Хюрън (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хюрън
Lake-Huron.svg
Хюрън (езеро) (Канада)
Blue 000080 pog.svg
Местоположение САЩ (щат Мичиган) и Канада (провинция Онтарио)
Координати 44°45′ с. ш. 82°25′ з. д. / 44.75° с. ш. 82.416667° з. д.
Притоци реки Сейнт Мъри, Френч Ривър, Спаниш Ривър, Сагино
Отток река Сейнт Клеър
Дължина 332 km
Ширина 295 km
Площ 59 600 km2
Воден обем 3 543 km3
Надм. височина 176 m
Басейн 134 100 km2
Населени места Порт Хюрън, Бей Сити, Алпина (САЩ); Сарния, Годрич, Оуен Саунд, Пари Саунд (Канада)
Хюрън в Общомедия

Езеро Хюрън (на английски: Lake Huron) е второто по големина езеро от групата на Големите езера в Северна Америка.

Намира се на границата между САЩ (щата Мичиган) и Канада (провинция Онтарио). Площта му, заедно с островите в него, е 59 600 км2[1], която му отрежда 3-то място сред сладководните езера в света, след Горно езеро и Виктория. Площта само на канадската територия на езерото е 36 000 км2[1], като по този начин то е най-голямото езеро на Канада и в провинция Онтарио. Надморската височина на водата е 176 м[1].

География[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Езерото се намира на границата между САЩ и Канада, като малко повече от половината от площта му (36 000 км2) са на канадска територия (провинция Онтарио), а останалите 23 600 км2 – на американска (щат Мичиган). Хюрън се явява третото по ред езеро от долу нагоре след Онтарио и Ери от групата на Големите езера в Северна Америка. По нагоре е разположено Горно езеро, с което се свързва чрез река Сейн Мъри, а на същата надморска височина с него е езерото Мичиган – чрез протока Макино.

Поглед към Хюрън от остров Макинак

Батиметрия[редактиране | edit source]

От северозапад на югоизток дължината на езерото е 332 км, а максималната му ширина от югозапад на североизток – 295 км. Обемът на водата е 3 543 км3. Максималната му дълбочина е 229 м в централната част на езерото. Водното ниво на езерото се намира на 176 м н.в., което през годината се колебае в граници от +0,61 м до -0,30 м, като обикновено най-високо е нивото през месеците октомври и ноември, а най-ниско – през февруари и март.

Брегове, острови, водосборен басейн[редактиране | edit source]

Бреговата линия, особено в северната и североизточната част е силно разчленена с обща дължина от 6 159 км. В североизточната част на езерото е големият залив Джорджиан Бей (15 000 км2), а в югозападната – залива Сагино (2 960 км2). На север се намира остров Манитулин (2 766 км2), най-големият езерен остров на Земята.

Общата площ на водосборния басейн на езерото е 134 100 км2, като в него се вливат множество реки – Сейн Мъри, Френч Ривър, Спаниш Ривър, Сагино и други, а изтича само една – Сейнт Клеър.

По бреговете на езерото са разположени множество населени места, някои от които с големи пристанища – Порт Хюрън, Бей Сити, Алпина (САЩ); Сарния, Годрич, Оуен Саунд, Пари Саунд (Канада).

История[редактиране | edit source]

Според официално приетата версия[2] езерото Хюрън е открито от френските изследователи на Канада и Големите езера Самюел дьо Шамплен и Етиен Брюле през лятото на 1615 г., когато двамата за първи път достигат до североизточното му крайбрежие (залива Джорджиан Бей) като се спускат по река Френч Ривър.

По-късно френските заселници край езерото за почват да го назовават Хюрън, по името на местните племена хюрони, населяващи районите около бреговете му.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Atlas of Canada. List of Lakess
  2. Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 163. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lake Huron“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.