Хулагу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хан Хулагу
монголски хан
Хан Хулагу 

Хулагу със съпругата си Докуз Хатун
Роден: 1217
Починал: 8 февруари 1265
Марага, Иран

Хулагу хан или Хулегу хан е внук на Чингис хан, син на Толуй и Соркуктани-беги, брат на великите ханове Мунке и Кубилай, предводител на близкоизточния поход на монголите , основател на династията и държавата на Хулагуидите (иранските илхани). Той е първият илхан (получава титлата през 1261 г.), което означава хан на държавата Иран. Погребан е на остров Джезире Шах в езерото Урмия.

Биография[редактиране | edit source]

Хулагу е син на Толуй, един от синовете на Чингис хан, и на Соркуктани-беги. Соркуктани успява успешно да помогне на всички свой синове да станат монголски владетели. Хулагу е бил настроен приятелски към християнството, в следствие на това, че неговата майка е била християнка последователка на несторианството. Любимата жена на Хулагу също е била християнка, както и най-близкият му приятел генерал Китбука.

Хулагу е имал най-малко три деца: Абака, втори Илхан на Персия(1265-1282), Таракай, чийто син Байду е провъзгласен за Илханпрез 1295, и Тегудер Ахмад, трети Илхан от 1282-1284.

Военни кампании[редактиране | edit source]

Братът на Хулагу Мунке е провъзгласен за Велик Хан през 1251. През 1255, Монгке назначава своя брат Хулагу за водач на огромна монголска армия, която има за цел да разруши съществуващите мюсюлмански държави в югозападна Азия. Кампанията на Хулагу включва покоряването на лурите, народ от южен Иран; унищожаване сектата на Хашашините; подчиняването или унищожаването на Абасидския Халифат; подчиняването или унищожението на аюбидската държава в Сирия; и накрая подчиняването или унищожението на Мамелюкският Султанат в Египет. Монгке нарежда на Хулагу да се отнася с добро, с тези които се предадът и напълно да унищожава тези които не се. Впоследствие Хулагу твърдо се придържа към наредбата на Монгке.

Кампания в Сирия[редактиране | edit source]

Обсадата на Багдад

След унищожаването на Багдад, през 1260, монголските войски се обединяват с тези на християнските васали от региона, като армията на Киликийска Армения и франките на Боемунд VI Антиохийски. Тези сили превземат мюсюлманска Сирия, територия на аюбидската династия. Заедно превземат Халеб и на 1 март 1260 г. под предводителството на генерал Китбука, превземат и Дамаск. Огромна маса от християни отпразнуват събитието в Голямата омаядска джамия, а други безброи джамии са осквернени. Инвазията успява да унищожи аюбидската династия, която до този момент е упражнявала силно влияние над големи части от Леванта, Египет и Арабия. Последния аюбидски владетел Ан-Насир Юсуф е убит от Хулагу през 1260. С унищожаването на ислямския център Багдад и превземането на Дамаск, центърът на ислямския свят се премества при египетските Мамелюци в Кайро. Намеренията на Хулагу са да продължи на юг през Палестина към Кайро и да започне военни действия срещу Мамелюците. Но смъртта на Великият Хан Монгке в края на 1259, изисква от Хулагу да се върне в Каракорум и да се включи в избирането на следващия Велик Хан. Хулагу заповядва връщането на огромната армия, като оставя след себи си само 10 000 монголски конника в Сирия под командването на Китбука, за да дъръжът под монголска власт завладените територии. Войските на Китбука в своите нападения достигат до Аскалон и Йерусалим, като в Газа е поставен гарнизон от 1 000 монголци, както и друг гарнизон в днешен Наблус.

Битката при Айн Джалут (1260)[редактиране | edit source]

Египетските мамелюци се възползват от намаляването на войските на Китбука. Кръстоносците, макар и традиционни врагове на мамелюците, решават че монголците са по голяма заплаха. Започват преговори между мюсюлманите и християните, като на въпрос е дали християнските войски да се присъедният към войските на мюсюлманите срещу монголците, но мюсюлманите не се сългасяват. Вместо това, кръстоносците позволяват на египетските войски да минат северно през териториите контролирани от кръстоносците и да възстановят своите провизии близо до Акра. След това мамелюците влизат в бой с остатъка от монголската армия в Галилея, в Битката при Айн Джалут. Мамелюците извоюват решителна победа, Китбука е екзекутиран, а местоположението на битката се превръща в крайна граница на монголските завоевания. След предишни загуби, монголците винаги са се връщали за да възвърнат теротириите, но те никога не успяват да отмъстят за загубата при Айн Джалут. През остатъка от века, монголците предприемат и други нападения над Сирия, но те никога не успяват да задържът територия за повече от няколко месеца. Границите на монголския Илханат остават по река Тигър през остатъка от властването на Хулагуидите.

Късни Кампании[редактиране | edit source]

Хулагу се връща в земите си през 1262, след като неговият брат Кубилай Хан е издигнат в Велик Хан. Но когато Хулагу събира своите армии за да атакува Мамелюците и да отмъсти за загубата при Айнд Джалут, той бива въвлечен във война с братът на Бату Хан, Берке. Берке Хан, приел мюсюлманството, обещава възмездие в своята ярост, след ограбването на Багдад от Хулагу и се съюзява с мамелюциоте. Той провежда серия от нападения в териториите на Хулагу, водени от Ногай Хан. Хулагу претърпява жестока загуба след опит за нахлуване на север от Кавказ през 1263. Това е първата война между монголци, тя сигнализира края на обединената Монголска империя.

Монголо-европейски отношения[редактиране | edit source]

Хулагу изпраща множество от писма към Европа, в желание да установи Френско-монголски съюз срещу мюсюлманите. През 1262 той изпраща пратеник със съобщение за "всички крале и принцове през морето", заедно със своя секретар. Но неговият посланик бива пленен от крал Манфред Сицилийски, който е в съюз с мамелюците и в конфликт с Папа Урбан IV, и нарежда връщането на посланника.

На 10 Април 1262, Хулагу изпраща писмо чрез Джон Унгареца за френския крал Луи IX. Не е ясно дали писмото стига до Париж, след като единственият оцелял ръкопис е във Виена, Австрия. Писмото съдържа информация, че Хулагу има намерения да превземе Йерусалим в полза на Папата и моли Луи да изпрати флот срещу Египет.

Въпреки многото опити, нито Хулагу нито неговите наследници успяват да формират съюз с Европа.

Смърт[редактиране | edit source]

Хулагу Хан умира през 1265 и е погребан на остров в езерото Урмия. Неговото погребение е единственото погребение на Илхан, което включва човешки жертвоприношения. Наследен е от неговия син Абака.

Наследство[редактиране | edit source]

Хулагу Хан основава държавата Илханат, и правйки това той постила пътя за Сефевидите и така на модерен Иран. Военните успехи на Хулагу също така отварят пътя на европейското влияние от запад и на Китайското влияние от изток към Иран. Също така, по време на Хулагуидите, иранските историци започват да пишат от арабски на персийски.

Източници[редактиране | edit source]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Hulagu Khan“ в Уикипедия на английски (автори).