Хърсово (област Разград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.
| Хърсово | |
 Възрожденска къща в селото | |
  Хърсово  Хърсово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 504 души[1] (15 март 2024 г.) 11,6 души/km² |
| Землище | 43,619 km² |
| Надм. височина | 362 m |
| Пощ. код | 7451 |
| Тел. код | 08376 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 77579 |
| Демоним | хърсовчани |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Самуил Джевдет Азис (ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Хърсово Александър Дочев (независим) |
| Хърсово в Общомедия | |
Хъ̀рсово е село в Североизточна България. То се намира в община Самуил, област Разград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Хърсово се намира на 27 km на югоизток от Разград, на 8 km от село Самуил и на 19 km югозападно от Исперих. Разположено е в източната част на Самуиловските височини. Землището на селото заема 44 500 декара гори. Наблизо извира река Царацар, а южно от селото е изграден язовир Хърсово. Самото селище заема площ от 3900 декара селски дворове, градини и улици. До 1940 г. селото е имало 2200 жители. В Хърсово функционира жп спирка по линията Самуил-Силистра. През селото преминават Републикански път III-2005 и Републикански път III-7002.
История[редактиране | редактиране на кода]
Край Хърсово са открити останки от селища от Античността и Средновековието. През късното Средновековие селища съществуват в местностиге Пожара, Хеджиица и Белчов кладенец. Край Ерлийска махала са проучени останките от църква, датирана от ХVII-XVIII век.[2]
Смата се, че през ХVI век Хърсово, което е владение на Рустем паша, е обезлюдено. За да го съживи пашата преселва 60 семейства от Арбанаси, част от които по-късно се завръщат. Заселени са и хърцойски семейства от Хайдар, днес Кардам. Към края на ХVII век населението на селото намалява поради чумна епидемия. Към 1740 година в него се заселват балканджии, които основават нови махали - Диянска, Ванковска, Млечкова, Бочушка, Балджийска и други. Дълго време старите жители, хърцоите, и новите, балканджиите, не се сродяват и живеят отделно.[3]
По време на Руско-турската война от 1806– 1812 г. много от български села са разрушени и обезлюдени. Много от селяните напускат родните огнища и се изселват заедно с оттеглящите се руски войски. От тези изселнически движения е засегнато и с. Хърсово, като една внушителна група хърсовчани през 1811 г. се заселват в Бесарабия, където основат свое селище, наречено с. Кирсово.[4] По време на Руско-турската война от 1828-1829 г. много местни жители се изселват в Добруджа. Някои остават в силистренските села Бабук, Айдемир Срацимир и Царев дол, а други се заселват във Влашко, в Афумац и Въръщ. Към 1840 година се завръщат едва 12 семейства от старите жители и се установяват в Ерлийска махала.[5]
След Кримската война от 1853-1856 година в селото са настанени 15 татарски семейства, за които се смята, че са живеели в сговор с хърсовчани. Впоследствие татарите се изселват в Лудогорци и Кривица. В околните села са заселени черкези, които нападат и ограбват Хърсово.[6]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“, адрес: ул. „Ал. Стамболийски“ No 16, 7451 Хърсово, Община Самуил, телефон/факс: +359 (0)8376 327, eMail:ou_harsovo@abv.bg.
- Читалище с библиотека „Паметник“, адрес: ул. „Ал. Стамболийски“ № 37, телефон/факс: +359 -0899405172. Регистрирано под номер 2584 в Министерство на Културата на Република България.
- Целодневна детска градина „Първи юни“, адрес: „Ал. Стамболийски“ No 16, телефон/факс: +359 (0)8376 364[7].
- Дом за възрастни с физически увреждания[8].
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Райчо Славков (1898 – 1953), български генерал.
- Александър Караиванов – бележит български селекционер по пшеницата.
- Върбан Килифарски – български анархист и революционер от ВМОРО.
- Христо Килифаревски – български биолог, книгоиздател и кооперативен деец.
- Венелин Узунов – български народен представител в XL народно събрание, кмет на община Разград (1991 – 2005).
- Иван Кършовски – български националреволюционер, учителствал в селото през периода 1864 – 1867 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Добрев, Станчо. Село Хърсово, Разградски окръг, София 1987, с. 9-11
- ↑ Добрев, Станчо. Село Хърсово, Разградски окръг, София 1987, с. 11-12.
- ↑ Добрев, Станчо. Село Хърсово, Разградски окръг, София 1987, с. 17.
- ↑ Добрев, Станчо. Село Хърсово, Разградски окръг, София 1987, с. 18-19.
- ↑ Добрев, Станчо. Село Хърсово, Разградски окръг, София 1987, с. 20-22.
- ↑ hirsovo.weebly.com
- ↑ samuil.eu
| |||||||