Царацово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царацово
България
Red pog.png
Царацово
Област Пловдив
Red pog.png
Царацово
Общи данни
Население 2 030 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 14,368 km²
Надм. височина 172 m
Пощ. код 4204
Тел. код 031272
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 78080
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Марица
Димитър Иванов
(ОЗ, ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Царацово
Димитър Петров
(ОЗ, ЗНС)

География[редактиране | edit source]

Село се Царацово се намира в Горнотракийската низина на 5км. от град Пловдив на надморска височина 172 м.

История[редактиране | edit source]

Според народни предания и данни от археологическия музей селището е създадено в древността в местността „Демсис тепе” на 2 км. южно от днешното местоположение на селото. Тогавашното населението (около 4000 г. пр.н.е.) било от източно-средиземноморски произход. Плодотворната почва и богатият дивеч спомагат за ранното заселване на местността. Наченки на живот са намерени от преди 6000 години, когато землището било покрито с девствена гора. По-късно на мястото на първобитното селище възниква ново в местността „Висината”, разположено на запад от днешното село Царацово. През трако-римската епоха възникват селища в местността „Ходживи брести” и „Долаптърлъ”, от които са останали около 40 могили. През V век от н.е тракийските селища са опожарени от варварски племена и по времето на Византийската империя възниква ново селище в местността „Юртовете” под името Сарадгракьой, което е опожарено през 1803-1804 г. от кърджалии. Около 12 семейства от опожареното село положили началото на днешно Царацово.

Царацово е село в Южна България. То се намира в община Марица, Област Пловдив.

Любопитно[редактиране | edit source]

Село Царацово често е посещавано от революционери, които били желани и уважавани гости – Стефан Стамболов, Волов, Бенковски, Васил Левски, който за пръв път стъпва тук през 1869 г., година по-късно основава революционен комитет и до 1873 г. е чест гост в селото, като отсяда в именно в домовете на Иван Арабаджията и Божил Ходжев. Бележитият български писател Захари Стоянов нарича Царацово „столица на българските революционери-апостоли”.

Първото училището в село Царацово е открито официално през 1870 г., но едва през 1891 г. е потроена училищната сграда – от кирпич и със сламен покрив, съборена впоследствие от земетресенията през 1928 г. През 1922 г. е открита прогимназия в местното училище. През 1972 г. на място, различно от старото, е построена новата голяма триетажна сграда на училището, а на мястото на старата училищна сграда през 1985 г. се издига голяма, слънчева детска градина.

Читалище „Дядо Иван Арабаджията” е учредено в частен дом през 1926 г. от будни, ентусиазирани жители на селото и учители. Новата сграда на читалището е построена през 1962 г. През 1960-1961 г. язовир „Пясъчник” залива село Елешница и голяма част от жителите му се преселват в село Царацово. Двете села заедно дописват своята история и заедно изграждат настоящата сграда на НЧ „Дядо Иван Арабаджията”.

През годините придобивките на село Царацово нарастват. През 1947 г. са построени фурната и банята, през 1966 г. – здравната служба, през 1986 г. е прекарана телефонната линия, от 1996 г. има кабелна телевизия, от 2004 г. – интернет, от 2005 г. селското кметство е в нова сграда, а през 2008 г. през Царацово преминава главният газопровод. Мастаната църквата „Свети Георги” е построена през 1999 г.

Местни личности[редактиране | edit source]

Сред бележитите местни личности са сподвижниците на Васил Левски – Божил Ходжев, Найден Тотов и Иван Арабаджията, който му е и братовчед. Роденият през 1833 г. бележит българин, се записва в легията на Раковски, действа като куриер на БРЦК, последовател е на делото на Васил Левски, организатор на въстание, арестуван от турците и изтезаван в затвора в Пловдив, борец за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Иван Арабаджиев почива забравен и в крайна мизерия и бедност от рак през 1901 г, без да се знае къде е гробът му. В негова памет читалището носи името му.


Културни и природни забележителностти[редактиране | edit source]

В центъра на селото през 1973 г. признателните жители издигат голям паметник на патрона му. През 2006 г. по случай 130-годишнината от Априлското въстание е издигнат и паметник, посветен на загиналите за Родината местни жители.

Редовни събития[редактиране | edit source]

събори

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]