.666667° с. ш. 96.5° з. д., на югозапад от него – остров Кинг Уилям и Северния магнитен полюс (70°05′17″ с. ш. 96°46′45″ з. д. / 70.088056° с. ш. 96.779167° з. д.) (Джеймс Кларк Рос) Канада
1832 – 1833 Пьотър Пахтусов Изследване и картиране на целия източен бряг на Южния остров на Нова Земя и откриване на редица заливи, носове и острови, в т.ч. заливите Рейнеке (70°36′ с. ш. 56°35′ и. д. / 70.6° с. ш. 56.583333° и. д.), Савин (71°32′ с. ш. 55°45′ и. д. / 71.533333° с. ш. 55.75° и. д.), Литке (72°26′ с. ш. 55°30′ и. д. / 72.433333° с. ш. 55.5° и. д.) и Шуберт (72°44′ с. ш. 55°47′ и. д. / 72.733333° с. ш. 55.783333° и. д.) Русия
1833 – 1834 Джордж Бак Откриване на залива Чантри (67°30′ с. ш. 96°30′ з. д. / 67.5° с. ш. 96.5° з. д.), остров Монреал (67°55′ с. ш. 96°20′ з. д. / 67.916667° с. ш. 96.333333° з. д.) в него и носовете Рос и Бут, на южното крайбрежие на остров Кинг Уилям (1834) Канада
1834 Николай Василиевич Широкшин (1809-неизв.) Изследване на югозападното крайбрежие на Колския п-ов и на западния бряг на Бяло море от Кандалакша на юг до устието на река Кем (65º с.ш.) – около 300 км Русия
1835 Пьотър Пахтусов, Август Циволка Описание на южния бряг на протока Маточкин Шар и изследване и картиране на части от западния и източния бряг на Северния остров на Нова Земя, в т.ч. о-вите Панкратев (76°10′ с. ш. 60°15′ и. д. / 76.166667° с. ш. 60.25° и. д.), о-вите Горбов (75°56′ с. ш. 59°07′ и. д. / 75.933333° с. ш. 59.116667° и. д.), Южните Крестови о-ви (76°02′ с. ш. 59°33′ и. д. / 76.033333° с. ш. 59.55° и. д.) и откриване на о-вите Пахтусов (74°25′ с. ш. 59°18′ и. д. / 74.416667° с. ш. 59.3° и. д.) Русия
1837 Карл Ернст фон Баер, Август Циволка Комплексни естественоисторически изследвания на Нова Земя (геоморфология, флора, фауна). Топографско картиране на планинските масиви около протока Маточкин Шар Русия
1837 – 1839 Питър Уорън Диз, Томас Симпсън 1837: Изследване на северното крайбрежие на Северна Америка на запад от делтата на река Маккензи до нос Бароу (71°23′ с. ш. 156°29′ з. д. / 71.383333° с. ш. 156.483333° з. д.) и откриване на залива Диз (155º 40` з.д.), нос Симпсън (1 август, 70°59′ с. ш. 154°34′ з. д. / 70.983333° с. ш. 154.566667° з. д.) и залива Смит (70°52′ с. ш. 154°20′ з. д. / 70.866667° с. ш. 154.333333° з. д.); 1838: Изследване на заливите Коронейшън и Батърст и достигане на север до 68°16′ с. ш. 109°20′ з. д. / 68.266667° с. ш. 109.333333° з. д.; 1839: Откриване на протока Диз (68º 50` с.ш., отделящ п-ов Кент от остров Виктория), нос Александър (68°56′ с. ш. 106°11′ з. д. / 68.933333° с. ш. 106.183333° з. д.), залива Куин Мод (68°20′ с. ш. 102°00′ з. д. / 68.333333° с. ш. 102° з. д.), протока Симпсън (97º 40` з.д., отделящ п-ов Аделаида от остров Кинг Уилям) и достигане в залива Чантри до 68°28′ с. ш. 94°14′ з. д. / 68.466667° с. ш. 94.233333° з. д.. Изследване на около 100 км от южния бряг на остров Кинг Уилям и около 250 км от югозападния бряг на остров Виктория Канада, САЩ
1838 Александър Филипович Кашеваров (1809 – 1870) Първо описасание и картиране на крайбрежието на Аляска между залива Коцебу и нос Бароу (50 км източно от него) САЩ
1839 Август Циволка, Степан Мойсеев Изследване на западното крайбрежие на Нова Земя в района на Крестовския залив (74°06′ с. ш. 55°35′ и. д. / 74.1° с. ш. 55.583333° и. д.) Русия
1845 – 1846 Джон Франклин, Френсис Крозиър 1845: Вторично откриване на протока Уелингтън (отделящ островите Девън и Корнуолис), откриване на цялото западно крайбрежие на остров Девън, протока Крозиър (между Корнуолис на изток и Батърст на запад), източния бряг на остров Батърст и обикаляне на остров Корнуолис; 1846: Откриване на протока Пил (между остров Сомърсет на изток и остров Принц Уелски на запад) и протока Франклин (продължение на протока Пил на югозапад, отделящ п-ов Бутия от остров Принц Уелски) (1846) Канада
1846 – 1847 Джон Рей 1846: Изследвана на западния бряг на Хъдсъновия залив от устието на река Чърчил на север до залива Репалс (66º 20` с.ш.). Пресичане от юг на север на провлака Рей (свързващ п-ов Мелвил с континента) и откриване на залива Комити (69°00′ с. ш. 87°00′ з. д. / 69° с. ш. 87° з. д.), разположен между п-ов Мелвил на изток и п-ов Симпсън на запад; 1847: Откриване и картиране на западния бряг на залива Комити и п-ов Симпсън, достигане до залива Лорд Мер (69°45′ с. ш. 92°00′ з. д. / 69.75° с. ш. 92° з. д., на югоизточното крайбрежие на п-ов Бутия) и изследване на източния бряг на залива Комити, като по този начин завършва откриването на бреговете на п-ов Мелвил Канада
1848 – 1849 Джеймс Кларк Рос, Френсис Макклинток, Джон Ричардсън Изследване брега на Северна Америка от устието на Маккензи до п-ов Бутия (Джон Ричардсън). Изследване на северното и западното крайбрежие на остров Сомърсет на юг до 72º 38` с.ш. и откриване на източното крайбрежие на остров Принц Уелски (Джеймс Кларк Рос, Френсис Макклинток) Канада
1848 – 1864 Хенрик Йохан Ринк Завършване в общи линии на изследването и картирането на западното и южно крайбрежие на Гренландия Гренландия
1849 Хенри Келет Откриване на остров Хералд (71°24′ с. ш. 175°40′ з. д. / 71.4° с. ш. 175.666667° з. д.) в Чукотско море Русия
1850 Едуин Де Хейвън, Илайша Кент Кейн Откриване на п-ов Гринел (76°40′ с. ш. 95°00′ з. д. / 76.666667° с. ш. 95° з. д., северозападната част на остров Девън) и достигане на север до 75º 24` с.ш. в протока Уелингтън Канада
1850 – 1851 Хорацио Остин, Еразъм Омани, Шерард Осбърн, Френсис Макклинток, Браун Пресичане на протока Бароу и откриване на северния и северозападен бряг на остров Принц Уелски до залива Омани (73°05′ с. ш. 101°10′ з. д. / 73.083333° с. ш. 101.166667° з. д.) (Еразъм Омани). Изследване на западния бряг на остров Принц Уелски на юг от залива Омани (73°05′ с. ш. 101°10′ з. д. / 73.083333° с. ш. 101.166667° з. д.) до нос Шерерд Осбърн (72°14′ с. ш. 101°29′ з. д. / 72.233333° с. ш. 101.483333° з. д.) (Шерард Осбърн). Изследване на южното и югозападно крайбрежие на остров Батърст, пресичане на протока Остин (проток))Остин (между Батърст на североизток и остров Байам-Мартин на югозапад), изследване на остров Байам-Мартин, пресичане на протока Байам (между Байам-Мартин на изток и остров Мелвил на запад) и достигане до остров Мелвил (Френсис Макклинток). Откриване и картиране на източния бряг на остров Принц Уелски на север от 72º49`с.ш., в т.ч. залива Браун (73°10′ с. ш. 97°35′ з. д. / 73.166667° с. ш. 97.583333° з. д.) (Браун) Канада
1850 – 1851 Робърт Макклур, Робърт Хасуел Откриване на Северозападния проход. Откриване на протока Принц Уелски (между остров Банкс на северозапад и остров Виктория на югоизток) (1850). Откриване и изследване на южния и западния бряг на остров Банкс, протока Макклур (между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север), явяващ се последен, най-западен от Северозападния проход, северозападната част на остров Виктория – п-ов Принц Алберт и заливите Принц Алберт (71°20′ с. ш. 117°00′ з. д. / 71.333333° с. ш. 117° з. д.), Ричард Колинсън (72°45′ с. ш. 113°52′ з. д. / 72.75° с. ш. 113.866667° з. д.) и Уиниат (72°36′ с. ш. 110°52′ з. д. / 72.6° с. ш. 110.866667° з. д.) Канада
1851 Уилям Пени Изследване на двата бряга на протока Уелингтън (между островите Девън на изток и Корнуолис на запад). Откриване на север от остров Корнуолис на остров Бейли Хамилтън (75°52′ с. ш. 94°36′ з. д. / 75.866667° с. ш. 94.6° з. д.), на северозапад от него – протока Куинс Чанъл, остров Дъндас в него, протока Пени (между островите Батърст на югозапад и Девън на североизток) и няколко малки острова (Хустън Стюарт, Баринг, Крозиър и др.) на север и запад от Бейли Хамилтън Канада
1851 Джон Рей Изследване на цялото южно и югоизточно крайбрежие на остров Виктория от нос Баринг на запад до 70°30′ с. ш. 101°00′ з. д. / 70.5° с. ш. 101° з. д. на изток Канада
1851 – 1853 Ричард Колинсън Вторично откриване на протока Принц Уелски (между островите Банкс на северозапад и Виктория на югоизток), плаване в него до 73º 30` с.ш., заобикаляне от юг остров Банкс и плаване на север в море Бофорт (1851). Изследване на п-ов Дъндас (най-западната част на остров Виктория) (1852). Изследване на югоизточното крайбрежие на остров Виктория и вторично откриване на протока Виктория (между островите Виктория на северозапад и Кинг Уилям на югоизток), полуостров Колинсън (най-източната част на остров Виктория) и остров Гейтсхед (71°20′ с. ш. 100°20′ з. д. / 71.333333° с. ш. 100.333333° з. д., на североизток от п-ов Колинсън) Канада
1852 Едуард Огъстъс Инглфилд Първо проникване в протока Смит, разделящ остров Елсмиър от Гренландия, изследване на Китовия залив (77º 30` с.ш., на северозападното крайбрежие на Гренландия) и откриване на продължението му, тесния залив Инглфилд и водещите към него протоци Валсун и Мърчисън, отделящи двата острова от Гренландия, откриване на островите Нортъмбърланд на запад и Хърбърт на изток и достигане в протока Смит до 78º35`с.ш., рекордна за това време географски ширина. Картиране на голяма част от източното крайбрежие на остров Бафинова земя Канада, Гренландия
1852 Уилям Кенеди, Жозеф Рене Бело Окончателно установяване на контурите на Северна Америка след вторичното откриване на протока Бело (72°00′ с. ш. 94°20′ з. д. / 72° с. ш. 94.333333° з. д.), отделящ п-ов Бутия на юг от остров Съмърсет на север Канада
1852 – 1853 Едуард Белчер, Хенри Келет, Френсис Макклинток, Джордж Мийкам, Джордж Хенри Ричардс Едуард Белчер: Откриване на остров Корнуол (77°40′ с. ш. 95°00′ з. д. / 77.666667° с. ш. 95° з. д.) и протока Белчер (77°10′ с. ш. 93°00′ з. д. / 77.166667° с. ш. 93° з. д.), отделящ го на юг от п-ов Гринел (1852). Откриване на протока Кардигън, остров Норт Кент (76°40′ с. ш. 90°20′ з. д. / 76.666667° с. ш. 90.333333° з. д.), западния вход на протока Джонс (отделящ остров Девън на юг от остров Елсмиър на север) и Артур фиорд (76°35′ с. ш. 93°10′ з. д. / 76.583333° с. ш. 93.166667° з. д.), почти отделящ п-ов Гринел от останалата част на остров Девън (1853). Хенри Келет: Откриване и картиране на западното крайбрежие и вътрешните райони на остров Принс Патрик, северозападното крайбрежие на островите Мелвил и Емералд и протоците Фицуилям и Келет (1853). Френсис Макклинток: Откриване и картиране на северозападното крайбрежие на остров Мелвил, остров Принц Патрик (76°45′ с. ш. 119°30′ з. д. / 76.75° с. ш. 119.5° з. д.), западното крайбрежие на остров Мелвил, източното и северно крайбрежие на Принц Патрик до залива Сателайт (77°23′ с. ш. 117°16′ з. д. / 77.383333° с. ш. 117.266667° з. д., на северното крайбрежие) и остров Емералд (76°48′ с. ш. 114°07′ з. д. / 76.8° с. ш. 114.116667° з. д.) (1853). Джордж Мийкам: Откриване и картиране на южния бряг на остров Мелвил, остров Еглинтън, протока Крозиър (между Еглинтън на югоизток и остров Принц Патрик северозапад), северното крайбрежие на протока Макклур (най-западния проток от Северозападния проход) и около 200 км от северозападното крайбрежие на остров Принц Патрик до залива Сателайт (77°25′ с. ш. 117°05′ з. д. / 77.416667° с. ш. 117.083333° з. д.) (1853). Джордж Хенри Ричардс: Откриване на северното крайбрежие на остров Батърст, на север от него – архипелага Баркли и група от 4 големи острова (Александър, Маси, Вание и Камерън), разположени на северозапад от Батърст. Пресичане от изток на запад на протока Байам Мартин, изследване източната част на остров Мелвил и картиране на п-ов Сабин в северната част на острова (1853) Канада
1853 – 1854 Илайша Кент Кейн, Айзък Израел Хейс, Ханс Хендрик (1834 – 1889), Уилям Мортън Илайша Кент Кейн: Откриване на Басейна Кейн (на север от протока Смит) и ледника Хумболт, спускащ се в залива Пибоди в Северозападна Гренландия (1853 – 1854). Айзък Израел Хейс: Откриване, изследване и картиране източното крайбрежие на Елсмиър от остров Пим (78º 45` с.ш.) на юг до залива Добин (79º 45` с.ш.) на север, т.нар. Земя Гринел, в т.ч. залива Принцеса Мария (79°20′ с. ш. 77°00′ з. д. / 79.333333° с. ш. 77° з. д.) и фиорда Бюкенан (79°00′ с. ш. 75°30′ з. д. / 79° с. ш. 75.5° з. д.) (1854). Ханс Хендрик: Изследване на югоизточните, източните и североизточните брегове на Басейна Кейн и откриване на южното крайбрежие на п-ов Земя Вашингтон (в Северозападна Гренландия) и протока Кенеди (на запад от полуострова), в който достига до 81º 22` с.ш. (1854). Уилям Мортън: Откриване на залива Пибоди (79° с. ш. 66° з. д. / 79° с. ш. 66° з. д.), край северозападния бряг на Гренландия (1854) Канада, Гренландия
1853 – 1854 Джон Рей Изследване и картиране на западното крайбрежие на п-ов Бутия Канада
1858 – 1859 Джемс Ламонт (1828 – 1913) Изследване на източния бряг на остров Едж и протока Стур фиорд в архипелага Шпицберген и откриване на протока Джиневра (78°35′ с. ш. 20°30′ и. д. / 78.583333° с. ш. 20.5° и. д.) в северната част на протока Стур фиорд Норвегия
1860 – 1861 Айзък Израел Хейс, Ханс Хендрик Изследване на северния купол на Гренландия в района на п-ов Хейс (1860). Поход на ски през протока Кенеди до 81º 35` с.ш., откриване на п-ов Джадж Дейли (в северната част на остров Елсмиър, 81°05′ с. ш. 66°50′ з. д. / 81.083333° с. ш. 66.833333° з. д.), залива Лейди Франклин (81°40′ с. ш. 66°00′ з. д. / 81.666667° с. ш. 66° з. д.) и нос Юнион (североизточната точка на Елсмиър, 82°15′ с. ш. 61°10′ з. д. / 82.25° с. ш. 61.166667° з. д.) (1861) Канада, Гренландия
1860 – 1862 Чарлз Френсис Хол, Джоузеф Ебербинг Изследване на п-ов Хол в югоизточната част на остров Бафинова земя Канада
1861 Ото Мартин Торел, Адолф Ерик Норденшелд, Карл Хидениус (1834 – 1864) 1. От залива Белсун преминаване на север покрай остров Западен Шпицберген до 80° с.ш., а след това на изток до 17° и.д. Изследване на протока Хинлопен, откриване на Ломе фиорд (на 17º 50` и.д.), изследване на островите Пари и Фипс от о-вите Седем Острова (80°45′ с. ш. 20°50′ и. д. / 80.75° с. ш. 20.833333° и. д.), п-ов Земя Принц Оскар (23º и.д., на северното крайбрежие на остров Североизточна Земя) и на изток от него откриване на Дуве фиорд (80°20′ с. ш. 23°40′ и. д. / 80.333333° с. ш. 23.666667° и. д.) (Ото Мартин Торел и Адолф Ерик Норденшелд). 2. Първо изследване на п-ов Ню Фрислан – крайната северна част на остров Западен Шпицберген, откриване на връх Нютон (1712 м, най-високата точка на целия архипелаг), изследване на северозападното крайбрежие на остров Североизточна Земя от протока Хинлопен до п-ов Лапония (на 20° и.д.), протока Хинлопен и целия Ломе фиорд и откриване по бреговете им на няколко ледника (Карл Хидениус) Норвегия
1863 Елинг Карлсен Изследване на протока Хинлопен (79°20′ с. ш. 20°00′ и. д. / 79.333333° с. ш. 20° и. д.), разделящ островите Западен Шпицберген и Североизточна Земя, откриване на островите Рос (80°49′ с. ш. 20°21′ и. д. / 80.816667° с. ш. 20.35° и. д.) и Стурьо (80°08′ с. ш. 27°42′ и. д. / 80.133333° с. ш. 27.7° и. д.), Източното ледено поле (на източното крайбрежие на остров Североизточна Земя) и о-вите Земя Крал Карл (78°55′ с. ш. 28°20′ и. д. / 78.916667° с. ш. 28.333333° и. д.) Норвегия
1864 Адолф Ерик Норденшелд Изследване на заливите Ис фиорд (78°20′ с. ш. 15°00′ и. д. / 78.333333° с. ш. 15° и. д.), Белсун (77°45′ с. ш. 15°00′ и. д. / 77.75° с. ш. 15° и. д.) и Хорнсун (76°58′ с. ш. 15°44′ и. д. / 76.966667° с. ш. 15.733333° и. д.), п-ов Земя Сьоркап (в най-южната част на остров Западен Шпицберген) и протока Стур фиорд и вторично откриване на о-вите Земя Крал Карл (78°55′ с. ш. 28°20′ и. д. / 78.916667° с. ш. 28.333333° и. д.) Норвегия
1867 Фредерик Рьонбек Откриване на остров Вилхелм (79°05′ с. ш. 20°30′ и. д. / 79.083333° с. ш. 20.5° и. д.) и о-вите Вайгат (79°20′ с. ш. 19°30′ и. д. / 79.333333° с. ш. 19.5° и. д.) в протока Хинлопен на североизток от остров Западен Шпицберген Норвегия
1867 Томас Лонг Откриване на остров Врангел (71°15′ с. ш. 180°00′ и. д. / 71.25° с. ш. 180° и. д.), протока Лонг, отделящ го от континента и първо изследване на южния бряг на острова Русия
1868 Адолф Ерик Норденшелд Подробно картиране на Ис фиорд и протока Форлансунет, Вуд фиорд (79°30′ с. ш. 13°45′ и. д. / 79.5° с. ш. 13.75° и. д.) и западното му разклонение Лифде фиорд и Мечия остров Норвегия
1869 Карл Нейман Изследване и топографско картиране на Мечите о-ви Русия
1869 – 1870 Едуард Холм Йоханесен (1844 – 1901) Картиране на част от северните брегове на Нова Земя Русия
1869 – 1870 Карл Колдевей, Юлиус Пайер Изследване на източното крайбрежие на Гренландия между 73º и 77º с.ш. и откриване на остров Кун (74°50′ с. ш. 20°16′ з. д. / 74.833333° с. ш. 20.266667° з. д.), протока, отделящ го на запад от Гренландия, Бряг Земя Пайер, нос Бисмарк (76°41′ с. ш. 18°32′ з. д. / 76.683333° с. ш. 18.533333° з. д.), остров Голям Колдевей (76°20′ с. ш. 18°50′ з. д. / 76.333333° с. ш. 18.833333° з. д.), залива Дов (76°30′ с. ш. 20°20′ з. д. / 76.5° с. ш. 20.333333° з. д.), Земя Кайзер Вилхелм (75 – 76º с.ш.) и Франц Йосиф фиорд (73°30′ с. ш. 24°12′ з. д. / 73.5° с. ш. 24.2° з. д.) Гренландия
1870, 1883 Адолф Ерик Норденшелд Изследване на западните вътрешни райони на Гренландия Гренландия
1870 Теодор фон Хойглин Физикогеографски изследване и топографско картиране на островите Едж и Баренц в архипелага Шпицберген Норвегия
1871 Пьотър Кропоткин Теоретично доказване наличието на архипелага Земя на Франц Йосиф Русия
1871 Чарлз Френсис Хол, Ханс Хендрик, Джоузеф Ебербинг Откриване на Басейна Хол, протока Робсън, море Линкълн, в което плава на север до 82º 26` с.ш., п-ов Земя Хол (в Северозападна Гренландия), залива Нюмън (81°45′ с. ш. 59°00′ з. д. / 81.75° с. ш. 59° з. д.), п-ов Земя Нюебое (81°50′ с. ш. 56°00′ з. д. / 81.833333° с. ш. 56° з. д.) и ледника Петерман, спускащ се от юг в Басейна Хол Канада, Гренландия
1871 – 1873 Бенджамин Ли Смит Изследване на южния край на Леденото поле на остров Североизточна Земя между 21 – 25º и.д., северния бряг на Североизточна Земя до нос Ли Смит (80°09′ с. ш. 26°49′ и. д. / 80.15° с. ш. 26.816667° и. д.), протока Хинлопен, откриване на залива Вибе и достигане на север до 81º 24` с.ш. Норвегия
1873 Адолф Ерик Норденшелд Изследване на северното крайбрежие на остров Североизточна Земя и първо пресичане на Източното Ледено поле от североизток на югозапад до Валенберг фиорд, 79°45′ с. ш. 20°40′ и. д. / 79.75° с. ш. 20.666667° и. д.) Норвегия
1873 – 1874 Юлиус фон Пайер, Карл Вайпрехт Откриване на архипелага Земя на Франц Йосиф (30 август 1873), в т.ч. островите Вилчек (79°56′ с. ш. 58°42′ и. д. / 79.933333° с. ш. 58.7° и. д.), Хол (80°19′ с. ш. 57°59′ и. д. / 80.316667° с. ш. 57.983333° и. д.), Салм (80°04′ с. ш. 59°16′ и. д. / 80.066667° с. ш. 59.266667° и. д.), Земя Вилчек (80°35′ с. ш. 60°30′ и. д. / 80.583333° с. ш. 60.5° и. д.), Ла Ронсиер (80°59′ с. ш. 61°00′ и. д. / 80.983333° с. ш. 61° и. д.), Райнер (81°22′ с. ш. 58°59′ и. д. / 81.366667° с. ш. 58.983333° и. д.), Карл Александър (81°28′ с. ш. 57°37′ и. д. / 81.466667° с. ш. 57.616667° и. д.), Рудолф (81°47′ с. ш. 58°40′ и. д. / 81.783333° с. ш. 58.666667° и. д.), Винер Нойщад (80°48′ с. ш. 58°31′ и. д. / 80.8° с. ш. 58.516667° и. д.), Хейс (80°34′ с. ш. 57°42′ и. д. / 80.566667° с. ш. 57.7° и. д.) и Макклинток (80°11′ с. ш. 56°34′ и. д. / 80.183333° с. ш. 56.566667° и. д.), протока Австрийски канал (отделящ източната островна група от централната), залива Теплиц и нос Флигели (81°51′ с. ш. 59°14′ и. д. / 81.85° с. ш. 59.233333° и. д., най-северната точка на Европа) Русия
1875 Адолф Ерик Норденшелд Доказване островното положение на остров Диксон и откриване на удобния залив Диксон (73°29′ с. ш. 80°34′ и. д. / 73.483333° с. ш. 80.566667° и. д.) Русия
1875 – 1876 Джордж Нерс, Албърт Маркам, Пелам Олдрич, Л. А. Бомон Джордж Нерс: Свободно плаване на север в море Линкълн до 82º 24` с.ш. (1875). Албърт Маркам: Достигане със ски до 83º 20' 26“ с.ш. (1876). Пелам Олдрич: Откриване и картиране на северния бряг на остров Елсмиър на протежение около 300 км (до нос Алерт, 82°26′ с. ш. 85°42′ з. д. / 82.433333° с. ш. 85.7° з. д.), в т.ч. крайбрежната планина Чалънджър, нос Колумбия (83°07′ с. ш. 70°01′ з. д. / 83.116667° с. ш. 70.016667° з. д., най-северната точка на Канадския Арктичен архипелаг), заливите Маркам Инлет (82°50′ с. ш. 66°30′ з. д. / 82.833333° с. ш. 66.5° з. д.) и Йелвертън (82°23′ с. ш. 83°18′ з. д. / 82.383333° с. ш. 83.3° з. д.) (1876). Л. А. Бомон: Откриване на участък от крайбрежието на Гренландия, граничещо с море Линкълн от протока Робсън на изток-североизток до Земя Нерс, в т.ч. Земя Вулф (разположена между фиордите Шерард Осбърн на югозапад и Виктория на североизток) и малкия остров Бомон (82°47′ с. ш. 50°01′ з. д. / 82.783333° с. ш. 50.016667° з. д.), на север от Земя Вулф (1876) Канада, Гренландия
1876 Юхан Хелсен Откриване на остров Бели (Витьо) 80°10′ с. ш. 32°40′ и. д. / 80.166667° с. ш. 32.666667° и. д.) в архипелага Шпицберген Норвегия
1876, 1880 – 1881 Густав Холм Подробно геоложко изследване на югоизточното крайбрежие на Гренландия на юг до нос Фарвел (59º 45` с.ш., най-южната точка на Гренландия) Гренландия
1878 – 1879 Адолф Ерик Норденшелд, Едуард Холм Йоханесен (1844 – 1901) Първо плаване по Северния морски път (от запад на изток) с едно зимуване. Откриване на остров Уединение (77°00′ с. ш. 82°25′ и. д. / 77° с. ш. 82.416667° и. д.) в Карско море (1878) Русия
1879 Де Брейн Откриване на остров Хукър (80°14′ с. ш. 53°02′ и. д. / 80.233333° с. ш. 53.033333° и. д.) в архипелага Земя на Франц Йосиф Русия
1880 Бенджамин Ли Смит Изследване на архипелага Земя на Франц Йосиф и откриване на островите Хукър (вторично, 80°14′ с. ш. 53°02′ и. д. / 80.233333° с. ш. 53.033333° и. д.), Брус (80°03′ с. ш. 50°00′ и. д. / 80.05° с. ш. 50° и. д.), Нортбрук (79°59′ с. ш. 50°58′ и. д. / 79.983333° с. ш. 50.966667° и. д.), Брейди (80°16′ с. ш. 55°17′ и. д. / 80.266667° с. ш. 55.283333° и. д.), Земя Принц Джордж (80°29′ с. ш. 49°20′ и. д. / 80.483333° с. ш. 49.333333° и. д.) и Земя Александър (80°39′ с. ш. 46°50′ и. д. / 80.65° с. ш. 46.833333° и. д.). Изследване и на шест протока, разделящи тези острови, в т.ч. и южната част на протока Британски канал Русия
1881 Джордж Вашингтон де Лонг Откриване на о-вите Де Лонг, в т.ч. островите Жанета (76°43′ с. ш. 158°07′ и. д. / 76.716667° с. ш. 158.116667° и. д.), Хенриета (77°06′ с. ш. 156°30′ и. д. / 77.1° с. ш. 156.5° и. д.) и Бенет (76°44′ с. ш. 149°30′ и. д. / 76.733333° с. ш. 149.5° и. д.) Русия
1881 Р. Бери Топографско картиране на източните, западните и голяма част от северните брегове на остров Врангел и извършване на първото изследване на вътрешността му Русия
1881 – 1882 Адолфъс Грийли, Джеймс Локууд Адолфъс Грийли: Изследване на п-ов Земя Грант (северната част на остров Елсмиър) и откриване на езерото Хейзън (81°46′ с. ш. 71°05′ з. д. / 81.766667° с. ш. 71.083333° з. д.), на север от него хребета Юнайтед Стейтс. Джеймс Локууд: Откриване на западното крайбрежие на острова – фиорда Грийли (80°30′ с. ш. 81°40′ з. д. / 80.5° с. ш. 81.666667° з. д.) и продължението му на североизток фиорда Танкуери Канада
1882 – 1883 Соломон Август Андре Физикогеографски изследвания на архипелага Шпицберген Норвегия
1883 Джордж Стоуни Детайлно картиране на залива Хотам (66°40′ с. ш. 162°00′ з. д. / 66.666667° с. ш. 162° з. д.) в Аляска САЩ
1883 – 1885 Густав Холм Изследване на югоизточното крайбрежие на Гренландия от нос Фарвел до нос Густав Холм (66º 30` с.ш.) Гренландия
1884 Франц Боас (1858 – 1942) Изследване на остров Бафинова земя и окончателно доказване, че остров Байлот не е полуостров на Бафинова земя Канада
1884 – 1886 Александър Александрович Бунге, Едуард Тол Физикогеографски изследвания и топографско картиране на крайбрежието между Лена и Колима и Новосибирските о-ви Русия
1887 – 1896 И. Иванов Систематични геодезически заснемания и топографски картирания по западното крайбрежие на Нова Земя Русия
1888 Фритьоф Нансен, Ото Свердруп Първо пресичане на ледения купол на Гренландия от изток на запад по 64° с.ш. Гренландия
1888 – 1890 Георг Карл Амдруп Изследване на участък от източния бряг на Гренландия между Северната полярна окръжност и 72º с.ш., с изключение на залива Скорсби Гренландия
1889 Хеминг Андреасен Откриване на протока Риваленсунет, разделящ островите Свенскьо на запад от Конгсьо на изток в архипелага Шпицберген Норвегия
1890 Густав Ерик Адолф Норденшелд (1868 – 1895) Изследване на п-ов Земя Ведел Ярлсберг, простиращ се между заливите Хорнсун и Белсун в Шпицберген и детайлно картиране на Ис фиорд (78°20′ с. ш. 15°00′ и. д. / 78.333333° с. ш. 15° и. д.) Норвегия
1891 – 1892 Карл Рюдер Завършване на изследването на залива Скорсби и откриване двата големи полуострова – Земя Госе (70°15′ с. ш. 27°30′ з. д. / 70.25° с. ш. 27.5° з. д.) и Земя Реклан (71°00′ с. ш. 26°30′ з. д. / 71° с. ш. 26.5° з. д.) и големия остров Земя Милн (75º 35` с.ш.). Гренландия
1891 – 1893 Ерих фон Дригалски Геофизични и географски изследвания на западното крайбрежие на Гренландия и на континенталния ледник Гренландия
1892 – 1895 Робърт Пири Комплексни физикогеографски изследвания на Северна Гренландия (1892 – 1895). Първо двойно пресичане на Северна Гренландия от Земя Прудхо (на север от залива Инглфилд) в североизточно направление до Индепенденс фиорд (82°05′ с. ш. 30°00′ з. д. / 82.083333° с. ш. 30° з. д.) и откриване на север от него на п-ов Земя Пири с планината Рузвелт (1892) Гренландия
1893 Едуард Тол, Евгений Николаевич Шилейко Изследване на Новосибирските о-ви и уточняване положението на Анабарския залив Русия
1893 – 1896 Фритьоф Нансен, Ото Свердруп, Фредерик Йохансен (1867 – 1913) Тригодишен леден дрейф на кораба „Фрам“ в Северния ледовит океан. 1893: Откриване на остров Свердруп (74°35′ с. ш. 79°29′ и. д. / 74.583333° с. ш. 79.483333° и. д.), о-вите Скот-Хансен (75°18′ с. ш. 86°26′ и. д. / 75.3° с. ш. 86.433333° и. д.), архипелага Норденшелд, в т.ч. островите Рингнес (75°38′ с. ш. 88°02′ и. д. / 75.633333° с. ш. 88.033333° и. д.), Мона (75°42′ с. ш. 88°40′ и. д. / 75.7° с. ш. 88.666667° и. д.), Нансен (76°15′ с. ш. 94°50′ и. д. / 76.25° с. ш. 94.833333° и. д.) и др., Оскар (76°23′ с. ш. 99°22′ и. д. / 76.383333° с. ш. 99.366667° и. д.), заливите Тол (76°35′ с. ш. 100°30′ и. д. / 76.583333° с. ш. 100.5° и. д.) и Гафнер (76°25′ с. ш. 102°00′ и. д. / 76.416667° с. ш. 102° и. д.) и о-вите Хейберг (77°39′ с. ш. 101°30′ и. д. / 77.65° с. ш. 101.5° и. д.). 1895: Откриване на о-вите Бяла Земя (81°40′ с. ш. 63°20′ и. д. / 81.666667° с. ш. 63.333333° и. д.), включващи островите Ева Лив, Аделаида и Фреден в архипелага Земя на Франц Йосиф Русия
1894 Овин Тревор-Бети Детайлни физикогеографски изследвания на остров Колгуев Русия
1894 – 1896 Андрей Вилкицки Хидрографска експедиция за изследване морското крайбрежие от устието на река Печора до устието на Енисей, в т.ч. Обския и Енисейски заливи и островите Вилкицки (73°28′ с. ш. 75°45′ и. д. / 73.466667° с. ш. 75.75° и. д.) и Сибиряков (72°52′ с. ш. 79°07′ и. д. / 72.866667° с. ш. 79.116667° и. д.) Русия
1894 – 1897 Фредерик Джорд Джаксън Картиране на значителна част от архипелага Земя на Франц Йосиф и откриване на островите Джаксън (81°15′ с. ш. 56°40′ и. д. / 81.25° с. ш. 56.666667° и. д.), Земя Джордж (вторично, 80°30′ с. ш. 49°00′ и. д. / 80.5° с. ш. 49° и. д.), Нансен, Луиджи, Солсбъри и Артур (81°06′ с. ш. 50°39′ и. д. / 81.1° с. ш. 50.65° и. д.), протока Британски Канал и п-ов Армитидж в северната част на остров Земя Джордж Русия
1895 Адриан Жерлаш дьо Гомери Физикогеографски изследвания на остров Ян Майен Норвегия
1895 Феодосий Чернишов Изследване на крайбрежните западни райони на Южния остров на Нова Земя на север от 72º 22` с.ш. до протока Маточкин Шар и пресичане на острова от запад на изток по 72º с.ш. Русия
1896 – 1897 Уилям Конуей 1896: Изследване на п-ов Земя Норденшелд, разположена в западната част на остров Западен Шпицберген между заливите Ис фиорд на север и Белсун (с Ван Мейен фиорд) на юг и пресичане на острова от запад на изток по 78º с.ш. до протока Стур фиорд; 1897: Изследване на Земя Диксон в централната част на острова, платото Холтедал и Земя Оскар II (между Нур фиорд и протока Форлансунет) Норвегия
1897 Соломон Август Андре Първи опит за прелитане с балон от Шпицберген до Северна Америка. Достигане до 82º 56` с.ш. Норвегия
1898 Алфред Натхорст Изследване на фиорда Франц Йосиф (на източното крайбрежие на Гренландия) и откриване на п-ов Земя Андре (73°40′ с. ш. 26°00′ з. д. / 73.666667° с. ш. 26° з. д.), фиорда Конг Оскарс (Крал Оскар 72°20′ с. ш. 23°40′ з. д. / 72.333333° с. ш. 23.666667° з. д.), полуостровите Земя Зюс и Земя Натхорст и група острови, в т.ч. Имер (73°10′ с. ш. 24°20′ з. д. / 73.166667° с. ш. 24.333333° з. д.) и Трейл (72°35′ с. ш. 23°20′ з. д. / 72.583333° с. ш. 23.333333° з. д.) Гренландия
1898 – 1901 Феодосий Чернишов, Александър Василиев, Едвард Йедерин (1852 – 1923) Извършване на градусни измервания на архипелага Шпицберген (Феодосий Чернишов). Пресичане няколко пъти на Земя Сьоркап (североизточната част на остров Западен Шпицберген), откриване и картиране на редица планински масиви, в т.ч. връх Нютон (вторично, 1712 м), най-високия на архипелага и ледника Василиев (Александър Василиев). Откриване на Еуст фиорд (79°00′ с. ш. 16°20′ и. д. / 79° с. ш. 16.333333° и. д.) в южната част на Вейде фиорд и изследване на планините на п-ов Ню-Фрислан (Едвард Йедерин) Норвегия
1898 – 1901 Андрей Вилкицки Изследване и топографско картиране устието на река Енисей и южните брегове на Карско море Русия
1898 – 1902 Ото Свердруп, Гунар Исаксен, Едвард Бай (Бей), Олаф Ронес Пресичане на остров Елсмиър и откриване на Бей фиорд (78°52′ с. ш. 83°35′ з. д. / 78.866667° с. ш. 83.583333° з. д.), протока Юрика и остров Аксел Хайберг. Дооткриване на цялото южно крайбрежие на Елсмиър до 90º з.д., в т.ч. фиорда Макс Окс, п-ов Симонс (76°40′ с. ш. 89°00′ з. д. / 76.666667° с. ш. 89° з. д., най-югозападната част на Елсмиър), протока Хел Гейт и източния бряг на остров Норт Кент (76°40′ с. ш. 90°15′ з. д. / 76.666667° с. ш. 90.25° з. д.) (1899). Откриване на залива Норуиджен Бей (Норвежки залив, 78º с.ш., 90º з.д.), фиорда Бауман, врязващ се в остров Елсмиър на югоизток, между полуостровите Бьорне на югозапад и Свенсен на североизток и западното крайбрежие на остров Аксел Хайберг до 80º 53` с.ш. – нос Норт Уест. Откриване на п-ов Колин Арчър (северозападната част на остров Девън) и протока Кардигън (вторично) на североизток от полуострова. Изследване на част от североизточния бряг на остров Амунд Рингнес (1900). Изследване на източното крайбрежие на остров Аксел Хайберг, протока Юрика и западния бряг на Елсмиър, като там са открити два големи полуострова Ронес (78°25′ с. ш. 86°10′ з. д. / 78.416667° с. ш. 86.166667° з. д.) на юг и Фосхайм (79°50′ с. ш. 84°00′ з. д. / 79.833333° с. ш. 84° з. д.) на север. Обикаляне на островите Амунд Рингнес и Елеф Рингнес и откриване на протока Хенриксен (77°50′ с. ш. 96°00′ з. д. / 77.833333° с. ш. 96° з. д., между Амунд Рингнес на север и остров, Корнуол на юг), протока Хасел (78°25′ с. ш. 99°00′ з. д. / 78.416667° с. ш. 99° з. д., между Амунд Рингнес и Елеф Рингнес), остров Кинг Кристиан (77°47′ с. ш. 101°45′ з. д. / 77.783333° с. ш. 101.75° з. д.), протока Дейниш Стрийт между тях и п-ов Исаксен (79°10′ с. ш. 104°00′ з. д. / 79.166667° с. ш. 104° з. д., северозападната част на Елеф Рингнес) с нос Исаксен (79°20′ с. ш. 105°24′ з. д. / 79.333333° с. ш. 105.4° з. д.) (1901). Откриване на протока Нансен (80°45′ с. ш. 90°00′ з. д. / 80.75° с. ш. 90° з. д.), като по този начин окончателно са открити бреговете на остров Елсмиър (трети по големина в Канадския арктичен архипелаг, с всичките му многочислени фиорди и полуострови) (1902) Канада
1899 Евелин Болдуин Откриване на най-източния остров в архипелага Земя на Франц Йосиф – Грейам Бел (80°59′ с. ш. 64°07′ и. д. / 80.983333° с. ш. 64.116667° и. д.) и остров Ла Ронсиер (вторично, 80°59′ с. ш. 60°57′ и. д. / 80.983333° с. ш. 60.95° и. д.) в протока Австрийски канал и протока Морган, между островите Земя Вилчек и Грейам Бел Русия
1899 Степан Макаров, Едуард Тол Хидроложки изследвания във водите около Шпицберген Норвегия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1985 г., стр. 31 – 36, 43, 70 – 73, 75 – 80, 191 – 209, 212 – 218.
Хронология на откриването и изследването на регионите на Земята
Европа
Земята
Азия
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Австралия и Океания
Арктика
Антарктика
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хронологична_таблица_за_откриване_и_изследване_на_Арктика_(XIX_в.)&oldid=11988149“.