Хунза
Хунзукук (Хунза) или Бурушо, наричани и с пеоративния извън страната им екзоним "Келеши"[1][2][3][4] е наименованието на народа, обитаващ долината Хунза в областта Каракорум, Пакистан. Според различни източници населението на долината е между 15 и 80 хил. души.
Хунзите говорят неиндоевропейскикия, бурушаски език, на който húnzo означава "връщане на лъка", т.е. "дом на стрелеца (с лък)" или "жител на Хунза". Пишат на арабската азбука, във вариата й използван в Пакистан. Процентът на грамотност е много висок.
Хунзите се различават от съседите си, бидейки по-високи и с по-светла кожа от околните,[5] но не са толкова сходни с алпийският европейски тип като нуристанците и калашите. Според изследванията на ДНК групи от племето по мъжка линия родословието им показва генетична връзка с хорта с ромски произход (цигани)[6] и говорещите на памирски езици афганистанци, което се дължи основно на маркер M124 (определяне на Y-ДНК хаплогрупа R2A), кxто е най-висока честота в изследваните групи [7] Те носят и източноазиатски генетичния фонд, което доказва, че поне част от предците им произхождат североизточно от Хималаите от земите на днешен Китай.[8] Според хипотезата на Сергей Анатольевич Старостин те са потомци на т.н. китайско-кавказци и няма как и от кого да са асимилирани индоевропейци[9]
Долината на Хунзите е голямата туристическа атракция на Пакистан, цел на много чуждестранни и местни туристи. Тя е сравнително спокойна и добре устроена за азиатската действителност. Три големи планински вериги се преплитат около долината: Хиндукуш, Каракорум и Хималаите, която е свързана от 1978 г. с автомагистралата „Каракорум“.
Съдържание |
История [редактиране]
Хунзите нямат писмена история. В по-стари времена хунзите са смятани за велики бойци. Дори китайската империя във върха на разцвета си плаща лепта на мировете (владетелите) на хунзите, за да не нападат Кашгар и Ярканд в Китайски Туркестан.
Изолираниостта на региона спомага за съхранението на самосъзнанието на хунзите през вековете, но през 1892 г. Британската империя успява да установи контрол над долината, а мирът избягва в Китай.
Едва в 1904 г. приемат исляма, негов проводник тук е Ага Хан III, който поддържа колониалните завоевания на Британската империя, а изповяднаният шиитски ислям на исмаилитите все още не е така дълбоко вкоренен.
Чак през 1949 г. Пакистан установява контрол над територията им. Последният им "мир" (княз) обаче е свален от власт много по-късно - през 1974 г. от Зулфикар Али Бхуто, но князете им и досега запазват своя авторитет и немалка част от властовите си позиции.
На 4 януари 2010 г. голямо свлачище убива няколко жители и разрушава къщи, като задръства река Хунза и причниява появата на голямо езеро (дълго 16 км и дълбоко 91 м). Появата на езерото налага евакуацията на голям брой жители и унищожава голям брой обработваеми площи.
Легенди и пропаганда [редактиране]
Легендарните широко разпространени в Пакистан и Афганистан разкази представяни и на туристите са, че племето е свързано с изгубеното тайно кралство "Шангри-Ла" (Шамбала), и коренно противоположната, че произхождат от селцето Балтир, основано след края на походите на Александър Велики от 3-ма негови войници които се заселват в долината и си взимат персийски жени[5]. Това се опроворгава не само от лингвистическите доказателства на неиндоевропейскят им език, но и от липсата на каквито и да е генетични данни за връзка със средиземноморието, каквито има и, то само около 2%, но пущуните в Пакистан и Афганистан, а не и при тях.[10][11]
Друг мит е тяхното дълголетие, обаче научните изследвания показват средна продължителност на живота: 53 години за мъжете и 52 - за жените,[12] като има и някои дълголетници.
Няколко съвременни нации, най-вече с пропагандни доводи, обявяват хунзите за свои родственици - Гърция, Република Македония [13] и Унгария[14].
Нрави [редактиране]
Повечето хунзи приемат през 1904 г. да принадлежат към либералния исмаилизъм, разновидност на шиитския ислям.
Всички сватби се провеждат в средния четвъртък на декември. Майката на жениха прекарва първия месец с младото семейство в ролята на водач и учител: "Бракът е прекалено важен, за да бъде оставен на случайността"[5].
Живеят предимно от селско стопанство и туризъм. В миналото преди затварянето на границата с Китай са се прехранвали и от даване на коне под наем и помагане на пътуващи търговци.
Легенди разказват[15][16] за невероятно здравите, издръжливи, силни и дълголетни хунзи. Съвременните наблюдения оборват тези легенди[17], въпреки че последното може и да се дължи на непознати за областта болести като запек и съдечносъдови болести[18]. Познати са също очни и зъбни заболявания[19]. Допълнително им наемане в пакистанската армия привнася тютюнопушенето и наркотиците.
Митът за здраве, сила и дълголетие въпреки всичко се радва на популярност сред туристите и се отдава на храната.
Традиционно храната им е била предимно растителна (ечемик, просо, елда, пшеница, царевица, картофи, кайсии, праскови, бадеми, орехи), основана главно на суровоядство (също и поради липса на горивни материали) и млечни продукти, като месо се е ядяло само в редки случаи[18].
Куриози [редактиране]
В Република Македония се пропагандира смехотворната теза, че Бурушаският им език е наследник на "античиниот македонски език", а те са преки потомци на Александър Македонски, в рамките на тази пропаганда вожда на тяхното мюсулманско племе в Пакистан Газанфар Али Кан бе поканен в Скопие в качество си на наследник на Александър Велики и на 11 юли 2008 г. бe тържествено посрещтнат с почести и официално приет от премиера Груевски, архиепископ Стефан и от кмета на Скопие Трифон Костовски,[20][21] което предизвика поредните коментари за психическото равновесие на скопските ръководни кръгове.
Външни препратки [редактиране]
Музика [редактиране]
Дискусии [редактиране]
Унгарската гледна точка [редактиране]
Статии [редактиране]
- Лилия Илиева, Синдромът "Александър", 2000, Балканистичен форум 2000/1,2,3
- Свлачищно езеро на река Хунза, nauka.bg, 7 юни 2010 г.
YouTube [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ В Пакистан не е пеоративно, а нарицателно за принадлежащ към най-низшата каста
- ↑ В Скопие пристига принца на племето хунзи, Агенция "Фокус",10 юли 2008,17:28
- ↑ Божидар Димитров, Македонският цар живее сред племето келеши в Пакистан, Медиапул 08.08.2012,15:37
- ↑ Царят на келешите идва в Скопие, Македонска трибуна, 10 юли 2008
- ↑ а б в Jean & Franc Shor, «At World's End in Hunza,» National Geographic Magazine, vol. 104, no 4, octobre 1953
- ↑ R. Spencer Wells et al., The Eurasian Heartland: A continental perspective on Y-chromosome diversity, Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America
- ↑ Jun Z. Li et al., Worldwide human relationships inferred from genome wide patterns of variation - Science, Vol. 319. no. 586 (22 February 2008), pp. 1100 - 1104.
- ↑ Jun Z. Li et al., Worldwide human relationships inferred from genome wide patterns of variation - Science, Vol. 319. no. 586 (22 February 2008), pp. 1100 - 1104.
- ↑ Яковлев В.М., Хунзы, сп. Знание — сила, 2004 бр.4
- ↑ Y-chromosomal evidence for a limited Greek contribution to the Pathan population of Pakistan, European Journal of Human Genetics (2007) 15; published online 18 October 2006
- ↑ Y-Chromosomal DNA Variation in Pakistan, American Journal of Human Genetics, 70:1107–1124, 2002, pg. 117
- ↑ John Tierney, The Optimists Are Right, The New York Times,September 29, 1996
- ↑ Financial Times, Alexander’s ‘descendants’ boost Macedonian identity, Neil MacDonald, July 18 2008
- ↑ англ. Home of the archer - or who are the Hunza?, http://hunlight.hu
- ↑ Lynn Martin: Sectrets of the Happy, Healthy Hunza
- ↑ THE WHEEL OF HEALTH, G. T. WRENCH, M.D. (Lond.), 1938
- ↑ nytimes.com This Way to the Future: The Optimists Are Right, September 29, 1996
- ↑ а б Wolf, Josef. Abeceda národů; Výkladový slovník kmenů, národností a národů - Hunzové (стр. 104). Прага, Horizont, 1984. с. 272.
- ↑ англ. The Burusho, Minnesota State University
- ↑ В Скопие пристига принца на племето хунзи, Агенция "Фокус",10 юли 2008,17:28
- ↑ Македонският цар идва в Скопие, Македонска трибуна, 10 юли 2008
