Хуан Карлос Фереро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуан Карлос Фереро
Juan Carlos Ferrero
Ferrero June 2011 3.jpg
Информация
Държава Испания Испания
Роден 12 февруари 1980
Испания Онтениенте
Живее в Испания Вийена
Височина / Тегло 182 cm / 72 kg
Прякор(и) Mosquito (Комара)
Кариера
Професионалист 1998
Оттеглил се 2012
Пари от наградни фондове $13,320,292
Сингъл
Победи-загуби 479-262
Титли от Големия шлем 1
Титли от ATP 10
Други титли 8
Най-висока позиция 1 (08.09.2003)
Двойки
Победи-загуби 6-24
Най-висока позиция 198 (03.02.2003)
Отборно
Купа Дейвис Испания (2000-2005)
Информацията е актуална към 03.04.2011
Хуан Карлос Фереро в Общомедия
Хамбург Мастърс 2007
Хамбург Мастърс 2007

Хуан Карлос Фереро Донат (на испански: Juan Carlos Ferrero Donat) е испански тенисист, роден на 12 февруари 1980 в Онтениенте, област Валенсия. Прекарал е осем седмици като номер едно в световната ранглиста. Има една титла от Ролан Гарос през 2003 г. През 2000 и 2004 г. печели Купа Дейвис с отбора на Испания, а през 2003 играе финал. През 2003 г. е избран за спорист на годината на Испания. Получава наградата на ATP за новак на годината през 1999 г. Въпреки че резултатите му говорят за това, че Фереро е сред най-добрите играчи на клей, самият той се определя като еднакво добър на всякакви настилки и предпочита да играе на твърди кортове. Негов треньор е Антонио Мартинес.

Кариера[редактиране | edit source]

Хуан Карлос Фереро започва да тренира тенис когато е седемгодишен. Малко преди да стане професионалист през 1998 г. той стига до финала на Ролан Гарос за юноши, но губи от Фернандо Гонсалес.

1999 - 2000[редактиране | edit source]

През 1999 г. той печели първата си титла от турнир от висока категория - в Майорка. Това е едва петият такъв турнир, в който той участва.

През 2000 г. Фереро играе финал в Дубай и Барселона, а в дебюта си на Ролан Гарос изненадващо стига до полуфинал, където губи от бъдещия шампион Густаво Кюртен в пет сета, а по пътя си дотам отстранява играчи от ранга на Мариано Пуерта, Марк Филипусис и Алекс Кореча. Същата година помага на отбора на Испания да спечели Купа Дейвис, като във финалната среща срещу Австралия побеждава в мачовете си Лейтън Хюит и Пат Рафтър, а на четвъртфинала срещу Русия надделява над Марат Сафин и Евгени Кафелников. Стига до четвъртия кръг на Откритото първенство на САЩ, където губи от Сафин, а преди това в третия кръг отстранява Роджър Федерер. Дебютира на Откритото първенство на Австралия, където стига до трети кръг. На Олимпийските игри в Сидни играе на четвъртфинал.

2001 - 2003[редактиране | edit source]

През 2001 г. Фереро затвърждава статута си на един от най-добрите играчи на клей, като печели титлите в Ещорил, Барселона, Мастърса в Рим, отново играе на полуфинал на Ролан Гарос (губи от Кюртен) и стига до финала на Хамбург Мастърс. Освен това печели турнира в Дубай и играе финал в Гщаад. Фереро дебютира на Уимбълдън (турнир) Уимбълдън, където стига до третия кръг. След доброто си представяне през годината и съответно класиране в ранглистата, Хуан Карлос получава правото да участва на Мастърс Къп. В груповата фаза побеждава Кюртен и Горан Иванишевич и губи от Кафелников, а на полуфинала губи от Хюит. Завършва годината на пето място в ранглистата.

На Ролан Гарос през 2002 г. Фереро стига до първия си финал на турнир от Големия шлем. Въпреки че контузва десния си глезен на тренировка по време на турнира и играе на обезболяващи инжекции, за противниците му е трудно да спрат победния му ход и той отстранява последователно играчи като Гилермо Кория, Гастон Гаудио, Андре Агаси и Марат Сафин. На финала срещу Алберт Коста специалистите считат Фереро за фаворит, но той изненадващо губи в не особено оспорван четирисетов мач. През годината Фереро печели Мастърса в Монте Карло и турнира в Хонгконг и губи финала в Кицбюл. През ноември участва на Мастърс Къп и след победи над Агаси и Иржи Новак и загуба от Федерер в групата и победа над Карлос Моя на полуфинала, Фереро губи финалната среща от Лейтън Хюит. Хуан Карлос завършва годината четвърти в ранглистата и така става първият испанец след Серхи Бругера през 1993 и 1994 г., завършил два поредни сезона в топ 5 на света.

2003-а е най-успешната година в кариерата на Фереро. Печели Ролан Гарос, побеждавайки последователно Мишел Кратоквил, Николас Масу, Тим Хенман, Феликс Мантия, Фернандо Гонсалес, Алберт Коста и Мартин Веркерк. Играе финал на Откритото първенство на САЩ, където губи от Анди Родик, а преди това отстранява Тод Мартин, Хюит и Агаси. На Откритото първенство на Австралия стига до четвъртфинал, а на Уимбълдън - до четвърти кръг. Печели Мастърсите в Монте Карло и Мадрид и турнира във Валенсия и играе финали в Сидни и Банкок. Става първият играч след Иван Лендъл през 1980, който успява да спечели поне по 30 срещи на клей и твърда настилка (победи/загуби: 33-5 на клей и 30-12 на твърди кортове). Тези успехи го изкачват на първо място в световната ранглиста на 8 септември 2003. Завършва годината на трето място, изравнявайки рекорда на Алекс Кореча от 1998 г. за най-добро класиране на испанец в края на годината. С Испания играе финал за Купа Дейвис, но отборът му губи от Австралия.

2004 - 2007[редактиране | edit source]

През 2004 г. Фереро дълго време отсъства от кортовете и затова не успява да постигне особени успехи и за първи път от пет години завършва годината извън топ 30. Годината започва добре - полуфинал на Откритото първенство на Австралия (губи от Федерер) и финал в Ротердам през февруари (губи от Хюит). После обаче се разболява от варицела и пропуска всички турнири през месец март. След неубедително представяне на Мастърса в Монте Карло в края на април Фереро решава да си вземе още един месец за почивка и възстановяване. На 8 май той пада по време на тренировка и контузва ребрата си и дясната си китка. Така отива неподготвен да защитава титлата си от Ролан Гарос и отпада още във втория кръг от Игор Андреев. Участва на Олимпиадата в Атина, но отпада във втори кръг. От Монте Карло Мастърс до края на годината не успява да спечели два поредни мача, с изключение на Уимбълдън, където стига до третия кръг. В края на годината печели с отбора на Испания за втори път Купа Дейвис.

Фереро (в ляво) срещу Федерер, Хамбург Мастърс 2007, трети кръг

През 2005-а лека-полека възвръща формата си. Играе финал в Барселона и Виена, полуфинал на Монте Карло Мастърс и в Пекин, четвъртфинал в Бостад и Умаг.

През 2006 г. Фереро играе финал на Синсинати Мастърс, полуфинал в Буенос Айрес и четвъртфинал в Барселона, Бостад и Хертогенбош.

През 2007 г. играе финал в бразилския град Салвадор и полуфинал в Акапулко и на Мастърса в Монте Карло.

Класиране в ранглистата в края на годината[редактиране | edit source]

Година 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007
Сингъл 43 12 5 4 3 31 18 23 24
Двойки - - 772 205 843 1199 1438 680 -

Титли и участия на финал[редактиране | edit source]

Титли на сингъл (19)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 26.07.1998 Гандия, Испания F3 Испания Горка Фрайле 6:2, 6:0
2. 06.09.1998 Сантандер, Испания F8 Испания Емилио Виуда-Ернандес 6:1, 6:1
3. 07.02.1999 Картахена, Испания 2, 1-ва седмица Испания Франсиско Фогес-Доменек 6:1, 6:3
4. 14.02.1999 Картахена, Испания 2, 2-ра седмица Испания Герман Пуентес-Алканис 6:4, 6:1
5. 21.02.1999 Картахена, Испания 2, 3-та седмица Испания Герман Пуентес-Алканис 7:6, 6:2
6. 08.02.1999 Картахена, Испания 2, 4-та седмица Испания Серхи Дуран-Бернад 6:1, 6:4
7. 11.04.1999 Неапол, Италия Испания Хуан-Алберт Вилока-Пиг 3:6, 7:6, 6:1
8. 13.06.1999 Маия, Португалия Аржентина Мариано Хууд 6:3, 5:7, 6:3
9. 19.09.1999 Майорка, Испания Испания Алекс Кореча 2:6, 7:5, 6:3
10. 02.03.2001 Дубай, ОАЕ Русия Марат Сафин 6:2, 3:1 (отк.)
11. 15.04.2001 Ещорил, Португалия Испания Феликс Мантия 7:6(3), 4:6, 6:3
12. 29.04.2001 Барселона, Испания Испания Карлос Моя 4:6, 7:5, 6:3, 3:6, 7:5
13. 13.05.2001 Рим, Италия Бразилия Густаво Кюртен 3:6, 6:1, 2:6, 6:4, 6:2
14. 21.04.2002 Монте Карло, Монако Испания Карлос Моя 7:5, 6:3, 6:4
15. 29.09.2002 Хонгконг, Китай Испания Карлос Моя 6:3, 1:6, 7:6(4)
16. 20.04.2003 Монте Карло, Монако Аржентина Гилермо Кория 6:2, 6:2
17. 04.05.2003 Валенсия, Испания Белгия Кристоф Рошю 6:2, 6:4
18. 08.07.2003 Ролан Гарос, Париж, Франция Холандия Мартин Веркерк 6:1, 6:3, 6:2
19. 19.10.2003 Мадрид, Испания Чили Николас Масу 6:3, 6:4, 6:3
Легенда
Голям шлем (1)
Мастърс Къп (0)
Серии Мастърс (4)
АТП Тур (6)
Чалънджър (2)
Фючърс (2)
Турнир от сателитна
тенис верига (4)

Загубени финали на сингъл (18)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 19.04.1998 Рим, Италия F3 Аржентина Мигел Пастура 4:6, 5:7
2. 10.05.1998 Кашкайш, Португалия 2, 1-ва седмица Португалия Жоао Куня-Силва 6:7, 3:6
3. 06.07.1999 Простейов, Чехия Австралия Ричард Фромберг 6:7, 7:5, 4:6
4. 18.07.1999 Грац, Австрия Чехия Томас Зиб 6:7, 1:6
5. 13.02.2000 Дубай, ОАЕ Германия Николас Кифер 5:7, 6:4, 3:6
6. 30.04.2000 Барселона, Испания Русия Марат Сафин 3:6, 3:6, 4:6
7. 20.05.2001 Хамбург, Германия Испания Алберт Портас 6:4, 2:6, 6:0, 6:7(5), 5:7
8. 15.07.2001 Гщаад, Швейцария Чехия Иржи Новак 1:6, 7:6(5), 5:7
9. 09.06.2000 Ролан Гарос, Париж, Франция Испания Алберт Коста 1:6, 0:6, 6:4, 3:6
10. 18.07.2002 Кицбюл, Австрия Испания Алекс Кореча 4:6, 1:6, 3:6
11. 11.01.2003 Сидни, Австралия Южна Корея Хюнг-Тайк Лий 6:4, 6:7(6), 6:7(4)
12. 07.09.2003 Открито първенство на САЩ, Ню Йорк, САЩ САЩ Анди Родик 3:6, 6:7(2), 3:6
13. 28.09.2003 Банкок, Тайланд САЩ Тейлър Дент 3:6, 6:7(5)
14. 22.02.2004 Ротердам, Холандия Австралия Лейтън Хюит 7:6(1), 5:7, 4:6
15. 24.05.2005 Барселона, Испания Испания Рафаел Надал 1:6, 6:7(4), 3:6
16. 16.10.2005 Виена, Австрия Хърватия Иван Любичич 2:6, 4:6, 6:7(5)
17. 20.08.2006 Синсинати, Охайо, САЩ САЩ Анди Родик 3:6, 4:6
18. 18.02.2007 Коста до Сауипе, Бразилия Аржентина Гилермо Каняс 6:7(4), 2:6

Загубени финали на двойки (2)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 19.07.1998 Елче, Испания F2 Испания Фелисиано Лопес Испания Серхи Дуран-Бернад
Испания Хавиер Перес-Васкес
6:7, 3:6
2. 06.09.1998 Сантандер, Испания F8 Испания Фелисиано Лопес Швеция Даниел Палсон
Швеция Роберт Самуелсон
3:6, 6:3, 2:6

Отборни титли (2)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 08-10.12.2000 Купа Дейвис, Барселона, Испания Алекс Кореча, Алберт Коста
Хуан-Мануел Балселс
Австралия Австралия 3-1
2. 03-05.12.2004 Купа Дейвис, Севиля, Испания Карлос Моя, Рафаел Надал
Томи Робредо
САЩ САЩ 3-2

Загубени отборни финали (1)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 08-10.12.2000 Купа Дейвис, Мелбърн, Австралия Алекс Кореча, Карлос Моя
Фелисиано Лопес
Австралия Австралия 1-3

Външни препратки[редактиране | edit source]