Цапари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 41.0561° с.ш. 21.1783° и.д.

Цапари
Macedonia relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Цапари
Цапари на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Пелагонийски
Община: Битоля
Географска област: Гяваткол
Население: 493 (2002)
Надморска височина: 1 010 м
Геогр. положение: 41° 3' 21" сев. ш.
21° 10' 41" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС: BT

Герб на Цапари

Ца̀пари (на македонската литературна норма: Цапари) е село в Република Македония в община Битоля. В 2002 година селото има 493 жители.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 15 километра западно от Битоля в северното подножието на планината Баба (Пелистер), в областта Гяваткол по горното течение на река Шемница по пътя към Ресен. Цапари е планинско село на надморска височина от 1 010 метра.

[редактиране] История

В местността Манков лък край Цапари се намират останки, които според местното предание, са от град, съществувал на това място. Съгласно легендата градът е бил изоставен след чумна епидемия (наричана панукла). На юг от селото се намира т.нар. Кале на Крали Марко[1].

[редактиране] В Османската империя

Първото споменаване на Цапари е от 1622-1623 година. До началото на 19 век, според предание, селото се е намирало в местността Чифлик, след което се е преместило на сегашното си място. До 20 век традиционен поминък на местните жители е правенето на дървени въглища (кюмюрджийство).

В края на 19 век Цапари е голямо чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Цапаре (Tsaparé) е посочено като село в Ресенска каза с 210 домакинства и 585 жители българи.[2]

В селото функционира българско училище още от 70-те години на 19 век и селото е екзархийско. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото има 230 къщи с 1 420 души жители българи християни.[3] В „Битолско, Преспа и Охридско“ Кънчов пише:

„ Селяните са едни от най-събудените по тези места... Къщите са чисти, красиви, покрити с плочи и с широки дворове, пълни с плодовити дървета.[4] “
Гробницата на падналите въстаници, снимана по време на Първата световна война

Жителите на селото участват активно във въоръжената борба на ВМОРО срещу турската власт. Заедно с жителите на Гявато и Смилево Цапари е ядрото на Илинденското въстание в Битолско и селото дава няколко стотин въстаници. Над Цапари се води последната битка в околията. Във въстанието селото дава 96 (всичко 126) убити въстаници, най-много в цяла Македония.

Признателните цапарци изграждат през 1906 година в двора на църквата „Свети Георги“ костница, в която са прибрани костите на загиналите. През 70-те години на 20 век те са преместени в центъра на селото, където е построен голям паметник, който стои в герба на Цапари. На задната страна на новия паметник са имената на загиналите в комунистическата съпротива.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цапари има 1 904 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]. Според учителя в селото Н. Василев, през 1906-1907 година то има 285 къщи и 1 600 жители българи. Една от причините за намаляване броя на жителите на Цапари след 1903 година е масовата емиграция в Америка. През 1907 година отвъд Атлантика живеят 162 преселници от Цапари.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Цапари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

[редактиране] В Сърбия

Цапари силно пострадва и по време на сръбската окупация след началото на Балканската война. На 29 април 1913 година сръбският битолски околийски началник заедно с офицери, членове на Църна рука обсаждат с войска Цапари събират всички мъже и ги карат да предадат всичкото оръжие, скрито в селото. Селските свещеници и първенци, както и голяма част от селяните са подложени на инквизици и мъчения, при които умира Насе Гечев войвода на Цапарската чета в Илинденското въстание. Преди да напуснат селото, един сръбски офицер казал, че сърбите мразели на първо място българите, после австрийците, а накрая турците. След това сръбските военни започват насилствено да записват цапарчани "доброволци" за сръбската армия. Селото изпраща депутация се явява пред руския консул в Битоля да протестира, но той я предава на сръбските власти, които затварят трима цапарчани.

[редактиране] Първа световна война

Учители и ученици от местното българско училище.

При българското управление по време Първата световна война заедно със Сърбци, Цапари образува малката Цапарска община в състава на Битолската селска околия. То има 1704 жители[9].

[редактиране] След Втората световна война

Селото е освободено от сръбската власт през април 1941 година, когато Югославия рухва под ударите на Нацистка Германия. Цапари заедно с цяло Битолско за 3 години до 1944 година влиза в границите на българската държава, след което отово попада в нова комунистическа Югославия. В края на 50-те години огромна част от населението на Цапари - над 2 000 души емигрират отвъд океана, предимно в Австралия.

Според преброяването от 2002 година селото има 493 жители македонци.[10] До 2004 година Цапари е център на Община Цапари.

[редактиране] Българско военно гробище

През Първата световна война Цапари е на фронтовата линия и край селото са погребани 214 български войници и офицери. През 2004 година гробището в Цапари стана първото официално признато българско военно гробище на територията на Република Македония. Седемте паметника на български офицери, погребани в двора на църквата "Свети Георги" са единствените запазени от хилядите български офицерски паметници на територията на днешна Република Македония.[11]

[редактиране] Забележителностти

  • Църква „Свети Георги“ от 1888 година;
  • Манастир „Света Петка“, чиято църква е осветена през 1847 година.
  • Българско военно гробище

[редактиране] Личности

Родени в Цапари
  • България Георги Кръстев Андонов, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[12]
  • България Димитър Петров Грозданов, български революционер, участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, след въстанието е селски войвода, а от 1904 година поп в Цапари, убит е от турци на 16 април 1908 година[13]
  • България Иван Г. Китанов (Йонче Китин), български революционер, войвода на цапарската чета, по време на Илинденско-Преображенското въстание участва в нападенията срещу битолските села Търново и Братин дол, загива във въстанието[14]
  • България Константин Белчев (1874 - 1945), български революционер и държавен деец
  • България Михаил Мукев, български революционер
  • България Поп Найдо Ставрев (? - 1 юли 1903), деец на ВМОРО, свещеник от 1899 година, касиер на цапарския революционен комитет, войвода на селската чета, убит в сражение с турци край Цапари.[15]
  • България Насе Гечев (? - 1913), български революционер, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, убит от сръбските власти на 14 май 1913 година в Битолския затвор[16]
  • България Павел Христов (1874 - 1922), български революционер и държавен деец
  • България Тодор Колев, български революционер, работи като революционен организатор, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета, ранен в края на въстанието се крие в Битоля[17]
  • България Христо Боримечков, български революционер, през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е начело на чета, която напада бейската кула в село Ротино[18]
  • България Христо Вельов, деец на ВМОРО
  • България Христо (Ристе) Мукев, български революционер, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, която прекъсва телеграфа по пътя Превалец - Кажани (Бела чешма).[19]
  • България Христо Симов, български революционер, през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на четата от Цапари, сражава се с турски аскери при Цапари, Облаково и Гявато[20].
  • България Митре Връчковски (1921-1944), български партизанин и деец на НОВМ
  • Югославия Борис Кочановски (1923-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Етнография на Македония, т. II, София 1992, с. 52-53.
  2. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
  3. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
  4. ↑ Васил Кънчов. „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“. София, 1890.
  5. ↑ Илюстрация Илинден, бр.132, стр.15
  6. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 174-175.
  7. ↑ Етнография на Македония, т. II, София 1992, стр. 52.
  8. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  9. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 5
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. ↑ „Архангелова задушница и за героите извън отечеството“. Списание „Български войн“, брой 1 от 2006
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  13. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 36.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 77, 78.
  15. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  17. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 79.
  18. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 21.
  19. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  20. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 151.


Населени места в Община Битоля Flag of Bitola Municipality.svg
Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8&oldid=4621894“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици