Цалапица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цалапица
България
Red pog.png
Цалапица
Област Пловдив
Red pog.png
Цалапица
Общи данни
Население 3 765 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 72,74 km²
Надм. височина 186 m
Пощ. код 4218
Тел. код 03149
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 78029
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Родопи
Пламен Спасов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Цалапица
Боряна Бръзкова
(БСП)


Цалапица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, Област Пловдив.

География[редактиране | edit source]

Местоположението на Цалапица е изключитело стратегическо. Цалапица е между два от най-натоварените транспортни участъка от инфраструктурата на страната ни. Стратегическото място на селото е и допълнено с това, че се намира в сърцето на Горнотракийската низина. Почвите в Цалапица са изключитело плодородни и подходящи за отглеждане на зеленчуци и плодове.

История[редактиране | edit source]

За името на село Цалапица са останали няколко легенди.

Една от тях разказва, че когато през XII век кръстоносците настъпвали от запад към Ерусалим, по „друма“ били предвождани от някой испански крал. С него била и жена му - бременна. В такова състояние тя не могла да продължи, затова била оставена в местността „Каламица“, а заедно с нея - голяма група телохранители и прислуга. На това място групата прекарала повече от две години и се създало цяло селище. И понеже жената на краля се наричала Цалапица, новосъздаденото селище се нарекло на нейно име.

В другата легенда се разказва, че в землището на сегашното село е имало пет селища. Те си имали свои имена - Каламица, Ковачевица, Лазаревица, Сракет и Текеница. Когато започва турското нашествие на тези малки селца минавал главният път, наричан тогава „Друма“. По него се придвижвали войските и се отдавали на грабежи безчинства в беззащитните български села, което накарало населението да се разсели. На сегашното място на Цалапица, където били гъсти гори, имало само овчарски колиби. При заселването на петте селца в едно, новото име било „Цела-петица“, което постепенно, за благозвучие се преименувало „Цалапица“. Както и да е едно е безспорно в случая,че селото е съществувало през Средновековието.Най-ранните сведения за него в османските документи са във регистъра на акънджиите от 1472г.,където то е посочено като "Село Чепидже",част от нахията Филибе(Пловдив) - НБКМ-Сф - ОО,ОАК 94/73,л.49б. През 1860г. в селото били намерени голям брой ръкописи,които по неизвестни причини днес не са достигнали до нас.Според вестник "България",Цариград,брой 79 от 21 септември 1860г.,където се говори за откритието,най-ранните от тях били от ХVв.,но не е изключено да е имало и такива от по-стари времена.Ето и въпросната публикация във вестник "България" от 1860г.,заедно със приписките от някои от ръкописите : Интересно съобщение от свой дописник помества и в. «България» в броя си от 21. IX. 1860 г. «От Татар Пазарджик — четем в този вестник — един от нашите млади, който много пъти ни е пращал статистически описания от околните села на тоя град, съобщава ни, че намерил много ръкописи в черквата на селото Салапица. Те били много разкъсани, щото нито начало, нито край имат. Дописникът ни забелязва само едни забележвания, които се намират по тях, писани от разни лица.» По-нататък, след като редакцията посочва, че при подобни случаи дописниците трябва да съобщават и за съдържанието на откритите от тях исторически извори, помества текста и на някои приписки към книги, изпратени от същия дописник. - 176. В. България, бр. 79, 21. IX. 1860 г.Тескта на приписките от царапишките ръкописи е следният : 1. Сiю книгу купихъ азъ смиренннiй Митрополит Новобръдский Никанор приложихъ его црькви градьчавици липлянскые. И кто хощетъ отетъ его да му есть супьрница пречистая Бога мати на страшнемъ суду. И подписанъ своею рукою въ лeто змг месеца Августа ла день ндик.их. [следва свещенически подпис]. [При изчисление на датата се получава 31 август 1535 г] 2. Въ лето отъ сазданiя мира зсд, а отъ Рождества Христова унз рукъ моа грешна Iованъ. Поновисе сiй миней повеленiемъ преосвещеннаго Архiепископа певскаго кi Гаврiила въ лето зрз месеца 15 индиктiонъ 16 [следва свещенически подпис] [Тук има грешка в изчислението на годините от сътворението и от Христа. зсд=7204, а унз= 1455. В информацията за подновяването на минея - зрз=1599] - пак там - вестник "България",Цариград,брой 79 от 21 септември 1860г.

За най-достоверна се приема версията на българския археолог Васил Миков, който изказва мнение, че името идва от местността „Каламица“ и постепенно е станало „Цалапица“.[1]

Училището
Паметник на антифашистите в Цалапица
Панметник на антикомунистите в Цалапица

Образование[редактиране | edit source]

В селото функционира основно училище.

Транспорт[редактиране | edit source]

На север от селото е разположена авто-магистрала "Тракия", която започва от София и стига до Бургас. Други пътища свързват селото със Стамболийски, Пловдив и Пазарджик. До селото може да се стигне удобно с автобус от Пловдив. Улиците на селото са в окаяно състояние – големи ями са зейнали из страничните улици.

Автогарата

Редовни събития[редактиране | edit source]

Провежда се събор на 24 май. Събора пеят и танцуват музикални състави от селото. Всяка събота има пазар в близост до центъра на селото, на специална асфалтирана площ със сергии и паркинг, но като цяло и той запада.

Други[редактиране | edit source]

В Цалапица се намира най-големият и единствен разсадник за сертифициран овощен, розов и тополов материал в България - „Френско-Български Разсадници“ ООД. Произвежданата продукция в разсадника е под специалния контрол на Министерството на Земеделието и Продоволствието в България. Разсадникът се ръководи от висококвалифицирани специалисти в областта на овощарството, гарантиращи безупречно качество, чистота на произвеждания материал и автентичност на сортовете. През 2007 година „Френско-Български Разсадници“ ООД постави началото на „Обединени Европейски Разсадници“ ООД, където съвместно, с цел получаване на висококачествена селскостопанска продукция, отговаряща на всички изисквания на Европейския съюз, заработиха не само френски и български специалисти, но и специалисти от Германия и Холандия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Миков, Васил. Произход и значение на нашите градове, села, планини и места. 1943. стр. 73