Хърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хърс (още Хърсой, Хръс, Хорс) е предполагаем бог на слънцето, почитан от източните славяни през 10 век. Споменава се в „Начална руска летопис“, „Слово о полку Игореве“[1], „Слово и откровение святых апостолов“, „Ходене на Богородица по мъките“ и „О идолах Владимировых“. В „Слово о покаянии“ се казва:

...иные по оукраніамь молятся емоу проклятым бълваном Переноу, Хърсоу, Мокъши, виламь...[2]

Провъзгласен е за едно от шестте висши божества в пантеона на киевския княз Владимир, където е посочен веднага след Перун и преди Даждбог (в „Начална руска летопис“). Така косвено може да се съди за за важността на това божество.

Етимологията на името на бог Хърс сочи по всяка вероятност ирански произход и се свързва още в началото на 20 век от някои изследователи с иранското словосъчетание xvar-xšaēta „сияйно слънце“, засвидетелствано в авест. xvarə-xšaētəm, пехл. xvaršēt, перс. خورشيد [xoršid] „слънце“ (Милер, Корш, Горяев[3]). Други изследователи (Абаев) смятат, че произходът на думата е свързан с осет. xorz/xwærz „добър“[4]. Борис Рибаков свързва произхода на името Хорс с древноскитския (сколотския) период, докато Валентин Седов ограничива иранското (скито-сарматското) влияние на антите от периода на Черняховската култура (II—IV век).

В Северозападните Родопи езическият обичай Пеперуда е на Летен Никулден, 9 май, когато е надирът на Плеядите. Доколкото той е бил предназначен за бог Перун, то за бога на светлината - Хърс Жидовин, остава денят на техния зенит на 8 ноември, Архангеловден. Няма научно задоволително обяснение за епитета "жидовин", но в контекста на фрагмент от фолклорната версия на мита за Сътворението, според който хората от първото поколение на човешкия род били несъразмерно високи, наречени "житове", "жидовци" (СбНУ 2, с. 164; СбНУ 3, с. 202), може да се приеме значението "висок" ("изправен") в противовес на "старец" ("прегърбен").

Съществуват фолклорни легенди, според които последователи на бог Хърс са местните жители на Русенско и Беленскохърцоите ("хора на Хърс", "хърсови хора"). Първородният син на княз Борис I е носел езическото име Владимир-Расате, за което има предположения, че произлиза от думата "хръс" ("Владимир-Хръсате"). През Втората българска държава селището до сегашния Разград се е наричало Хръсград. Първата хипотеза за това название е, че носи отражение от славянското божество Хърс. В България, Егейска Македония и Северна Добруджа има още няколко населени места, които са наречени Хърсово. Наред с това в землището на с. Кипилово, Община Котел, Област Сливен, се намират останките на древна крепост, известна с името Хърсовград. Освен в апокрифът „Ходене на Богородица по мъките“ името на божеството се споменава и в другите три основни паметника, които имат българска подложка — „Беседа на тримата светители“, „Слово на Христолюбеца“ и „Слово на тълкователя“ (в преписите от Новгород на последните два името се изписва също във формата Хърс). В „Беседа на тримата светители“, той е наречен "Хорсъ жидовинъ", който заедно с "елинския старец Перун" е един от двамата "ангела на мълнията".

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Хорс. // Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера. dic.academic.ru. Посетен на 15 октомври 2009.
  2. Славянска митология. // World for dreamers. venihandmadeart.blogspot.com. Посетен на 5 февруари 2011.
  3. Хорс. // Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера. dic.academic.ru. Посетен на 15 октомври 2009.
  4. Абаев, В. Историко-этимологический словарь осетинского языка. т. 4. Ленинград. Наука 1989.

Външни препратки[редактиране | edit source]