Хрупища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияХрупища
Άργος Ορεστικό
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Хрупища
Хрупища на картата на Гърция
Dimos Orestidos - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Хрупища
Хрупища на картата на дем Орестида и област Западна Македония
Координати: 40°28′00.12″ с. ш. 21°16′00.12″ и. д. / 40.4667, 21.2667 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Орестида
Географска област Костенария
Население 7 558 (2001)
Надм. височина 650 m
Пощ. код 522 00
Тел. код 24670-2

Хру̀пища (рядко Хрупище, произнасяно в местния говор Ру̀пишча, на гръцки: Άργος Ορεστικό, Аргос Орестико, катаревуса: Άργος Ορεστικόν, Аргос Орестикон, до 1926 година Χρούπιστα, Хруписта,[1] на арумънски: Hrupisti, Хрупищи, на румънски: Hrupistea, Hrupişta, Хрупищя, на албански: Hurupishti) е град в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Орестида в административната област Западна Македония.

Съдържание

[редактиране] География

Градът е разположен в Костурската котловина на река Бистрица (Алиакмон) на 12 километра южно от град Костур по главния път за Гревена. Наброява 7 558 жители (2001). Край Хрупища е разположено летище „Аристотелис“.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

В 17 век турският писател Хаджи Калфа (Кятиб Челеби) пише в своето описание на Румелия и Босна за града:

„ Хорпища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далече от Кесрие. Наблизо се намират Кесрие, Билища, Наслидж. Жителите са българи. “

В края на 19 век Хрупища е център на нахия в Костурска каза и има силно смесено население. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Хрупища има 2 690 жители, от които 1 100 българи, 700 турци, 720 власи и 170 цигани.[2]

В 1883 година, българската партия в града, начело с Братя Сикавичовски, Янко Кръстев, братя Типо и Христо Янакиеви, Яни Драшков и Никола Шкоев, успява да открие в Хрупища българско училище.[3] В него в учебната 1883 - 1884 година дълги години преподава училият в Одрин Апостол Калоянов от Загоричани,[4][5] който обаче в 1885 година заедно с други български учители в Костурско (Търпо Поповски, Григорий Бейдов, Кузман Шапарданов, Константин Дамянов) е вкаран в затвора и училището е затворено.[6] В 1895 - 1896 година учителка в Хрупища е Ангелина Бонева.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хрупища има 560 българи екзархисти и 1 616 българи патриаршисти, както и 100 гърци, 960 власи и 60 цигани, а в паланката функционират българско и гръцко училище.[8] Според Георги Константинов Бистрицки Хрупица преди Балканската война има 30 български, 200 турски, 20 гръцки и 100 куцовлашки къщи.[9]

В 1905 година в градеца е открит български параклис и архиерейско наместничество на Българската екзархия, като архиерейски наместници са Григорий Лазаров до 1912 година и Атанас Шишков.[10]

Гръцки статистики от 1905 година показват Хрупища като градец с 2 180 жители, от които 650 гърци, 300 българи, 1 200 турци и 30 власи.[11] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Хрупища има 700-800 къщи българскии и цинцарски.[12]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Хрупища като смесено българо-гъркоманско селище на българо-гръцката езикова граница:

„ Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране.[13] “

При избухването на Балканската война 14 души от Хрупища се включват в Македоно-одринското опълчение.[14]

[редактиране] В Гърция

В 1912 година по време на войната в градчето влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година Хрупища остава в Гърция. В периода 1914 и 1919 шест, а след 1919 година девет души се изселват по официален път в България.[15] В 1924 година турското население на града е изселено и в него са настанени гърци бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 863 души[16] или според други данни 214 семейства с 852 души.[17] Някои хрупищани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско.[18]

В 1926 градчето е прекръстено на Аргос Орестикон. По време на Втората световна война в Хрупища има подразделение на Българския клуб и две подразделения на българската паравоенна организация Охрана - общо 180 души начело с Паскал Добролитски от село Добролища. След 1945 за участие в Охрана в Хрупища са арестувани над 200 души.[19][20]

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 2948 души
  • 1920 - 3603 души
  • 1928 - 3605 души
  • 1940 - 4215 души
  • 1951 - 4196 души
  • 1961 - 5046 души
  • 1971 - 5147 души
  • 1981 - 5979 души
  • 1991 - 6653 души

[редактиране] Личности

Родени в Хрупища
  • България Антон Стоянов (1909 - ?), български учен
  • България Атанас и Димитър Костанидови, братя, взели участие в Първата световна война[21]
  • България Борис Хр. Бацелов (Бацълов) (1882 - 1903), български революционер, възпитаник на Битолската българска гимназия, загинал в четата на Васил Чекаларов по време на Илинденско-Преображенското въстание в Кономладската планина[22][23]
  • България Георги Драшков (1887 - ?), деец на ВМОРО, опълченец от Македоно-одринското опълчение
  • България Димитър Стасов (загинал при Драмче), Щерьо Куличев, Янаки Кольов, Лазар Милиовчев и Станчо Костадинов, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[24]
  • Гърция Димитрис Долис (р. 1956), гръцки политик
  • България Димитър Костов (? - 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Осма костурска дружина, убит през Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[25]
  • Арумъни Румъния Думитру Фунда (1916 - 1999), румънски инженер и политик
  • България Кръстьо Мишайков (1891/1892 - ?), български революционер, македоно-одрински опълченец опълченец
  • България Кръстьо Янков, български офицер, взел участие в Първата световна война[26]
  • България Кузман Андонов), македоно-одрински опълченец, 38-годишен, завърнал се от Америка, опълченец от Първа рота на Шеста охридска дружина, убит през Междусъюзническата война на връх Редки буки на 18 юни 1913 година.[27][28]
  • България Левтер Атанасов (1881 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение от Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен през Междусъюзническата война на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[29]
  • Арумъни Румъния Матилда Караджиу Мариоцяну (1927 - ), румънски лингвист, академик
  • Република Македония Минчо Фотев, гръцки комунистически деец
  • Гърция Наум Спанос, гръцки андартски капитан
  • България Никола Бацълов (Бацелов) (1891/1894 - 1913), български търговец с образование II клас, опълченец от Македоно-одринското опълчение, в четата на Яким Троянов, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина, убит през Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[30]
  • България Никола Костов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, Втора рота на Единадесета серска дружина[31]
  • България Никола Паскалев, български революционер от ВМОРО
  • България Никола Шкоев, виден деец на българската партия в града в началото на 20 век
  • Арумъни Румъния Николае Пасиота (1860 - 1940), румънски инженер
  • Гърция Николаос Тотонидис (р.1962), гръцки политик
  • България Павел Христов (1890 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Шеста охридска дружина[32]
  • България Паскал Стружев (1913 - 1987), български художник
  • България Сребрен Янакиев, взел участие в Първата световна война[33]
  • България Тодор Христов (1873 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Шеста охридска дружина[34]
  • Арумъни Румъния Тома Караджиу (1925 - 1977), виден румънски актьор
  • България Хараламби Попхристов, български офицер, взел участие в Първата световна война[35]
  • България Янаки Паскалев (1863 - 1933), български революционер, деец на българската партия в Хрупища заедно с брат си Никола, председател на Ксантийския революционен комитет
  • България Яни Драшков, виден деец на българската партия в града в началото на 20 век
  • България Янко, български революционер, член на ВМОРО от 1899 година, от 1900 година член на Околийския комитет на ВМОРО в Костур[36]
Починали в Хрупища
Други
  • България Братя Димитър и Кирязо Сикавичовски, български общественици, дейци на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  • България Васил Бабулев, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  • България Георги Бабулев, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  • България Георги Христов (1876 - 1964), български революционер, общественик, краевед
  • България Костадин (Дине) Василев Кираджията и синът му Аргир, български общественици, дейци на българското църковно и просветно дело в Хрупища, легални дейци на ВМОРО[38]
  • България Сидо Атанасов, преселник в Хрупища от Брещени, български национален деец в Драмско, убит от гръцки терористи[39]
  • България Типо и Христо Янакиеви (? - 1913), преселници в Хрупища от Изглибе, видни дейци на българската партия в града в началото на 20 век, заедно със синовете си Костадин и Живко (? - 1921), който е и легален деец на ВМОРО в Хрупища[40]
  • България Христо Димитров, преселник в Хрупища от Желин, един от видните дейци на българското просветно и църковно дело в града
  • България Яни Хаджипаскалев, български революционер, заедно с брат си Димитър е сред лидерите на българското църковно-учебно дело в Хрупища
  • България Янко Кръстев (? - 1903), български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища

[редактиране] Литература

  • Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002.
  • Ρούφος, Δ.Κ., "Χρούπιστα" Μακεδονικό Ημερολόγιο 1908.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χρούπιστα -- Άργος Ορεστικό
  2. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  3. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 107.
  4. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.
  5. ↑ Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47.
  6. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 27.
  7. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 36.
  8. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  9. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  10. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 111 - 112, 133 - 134.
  11. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko. В гръцките статистики „българи“ са единствено българите екзархисти, а патриаршистите се броят за „гърци“.
  12. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 9.
  13. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  15. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Argos Orestiko.
  16. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori.
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  18. ↑ Официален сайт на дем Каламбаки
  19. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. ↑ МИА
  21. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 148.
  22. ↑ Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 64 и 66.
  23. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 135 - 136.
  24. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 146 - 148.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 371.
  26. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 148.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  28. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 148.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 67.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 80.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 374.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
  33. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 148.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 780.
  35. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 148.
  36. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 195.
  37. ↑ Ντίνος Χριστιανόπουλος, ΄Ελληνες ποιητές σε μακεδονικές πόλεις (πλην Θεσσαλονίκης) επί τουρκοκρατίας, Θεσσαλονίκη 2008, (ISBN 978-960-7265-86-9)
  38. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 107, 128.
  39. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 132.
  40. ↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 121 - 122.
Дем Орестида
Хрупища (Аргос Орестико) | Бела църква (Аспроклисия) | Богатско (Вогацико) | Бухин (Антиро) | Вичища (Ники) | Витан (Вотани) | Госно (Лаханокипи) | Долени (Зевгостасио) | Езерец (Петропулаки) | Жиковища (Спилиос) | Жужелци (Спилеа) | Забърден (Мелантио) | Здралци (Амбелокипи) | Костараджа (Костарази) | Либешево (Агиос Илияс) | Лошница (Гермас) | Лудово (Крия Нера) | Лъка (Ланка) | Лютища (Керасона) | Мангила (Ано Периволи) | Марковени (Амбелохори) | Моласи (Диалекто) | Нестиме (Ностимо) | Осничани (Кастанофито) | Песяк (Амудара) | Ресуляни (Велос) | Семаси (Кремасто) | Скумско (Врахос) | Слимнища (Милица) | Старичани (Лакомата) | Шкрапари (Аспронери)

Исторически села: Головраде (Скиеро) | Лагор (Лагора) | Марчища (Като Периволи) | Предмир
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B8%D1%89%D0%B0&oldid=4648038“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици