Хулио Кортасар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Хулио Кортасар (на испански: Julio Cortázar) е аржентински писател, автор на няколко експериментални романа и на множество разкази.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Хулио Флоренсио Кортасар е роден в Брюксел, Белгия, на 26 август 1914 г. Родителите му са аржентинци и през 1918 г. се връщат с него в Буенос Айрес.
Завършва Педагогическото училище „Мариано Акоста“, после учи една година в Буеносайреския университет, но прекъсва следването си. Няколко години преподава в гимназии в малките градчета Боливар и Чивилкой в провинция Буенос Айрес. По-късно става преподавател по френска литература в новооткрития по това време Университет Куйо в Мендоса.
Противопоставя се на перонисткия режим и през 1951 г. се възползва от отпуснатата му от френското правителство стипендия и емигрира във Франция, където остава до края на живота си. Там работи като преводач за ЮНЕСКО. Освен това превежда и художествена литература, като сред преводите му на испански са „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, „Мемоарите на Адриан“ на Маргьорит Юрсенар и събраните съчинения на Едгар Алън По.
През последните си години той активно се ангажира с левичарски каузи в Латинска Америка, подкрепяйки Кубинската революция и сандинисткото правителство в Никарагуа. Литературната му активност намалява. Кортасар умира от левкемия на 12 февруари 1984 г. в Париж.
[редактиране] Библиография
[редактиране] Оргинални произведения
- 1937 — Presencia ("Присъствие", поетичен сборник)
- 1949 — Los Reyes („Царете“, драма)
- 1951 — Bestiario („Бестиарий“, сборник разкази)
- 1956 — Final del Juego („Край на играта“, сборник разкази)
- 1959 — Las armas secretas („Тайните оръжия“ - сборник разкази, съдържа известната повест „Преследвачът“ и разказа "Лигите на дявола", по който Микеланджело Антониони заснема филма "Фотоувеличение".)
- 1959 — Los premios („Лотарията“, роман, преведен на български)
- 1962 — Historias de cronopios y de famas („Истории за кронопи и фами“, сборник разкази, издаден в превод на български през 2007)
- 1963 — Rayuela („Игра на дама“, роман, издаден в превод на български през 2006 г.)
- 1966 — Todos los fuegos el fuego („Всички огньове огънят“, сборник разкази)
- 1967 — La vuelta al dia en ochenta mundos („Пътешествие около деня за осемдесет свята“, алманах)
- 1968 — 62. Modelo para armar („62. Модел за сглобяване“, роман)
- 1969 — Ultimo round („Последен рунд“, алманах)
- 1972 — La prosa del observatorio („Проза от обсерваторията“)
- 1973 — Libro de Manuel („Книга на Мануел“, роман)
- 1974 — Octaedro ("Октаедър", сборник разкази)
- 1977 — Alguien que anda por ahí („Някой, който се шляе“, сборник разкази)
- 1978 — Territorios („Територии“)
- 1979 — Un tal Lucas („Някой си Лукас“)
- 1983 — Los autonautas de la cosmopista („Автонавтите на космострадата“, пътепис, написан съвместно с третата му съпруга Карол Дънлоп)
- 1980 — Queremos tanto a Glenda („Толкова обичаме Гленда“, сборник разкази)
- 1982 — Deshoras („Никое време“, сборник разкази)
- 1983 — Nicaragua tan violentamente dulce
- 1986 — Divertimento ("Забавата", роман, написан през 1949, но издаден посмъртно)
- 1986 — El examen ("Изпитът", роман, написан през 1950, но издаден посмъртно)
- 1995 — Diario de Andrés Fava („Дневник на Андрес Фава“)
- 1995 — Adiós, Robinson („Сбогом, Робинзон“)
- 1999 — Писма (3 тома)
По-голямата част от разказите на Кортасар са преведени на български, но са събрани в различни антологии.
[редактиране] Издания на български език
- 1972 - Южната автострада, прев. Румен Стоянов [1]
- 1978 - Всички огньове, прев. Румен Стоянов
- 1981 - Лотарията, прев. Мария Пачкова
- 1981 - Някой, който се шляе, прев. Румен Стоянов
- 1985 - Междуетажие, прев. Румен Стоянов
- 1987 - Толкова обичаме Гленда, прев. Емилия Юлзари [2]
- 2006 - Игра на дама, прев. Стефка Кожухарова
- 2007 - Истории за кронопи и фами, прев. Румен Стоянов, Стефка Кожухарова, Красимир Тасев [3]
[редактиране] Бележки
- ↑ Разказите "Вратите към небето" и "Край на играта" в превод на Лъчезар Мишев излизат и в антологията "Латиноамерикански разкази" през 1975.
- ↑ Разказът "Графити" в превод на Румен Стоянов присъства и в антологията "Аржентински разкази", пак от 1987.
- ↑ Някои от разказите в този сборник се преиздават от сборника "Междуетажие".
