Цаконски език
| Цаконски език Τσακωνικά |
|
| Страна | Гърция |
|---|---|
| Брой говорещи | 300 - 2 000 |
| Систематизация по Ethnologue | |
| Официално положение | |
| Официален в | никъде |
| Контролиран от | няма |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | няма |
| ISO 639-2 | ine |
| ISO 639-3 | tsd |
| История на гръцкия език (вижте също: Гръцка азбука) |
| Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
|
| Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
|
| Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.) Диалекти: Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски, Дорийски, Памфилски; Омиров. Предполагаем диалект: Античен македонски. |
| Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
|
| Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
|
| Новогръцки (от 1453) Димотики, Катаревуса Диалекти: Кападокийски,Критски, Кипърски, Понтийски, Цаконски, Йеванически, Каракачански, Грико (Салентински и Калабрийски) |
Цаконският (на стандартен гръцки и на цаконски Τσακωνικά, Цаконика) е диалект на новогръцкия език говорен в областта Цакония на полуостров Пелопонес, Гърция, който е смятан от някои учени и за отделен гръцки език.
Класификация и диалекти [редактиране]
Цаконският заедно с италианския гръцки диалект грико е единственият наследник на индоевропейския дорийски гръцки и за разлика от другите новогръцки диалекти не произхожда от Старогръцкото елинистическо койне. Смята се, че името цаконски е изкривяване на лаконски, макар и самите цаконци традиционно да не използват този етноним. Макар и често класифициран като новогръцки диалект, цаконският може да бъде смятан и за отделен език, тъй като другите новогръцки диалекти са с атически произход.
Цаконският се разделя на три диалекта - северен, южен и понтийски цаконски.
Разпространение [редактиране]
Цаконски се говори в няколко планински градчета и села около Аргоския залив, макар в миналото да е говорен и по бреговете на Лакония, областта в която се намира Спарта (Лакедемон).
Официален статут [редактиране]
Цаконският няма официален статут. На него са превеждани православни молитви и служби, но и в Цакония обикновено в църковната служба, както и навсякъде в Гърция се използва елинистическото койне.