Хулио Кортасар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хулио Кортасар
Cortázar.jpg
Кортасар, фотографиран от Сара Фасио, 1967.
Роден 26 август 1914 г.(1914-08-26)
Брюксел, Белгия
Починал 12 февруари 1984 г. (на 69 г.)
Париж, Франция
Националност аржентинец
Жанр роман, разказ, есе, стихотворение
Направление сюрреализъм, магически реализъм, постмодернизъм
Известни творби романа „Игра на дама“, повестта „Преследвачът“, разказа „Лигите на дявола“
Повлиян Жул Верн, Джеймс Джойс, Хорхе Луис Борхес, Марсел Пруст, Тристан Цара, Андре Бретон, Едгар Алан По, Франц Кафка, Стефан Маларме, Орацио Кирога, Антон Чехов, Хенри Милър, Жан-Пол Сартр, Артюр Рембо, Албер Камю, Достоевски
Повлиял Томас Пинчън, Жорж Перек, Роберто Боланьо, Дейвид Фостър Уолас
Съпруга Аурора Бернардес (1953-1967)
Уне Карвелис (1967-1970)
Керъл Дънлоп (1970-1982)
Подпис Julio Cortázar signature.svg
Хулио Кортасар в Общомедия

Хулио Кортасар (на испански: Julio Cortázar) е аржентински писател и поет, представител на направлението магически реализъм, автор на няколко експериментални романа и на множество разкази.

Биография[редактиране | edit source]

Хулио Флоренсио Кортасар е роден в Брюксел, Белгия, на 26 август 1914 г. Родителите му са аржентинци и през 1918 г. се връщат с него в Буенос Айрес.

Завършва Педагогическото училище „Мариано Акоста“, после учи една година в Буеносайреския университет, но прекъсва следването си поради липса на средства. Няколко години преподава в гимназии в малките градчета Боливар и Чивилкой в провинция Буенос Айрес. През 1944 става преподавател по френска литература в новооткрития по това време Университет Куйо в Мендоса.

Противопоставя се на перонисткия режим и през 1951 г. се възползва от отпуснатата му от френското правителство стипендия и емигрира във Франция, където остава до края на живота си. Там работи като преводач за ЮНЕСКО. Освен това превежда и художествена литература, като сред преводите му на испански са „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, „Мемоарите на Адриан“ на Маргьорит Юрсенар и събраните съчинения на Едгар Алън По.

През шeйсетте години Кортасар активно се ангажира с левичарски възгледи, подкрепяйки Кубинската революция, сандинисткото правителство в Никарагуа, и борбата за човешки права в Латинска Америка. Политическата му ориентация става повод неговите творби да се превеждат на български език през 70-те години, макар естетиката и формализмът им да са в разрез с тогавашната идеология. По същите съображения в 1981г. Франсоа Митеран му дава френско гражданство, (както и на Милан Кундера). Кортасар умира от левкемия на 12 февруари 1984 г. в Париж.

Библиография[редактиране | edit source]

Оргинални произведения[редактиране | edit source]

  • 1937Presencia („Присъствие“, поетичен сборник)
  • 1949Los Reyes („Царете“, драма)
  • 1951Bestiario („Бестиарий“, сборник разкази)
  • 1956Final del Juego („Край на играта“, сборник разкази)
  • 1959Las armas secretas („Тайните оръжия“ - сборник разкази, съдържа известната повест „Преследвачът“ и разказа „Лигите на дявола“, по който Микеланджело Антониони заснема филма „Фотоувеличение“.)
  • 1959Los premios („Лотарията“, роман, преведен на български)
  • 1962Historias de cronopios y de famas („Истории за кронопи и фами“, сборник разкази, издаден в превод на български през 2007)
  • 1963Rayuela („Игра на дама“, роман, издаден в превод на български през 2006 г.)
  • 1966Todos los fuegos el fuego („Всички огньове огънят“, сборник разкази)
  • 1967La vuelta al dia en ochenta mundos („Пътешествие около деня за осемдесет свята“, алманах)
  • 196862. Modelo para armar („62. Модел за сглобяване“, роман)
  • 1969Ultimo round („Последен рунд“, алманах)
  • 1972La prosa del observatorio („Проза от обсерваторията“)
  • 1973Libro de Manuel („Книга на Мануел“, роман)
  • 1974Octaedro ("Октаедър", сборник разкази)
  • 1977Alguien que anda por ahí („Някой, който се шляе“, сборник разкази)
  • 1978Territorios („Територии“)
  • 1979Un tal Lucas („Някой си Лукас“)
  • 1980Queremos tanto a Glenda („Толкова обичаме Гленда“, сборник разкази)
  • 1982Deshoras („Никое време“, сборник разкази)
  • 1983Los autonautas de la cosmopista („Автонавтите на космострадата“, пътепис, написан съвместно с третата му съпруга Керъл Дънлоп)
  • 1983Nicaragua tan violentamente dulce
  • 1986Divertimento ("Забавата", роман, написан през 1949, но издаден посмъртно)
  • 1986El examen ("Изпитът", роман, написан през 1950, но издаден посмъртно)
  • 1995Diario de Andrés Fava („Дневник на Андрес Фава“)
  • 1995Adiós, Robinson („Сбогом, Робинзон“)
  • 1999Писма (3 тома)
  • 2009Papeles inesperados (Сборник с текстове, които Кортасар приживе е отказал да бъдат публикувани)
  • 2010Cartas a los Jonquières („Писма до семейство Жонкиер“)
  • 2012 – Писма (второ разширено издание в 5 тома)
  • 2013 – Clases de Literatura: Berkeley 1980 (Лекции по литература в Университета в Бъркли, 1980)

По-голямата част от разказите на Кортасар са преведени на български, но са събрани в различни антологии.

Издания на български език[редактиране | edit source]

  • 1972Южната автострада, прев. Румен Стоянов [1]
  • 1978Всички огньове, прев. Румен Стоянов
  • 1981Лотарията, прев. Мария Пачкова
  • 1981Някой, който се шляе, прев. Румен Стоянов
  • 1985Междуетажие, прев. Румен Стоянов
  • 1987Толкова обичаме Гленда, прев. Емилия Юлзари [2]
  • 2006Игра на дама, прев. Стефка Кожухарова[3]
  • 2007Истории за кронопи и фами, прев. Румен Стоянов, Стефка Кожухарова, Красимир Тасев [4] [5]
  • 2010Поезия, прев. Стефка Кожухарова[6]
  • 2011Автонавтите на космострадата, прев. Красимир Тасев[7]
  • 2013Тайните оръжия, прев. Румен Стоянов.[8]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Разказите „Вратите към небето“ и „Край на играта“ в превод на Лъчезар Мишев излизат и в антологията „Латиноамерикански разкази“ през 1975.
  2. Разказът „Графити“ в превод на Румен Стоянов присъства и в антологията „Аржентински разкази“, пак от 1987 г.
  3. Бойко Пенчев, „Четенето като съучастничество“, рец. във в. „Капитал“, 12 януари 2007 г.
  4. Някои от разказите в този сборник се преиздават от сборника „Междуетажие“.
  5. Теодора Цанкова, „Кортасар: смъртносни игри“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2486), 25 януари 2008 г.
  6. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 35 (2608), 15 октомври 2010 г.
  7. Ангел Игов, „Бавно по автострадата“, рец. във в. „Култура“, бр. 22 (2684), 8 юни 2012 г.
  8. Оля Стоянова, „Добре дошли в света на Кортасар“, рец. в „Портал за култура, изкуство и общество“, 08.10.2013 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за