Хуго Гроций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуго Гроций
холандски юрист
Хуго Гроций 
Роден: 10 април 1583
Делфт, Република Съединени провинции
Починал: 28 август 1645
Рощок, Прусия

Хуго Гроций (на латински: Hugo Grotius) или Хуго де Гроот (на нидерландски: Hugo de Groot или Huig de Groot) е холандски юрист. Живее и твори в Холандската Република. С Франсиско де Виториа и Алберико Джентили е от основателите на теорията на международното право - правна конструкция, приета и наложила се като регламент в/за изключително динамично развиващите се по него време международни отношения в контекста на Великите географски открития и сблъсъкът между морските западноевропейски страни в процеса на овладяване и колонизация на света. Той е също философ, теолог, християнски апологет, поет.

Хуго Гроций слага началото на „Школа на естественото право“, завършила развитието си в извеждането, налагането и обосноваването на понятието за право с края на Наполеоновите войни, последвали Великата френска революция. Негови последователи са Томас Хобс и Барух Спиноза. В насока обосноваване на естествените права, в контекста на започналия процес на колонизация на света, тези трима мислители извеждат началния ред от политически идеи, които се свеждат до три основни постулата, които обаче влизат в колизия с властващото и наложило се дотогава религиозно разбиране за държавнополитическо и обществено устройство - като за светска и религиозна власт, дадена от Бога и базирана съответно на римското и религиозно право, а именно:

  1. Държавата не е творение на Бога, а дело на човешката общност (социума).
  2. Държавата не е съществувала вечно, а е гражданска или политическа форма на организация на обществото, която заменя естественото състояние на живот.
  3. Прехода от естествено към гражданско състояние се осъществява чрез обществен договор.

Хуго Гроций дефинира държавата като съвършен съюз от свободни хора сключен заради правото и общата полза. Като юрист той предполага, че това съюзяване е държава основана на базата на един всеобщ, обществен договор. Негова е заслугата в теорията на правото, за извеждане на идеята за всеобщност на човечеството (societas humana), включващо всички цивилизации на вече понятното и познаваемо по него време земно кълбо. Според обоснованата от Хуго Гроций в неговия magnum opus „За войната и мира“ (De Jure Belli ac Pacis, 1625), теория на международното право, това всеобщо човечество, като правно съобщество, се подчинява на старото римско „право на народите“ (jus gentium), което от своя страна се основава на естественото право, като общо (универсално) право за всички хора и народи по света.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]