Цар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- "Царство пренасочва тук. За най-висшия ранг в (традиционната) класификация на организмите вижте царство (биология)
Вижте пояснителната страница за други значения на Цар.
Цар е монархическа титла, използвана предимно от българските и руските монарси в периода 9-20 век. С титлата цар се наричат и сръбските и гръцки владетели Стефан Душан и Стефан Урош. Първата и официална употреба в Европа е документирана в България като титла на Петър I, сина на Симеон Велики.
Съдържание |
[редактиране] Етимология и употреба
Думата "цар" произхожда от старобългарската дума "цѣсарь" — славянско произношение на последното, родовото име на Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar) — пълководец, придобил голяма слава в целия античен свят. Освен "цар", от името на Цезар се извеждат етимологически и титлите "кайзер" (kaiser) — германският император, и "кесар" (Καίσαρ) — най-висшата дворцова титла във Византия след тази на императора.
Пълната титла на приемника му император Октавиан Август била "Император Аугустус Диви Цезарис Филиус" (Imperator Augustus Divi Caesaris Filius), т.е. "Блажен император, син на обожествения Цезар". Превръщането на името "Цезар" в титла отнема почти цял век — от смъртта на Гай Юлий Цезар през 44 г. пр.н.е. до 41 г., когато император Клавдий сяда на престола.
"Цезар" е най-високата титла в йерархията на средновековните владетели. Карл Велики е коронован в Аахен от папа Лъв III през 800 г. като император (на немски: Kaiser) на Свещената Римска империя. По-късно от неговото име се образува титлата "крал", разпространена в западните славянски езици.
През 927 г. с договор титлата "цар" (Цезар) е призната от Византийската държава и на българския владетел Петър, син на Симеон Велики.
[редактиране] България
Традиционно с титлата "цар" е наричан Симеон Велики, въпреки че той официално се е самопровъзгласил за "василевс на българи и гърци". В надгробния надпис на чъргубиля Мостич от 10 век, Симеон и неговият син Петър I са наречени царе и това е най-ранната документирана употреба на титлата в Европа. Оттогава всички български владетели до османското нашествие носят тази титла. В по-ново време в българския език тя започва да се използва със значението на по-ниската монархически титла "крал", т.е. за монарси от по-ниско йерархическо ниво. Така след обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Фердинанд я приема вместо титлата княз, използвана от предшественика му Александър Батенберг.
[редактиране] Русия
Най-ранната употреба на титлата "цар" в Киевска Рус е по отношение на монголските (татарски) господари на руските княжества след монголското нашествие в Русия от 1237-1240 година.
Първият руски владетел, прибавил "цар" към другите си титли е Иван III (1478). Официално коронясан за цар е Иван IV Грозни на 16 януари 1547. Петър I през 1721 г. заменя титлата "цар" с равнозначната западно-европейска титла император. Последващите руски владетели до Николай II официално се наричат "император", но и "цар" продължава да се използва като по-популярно название. В пълния титул на руските императори се включва, че те са царе на Полша, Грузия, Казан и пр. бивши (по това време) самостоятелни държави, присъединени към империята (най-често със сила). По този начин може да се заключи, че в Русия титлата "цар" се разглежда като по-нисша от "император" и обозначава владетел на отделен народ, като същевременно е по-висока от "княз". Прочее, вероятно това е обяснението за прехода на Фердинанд, при обявяването на независимостта на България през 1908, от "княз" към "цар", владетел на самостоятелен, в смисъл на независим, народ.
[редактиране] Душаново царство
Стефан Душан е първия и сръбски владетел, който се нарича "цар" през 1346 г., след като е с български корени и е владетел на приемуществено български земи в Поморавието, Косово, Македония, Епир, Тесалия и Родопската област. Вторият и последен носител на титлата е единственият син на Стефан Душан от Елена Българска, както и негов правоприемник на владетелския трон Стефан Урош V, който се титулува с нея до смъртта си (4 декември 1371).
[редактиране] Самозванци
Още няколко други владетели традиционно, но незаконно се наричат царе. Това са Лазар Хребелянович, Йован Ненад и Шчепан Мали, който се представял за руския цар Петър III.
