Хунза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хунзки раджа и членове на племето, 19 век.

Хунзукук (Хунза) или Бурушо, наричани и с пеоративния извън страната им екзоним "Келеши"[1][2][3][4] е наименованието на народа, обитаващ долината Хунза в областта Каракорум, Пакистан. Според различни източници населението на долината е между 15 и 80 хил. души.

Хунзите говорят неиндоевропейския, бурушаски език, на който húnzo означава "връщане на лъка", т.е. "дом на стрелеца (с лък)" или "жител на Хунза". Пишат на арабската азбука, във варианта й използван в Пакистан. Процентът на грамотност е много висок.

Хунзите се различават от съседите си, бидейки по-високи и с по-светла кожа от околните,[5] но не са толкова сходни с алпийският европейски тип като нуристанците и калашите. Според изследванията на ДНК групи от племето по мъжка линия родословието им показва генетична връзка с хорта с ромски произход (цигани)[6] и говорещите на памирски езици афганистанци, което се дължи основно на маркер M124 (определяне на Y-ДНК хаплогрупа R2A), кxто е най-висока честота в изследваните групи [7] Те носят и източноазиатски генетичния фонд, което доказва, че поне част от предците им произхождат североизточно от Хималаите от земите на днешен Китай.[8] Според хипотезата на Сергей Анатольевич Старостин те са потомци на т.н. китайско-кавказци и няма как и от кого да са асимилирани индоевропейци[9]

Долината на Хунзите е голямата туристическа атракция на Пакистан, цел на много чуждестранни и местни туристи. Тя е сравнително спокойна и добре устроена за азиатската действителност. Три големи планински вериги се преплитат около долината: Хиндукуш, Каракорум и Хималаите, която е свързана от 1978 г. с автомагистралата „Каракорум“.

Замъкът в Балтит

История[редактиране | edit source]

Висящ мост над река Хунза при Пасу

Хунзите нямат писмена история. В по-стари времена хунзите са смятани за велики бойци. Дори китайската империя във върха на разцвета си плаща лепта на мировете (владетелите) на хунзите, за да не нападат Кашгар и Ярканд в Китайски Туркестан.

Изолираността на региона спомага за съхранението на самосъзнанието на хунзите през вековете, но през 1892 г. Британската империя успява да установи контрол над долината, а мирът избягва в Китай.

Едва в 1904 г. приемат исляма, негов проводник тук е Ага Хан III, който поддържа колониалните завоевания на Британската империя, а изповядваният шиитски ислям на исмаилитите все още не е така дълбоко вкоренен.

Чак през 1949 г. Пакистан установява контрол над територията им. Последният им "мир" (княз) обаче е свален от власт много по-късно - през 1974 г. от Зулфикар Али Бхуто, но князете им и досега запазват своя авторитет и немалка част от властовите си позиции.

На 4 януари 2010 г. голямо свлачище убива няколко жители и разрушава къщи, като задръства река Хунза и причинява появата на голямо езеро (дълго 16 км и дълбоко 91 м). Появата на езерото налага евакуацията на голям брой жители и унищожава голям брой обработваеми площи.

Легенди и пропаганда[редактиране | edit source]

Легендарните широко разпространени в Пакистан и Афганистан разкази представяни и на туристите са, че племето е свързано с изгубеното тайно кралство "Шангри-Ла" (Шамбала), и коренно противоположната, че произхождат от селцето Балтир, основано след края на походите на Александър Велики от 3-ма негови войници които се заселват в долината и си взимат персийски жени[5]. Това се опроворгава не само от лингвистическите доказателства на неиндоевропейскят им език, но и от липсата на каквито и да е генетични данни за връзка със средиземноморието, каквито има и, то само около 2%, но пущуните в Пакистан и Афганистан, а не и при тях.[10][11]

Друг мит е тяхното дълголетие, обаче научните изследвания показват средна продължителност на живота: 53 години за мъжете и 52 - за жените,[12] като има и някои дълголетници.

Няколко съвременни нации, най-вече с пропагандни доводи, обявяват хунзите за свои родственици - Гърция, Република Македония [13] и Унгария[14].

Нрави[редактиране | edit source]

Повечето хунзи приемат през 1904 г. да принадлежат към либералния исмаилизъм, разновидност на шиитския ислям.

Всички сватби се провеждат в средния четвъртък на декември. Майката на жениха прекарва първия месец с младото семейство в ролята на водач и учител: "Бракът е прекалено важен, за да бъде оставен на случайността"[5].

Живеят предимно от селско стопанство и туризъм. В миналото преди затварянето на границата с Китай са се прехранвали и от даване на коне под наем и помагане на пътуващи търговци.

Легенди разказват[15][16] за невероятно здравите, издръжливи, силни и дълголетни хунзи. Съвременните наблюдения оборват тези легенди[17], въпреки че последното може и да се дължи на непознати за областта болести като запек и съдечносъдови болести[18]. Познати са също очни и зъбни заболявания[19]. Допълнително им наемане в пакистанската армия привнася тютюнопушенето и наркотиците.

Митът за здраве, сила и дълголетие въпреки всичко се радва на популярност сред туристите и се отдава на храната.

Традиционно храната им е била предимно растителна (ечемик, просо, елда, пшеница, царевица, картофи, кайсии, праскови, бадеми, орехи), основана главно на суровоядство (също и поради липса на горивни материали) и млечни продукти, като месо се е ядяло само в редки случаи[18].

Куриози[редактиране | edit source]

В Република Македония се пропагандира тезата, че Бурушаският им език е наследник на "античният македонски език", а те са преки потомци на Александър Македонски, в рамките на тази пропаганда вожда на тяхното мюсулманско племе в Пакистан Газанфар Али Кан бе поканен в Скопие в качество си на наследник на Александър Велики и на 11 юли 2008 г. бe тържествено посрещнат с почести и официално приет от премиера Груевски, архиепископ Стефан и от кмета на Скопие Трифон Костовски,[20][21] което предизвика спорове и разногласия.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Музика[редактиране | edit source]

Дискусии[редактиране | edit source]

Унгарската гледна точка[редактиране | edit source]

Статии[редактиране | edit source]

YouTube[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. В Пакистан не е пеоративно, а нарицателно за принадлежащ към най-низшата каста
  2. В Скопие пристига принца на племето хунзи, Агенция "Фокус",10 юли 2008,17:28
  3. Божидар Димитров, Македонският цар живее сред племето келеши в Пакистан, Медиапул 08.08.2012,15:37
  4. Царят на келешите идва в Скопие, Македонска трибуна, 10 юли 2008
  5. а б в Jean & Franc Shor, «At World's End in Hunza,» National Geographic Magazine, vol. 104, no 4, octobre 1953
  6. R. Spencer Wells et al., The Eurasian Heartland: A continental perspective on Y-chromosome diversity, Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America
  7. Jun Z. Li et al., Worldwide human relationships inferred from genome wide patterns of variation - Science, Vol. 319. no. 586 (22 February 2008), pp. 1100 - 1104.
  8. Jun Z. Li et al., Worldwide human relationships inferred from genome wide patterns of variation - Science, Vol. 319. no. 586 (22 February 2008), pp. 1100 - 1104.
  9. Яковлев В.М., Хунзы, сп. Знание — сила, 2004 бр.4
  10. Y-chromosomal evidence for a limited Greek contribution to the Pathan population of Pakistan, European Journal of Human Genetics (2007) 15; published online 18 October 2006
  11. Y-Chromosomal DNA Variation in Pakistan, American Journal of Human Genetics, 70:1107–1124, 2002, pg. 117
  12. John Tierney, The Optimists Are Right, The New York Times,September 29, 1996
  13. Financial Times, Alexander’s ‘descendants’ boost Macedonian identity, Neil MacDonald, July 18 2008
  14. англ. Home of the archer - or who are the Hunza?, http://hunlight.hu
  15. Lynn Martin: Sectrets of the Happy, Healthy Hunza
  16. THE WHEEL OF HEALTH, G. T. WRENCH, M.D. (Lond.), 1938
  17. nytimes.com This Way to the Future: The Optimists Are Right, September 29, 1996
  18. а б Wolf, Josef. Abeceda národů; Výkladový slovník kmenů, národností a národů - Hunzové (стр. 104). Прага, Horizont, 1984. с. 272.
  19. англ. The Burusho, Minnesota State University
  20. В Скопие пристига принца на племето хунзи, Агенция "Фокус",10 юли 2008,17:28
  21. Македонският цар идва в Скопие, Македонска трибуна, 10 юли 2008