Хубавата Елена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хубавата Елена, детайл от Атически червенофигурен кратер, около 450–440 г. пр. Хр., Лувър (G 424)

Елена (гръцки: Ελένη), по известна като Хубавата Елена (гръцки: Ωραία Ελένη), е дъщеря на Зевс и Леда и съпруга на Меналай, царя на Спарта. Сестра е на Кастор и Полидевк и на Клитемнестра. Нейното бягство с Парис, според легендите, станало причина за Троянската война.

Животът на Елена[редактиране | edit source]

Раждане[редактиране | edit source]

Хубавата Елена от Евелин де Морган, 1898

Според един мит Леда родила Елена и Полидевк, деца на Зевс, докато по същото време износвала Кастор и Клитемнестра, деца на съпруга ѝ Тиндарей, царя на Спарта. Според легендата Зевс приел образа на лебед и преспал с Леда в същата нощ, когато заченала и децата си от Тиндарей. Според други версии Елена е дъщеря на Немезида.

Сватбата с Менелай[редактиране | edit source]

Двама атиняни, Тезей и Пиритой решили да изберат за свои жени, дъщери на Зевс. Тезей избрал Елена. Двамата в Пиритой я отвлекли и решили да я държат като пленница докато стане на години за женене. Пиритой избрал за себе си Персефона, съпругата на Хадес. Оставили Елена при майката на Тезей, Етра и тръгнали към подземното царство, за да отвлекат и Персефона. Хадес се престорил на гостоприемен и организирал празник в тяхна чест. Скоро след като седнали змии се увили около краката им и ги задържали там. Елена била освободена от братята си, Кастор и Полидевк и върната в Спарта. [1]

Слухът за красотата на Елена се разнесъл и когато станало време да се задоми, много царе и принцове от целия свят дошли да искат ръката ѝ и пратили пратеници. Сред претендентите били Одисей, Филоктет, Менестей, Аякс, Патрокъл, Менелай и Идоменей. [2] Всички освен Одисей донесли много подаръци.

Тиндарей се боял да даде ръката на дъщеря си на когото и да било от претендентите, за да не разсърди останалите и да не предизвика вражда към себе си. Затова по съвет на Одисей всички се заклели, че ще почетат избора ѝ. След това Елена избрала Менелай, вероятно не без влияние на по-големия му брат Агамемнон, женен за сестра ѝ Клитемнеста. [3]. От брака на Менелай и Елена се родил Хермиона [4].

Прелъстяването на Елена от Парис[редактиране | edit source]

Елена и Парис, от Жак-Луи Давид, 1788

След известно време, изпълнявайки обещанието което дала на Парис, Афродита изпратила Парис в дома на Менелай. Според най-разпространената версия Елена се увлякла по него и възползвайки се от отсъствието на съпруга си, избягала с него в Троя, отнасяйки със себе си много съкровища и роби. [5].

Според друга версия, тръгваща още от Хезиод, но по-подробно разработена през 6 век пр.н.е. от Стезихор, Зевс или Хера подменили Елена с призрак, заради които и започнала Троянската война. Самата Елена била пренесена в Египет, където живяла под защитата на Протей, дочаквайки връщането на Менелай от Троянската война. Този сюжет е разработен в трагедията на Еврипид "Елена".

Падането на Троя[редактиране | edit source]

По-късно по време на Троянската война, Парис е убит от Филоктет. След смъртта на Парис, неговия брат Дейфоб се жени за Елена, но после е убит от Менелай.

Менелай искал лично да убие невярната си съпруга, но когато вдигнал меч да го стори, красотата ѝ го обезоръжила и той се отказал от намерението си. Вместо това я повел на сигурно място към гръцките кораби.

Съдба[редактиране | edit source]

След войната Елена се върнала в Спарта и живяла известно време с Менелай. За последващата съдба на Елена има също няколко версии. Според едната след смъртта на Менелай, тя била изгонена от сина му Мегапет и избягала на остров Родос или в Таврида.

Култ[редактиране | edit source]

Елена е почитана с култове героиня. Известни са нейни светилища в Пелопонес, описани от Павзаний. В едно от тях е почитано свещено яйце, окачено от тавана на светилището с панделки.

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Аполодор, Митологическа библиотека III 10, 7
  2. Аполодор III 10, 8
  3. Еврипид, Ифигения в Авлида 55-71,Аполодор III 10, 9
  4. Омир, Одисея IV 12-14
  5. Омир "Илиада", VII 345-364, Еврипид Troad. 983-997

Външни препратки[редактиране | edit source]